Решение № 2748 от 09.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2748 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507390 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 13932 от 03.12.2022 г., постановено по гр. д. № 35315/2022 г. на Софийски районен съд, Столична община е осъдена за заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД” на основание чл. 410, ал.1 от КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, сумата 1822,78 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 28.09.2021 г. в гр. София, по ул. „Охридско езеро” срещу № 3, от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на лица, чиито възложител е ответникът, и сумата 15 лева ликвидационни разноски, както и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата 91,89 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.01.2022 г. до 30.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.06.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1от ЗЗД до пълния му предявен размер и период. Столична община е осъдена да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД разноски в размер на 841,20 лв.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Н.С.” ЕООД – трето лице помагач на страната на ответника Столична община. В жалбата се поддържа, че решението е необосновано и неправилно поради това, че установените факти не са доказани с достоверни доказателства. Според жалбоподателя, първоинстанционният съд е проявил 1 небрежност като не е взел предвид разпоредбите на чл. 125, т. 8, вр. чл. 125, т. 2 от ЗДвП, установяващи задължително изискване за присъствие на органите на МВР в посочените хипотези. В уведомлението си до застрахователя водачът, в чийто права се е суброгирал ищецът, сам бил посочил, че е попаднал в дупка на пътното платно по време на движение в колона от автомобили, и че е извикал пътна помощ. С оглед на това се въвежда довод, че след като водачът е извикал пътна помощ, то автомобилът не е могъл да се придвижи на собствен ход, което налагало присъствието на органите на МВР, а те не са били сигнализирани и не е съставен констативен протокол за ПТП. Не били призовани други свидетели, които да потвърдят за настъпилото ПТП. Поддържа се, че с несигнализирането на органите на МВР от страна на водача се препятствала възможността да се изясни времето, часа, мястото, на което е станало ПТП-то, причините за това, скоростта на движение на автомобила, както и изправността на водача. Документите за застрахователното събитие били съставени само въз основа на обяснение на лице, което е заинтересовано от изхода на делото. Не бил подаден сигнал на тел. 112 при настъпване на ПТП-то. На мястото на произшествието не присъствала и мобилна група на застрахователното дружество, не били представени ориентиращи, обзорни и възлови снимки от мястото на произшествието, а само детайлни снимки, направени от застрахователя ден след настъпването на произшествието и след като е бил уведомен от водача /техен клиент/ за настъпилите щети по автомобила.

Приетото заключение на автотехническата експертиза не давала отговор на въпроса от кога са посочените деформации върху автомобила, нито какво е било състоянието на гумите преди настъпването на ПТП. Излага се и довод за доказаност, че жалбоподателят е изпълнил задълженията си по сключения договор за поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа.

Въззиваемата страна „ДЗИ Общо застраховане” ЕАД с писмения си отговор оспорва въззивната жалба.

Ответникът Столична община с писмения си отговор заявява, че се присъединява към изложените от жалбоподателя възражения за недоказаност механизма на ПТП, и отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло исковата претенция.

Третото лице – помагач „К.” ЕООД не е заявило становище по жалбата.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„ДЗИ Общо застраховане” ЕАД е предявило срещу Столична община иск за заплащане на сумата 1822,78 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 4401213218887 и ликвидационни разноски от 15 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, сумата 98 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 17.12.2021 г. до 28.06.2022 г.

В исковата молба се твърди, че на 28.09.2021 г. около 18,10 ч. лек автомобил марка „Волво”, модел „S90”, с рег. № ****, управляван от Р.И.Г., движейки се по ул. „Охридско езеро”, попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Вследствие на това ПТП по автомобила настъпили щети по гумите и едната джанта, като се наложило 2 същият да бъде репатриран с пътна помощ. За увредения автомобил имало валидна застраховка „Каско” с ищцовото дружество. По повод завадена на 29.09.2021 г. от Р.И.Г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца била образувана щета № 44012132128887. По щетата бил изготвен опис-заключение на увредените детайли, съгласно който за подмяна били предна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна гума.

Ищецът твърди, че на 15.11.2021 г. заплатил на собственика на застрахования автомобил по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение в размер на 1822,78 лева за увредения автомобил. Сочи, че ПТП е настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответната община по чл. 31 от ЗП и по чл. 3 и чл. 13 от ЗДвП. С плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника – причинител на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. Ответникът не възстановил на ищеца изплатеното обезщетение, въпреки отправената му регресна покана.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Сочи, че не налице нито едно доказателство, изхождащо от незаинтересован субект, относно механизма на настъпване на твърдяното ПТП, за състоянието на автомобила и на водача към момента на настъпване на ПТП, и няма никакви обективни доказателства за установяването на процесната неравност /дупка/ на пътното платно към момента на ПТП. С оглед на това ответникът счита, че застрахователното обезщетение е изплатено без наличието на валидно правно основание за това, както и в противоречие с общите условия на застрахователя. Не бил съставен документ от компетентните органи, който да удостоверява настъпването на застрахователното събитие. Излага твърдение, че Столична община е предприела всички дължими дейности по поддръжка на пътния участък и в този участък не били налице твърдените пътни препятствия. Излага и довод за неспазване от водача на задълженията му по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Ответникът е направил искане по чл. 219 от ГПК за конституиране като трети лица-помагачи на негова страна „Н.С.” ЕООД и „К.” ООД, които по силата на сключен договор са извършвали дейности по поддръжка и текущ ремонт на пътната настилка на територията на общината.

С определението на съда по чл. 140 от ГПК като трети лица-помагачи на страната на ответника са конституирани горепосочените дружества - „Н.С.” ЕООД и „К.” ООД.

Писмен отговор е подаден от третото лице – помагач „Н.С.” ЕООД, с който оспорва исковете. Излага възражения за липса на надлежни доказателства за настъпване на ПТП по описания в исковата молба механизъм, както и причинно-следствена връзка между щетите, които ищецът е обезщетил, и твърдяното наличие на дупка на пътното платно. Изложените от третото лице в отговора на исковата молба конкретни доводи са идентични с тези, изложени във въззивната му жалба, обобщени по-горе.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

3

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционнообезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.

За да е основателен предявения суброгаторен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно събитие, отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД, плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

Безспорно е по делото, че ищецът, в качеството си на застраховател по договор за имуществена застраховка „Автокаско” на л.а. „ Волво”, рег. № ****, е заплатил на застрахования собственик на автомобила сумата 1822,78 лева, като обезщетение за вредите, настъпили при ПТП на 28.09.2021 г.

С оглед направените от жалбоподателя възражения, спорът по делото е концентриран в това - доказан ли е механизмът на ПТП, а именно попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което да е довело до вреди на МПС, за които е заплатено застрахователното обезщетение по застраховката „Автокаско”. В тежест на ищеца е било да установи тези обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно доказване за настъпването на застрахователното събитие по описания в исковата молба начин, а именно реализирано ПТП чрез попадане на застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, нито причинната връзка между вредите, за които е платил застрахователно обезщетение, и така твърдяното застрахователно събитие.

За доказване на твърденията си ищецът е представил застрахователната преписка, образувана по уведомлението на водача на застрахования автомобил Р.Г., и е ангажирал гласни доказателства – показанията на същия този водач. Прието е и заключение на автотехническа експертиза.

Горепосочените ангажирани от ищеца доказателства настоящият състав намира за недостатъчни за установяване по несъмнен начин на горепосочените елементи от фактическия състав на предявения иск.

Показанията на водача Р. Г. /л. 134 от първоинстанционното дело/ са общи и схематични в относимата им част, касаеща процесния инцидент, настъпил 28.09.2021 г. на пътното платно на ул. „Охридско езеро”. Свидетелят Г. възпроизвежда в по-голямата част от показанията си факти, отнасящи се до различен от процесния случай, а именно попадането в 4 дупка на ул. „Летоструй” през м. септември 2022 г. Свидетелят твърди, че е през 2021 г. също претърпял произшествие от попадане в дупка на ул. „Охридско езеро”, при което се обадил на Пътна помощ, тъй като имал спаднала предна гума, и репатрирали автомобила. С това се изчерпват показанията му относно процесното ПТП. Свидетелят не възпроизвежда конкретни факти, свързани с настъпване на това ПТП - кога е настъпило /ден, месец или период от годината/; къде точно е настъпило /в коя част от ул. „Охридско езеро”, в кое пътното платно и в коя част от него е била дупката/, нито коя/кои точно гуми на управлявания от него автомобил са били увредени. В уведомлението си до застрахователя за настъпило застрахователно събитие същият водач Г. е посочил, че при попадането в дупка били увредени гумите на автомобила, без да конкретизира кои точно гуми и в какво се изразява увреждането им. Не са локализирани и в схематичната част от уведомлението кои от четирите гуми на автомобила са били увредени. Наличие на увреждания на гуми на автомобила по начин, че същият да не може да се движи на собствен ход, не е видно и от приложения към застрахователната преписка снимков материал. Сред приложените снимки се съдържа изображение на част от павирана пътна настилка с липсващи павета /л. 30/, но няма доказателства, от които да се направи извод, че на тази снимка е заснета именно частта от пътното платно, на което се е движел застрахования автомобил към момента на ПТП и в тази дупка същият е попаднал. В изготвения от застрахователя опис-заключение по щетата са описани като увредени части - предна дясна гума, предна дясна джанта и задна дясна гума /всичките за подмяна/, и същите са калкулирани за обезщетяване по стойност като нови.