Решение № 1207 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1207 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330204830 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 79 от 02.02.2023 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Е. Д. Д. с ЕГН ********** на основание чл. 43, ал. 5 от Наредба за организация на движението и паркирането на територията на община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

В жалбата, допълнителна молба и в съдебно заседание чрез процесуалния представител на жалбоподателя нарушението се оспорва по същество, поради недоказано авторство на деянието. Навеждат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи описанието на нарушението. Твърди се, че е приложен неправилен материален закон. Моли се НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Не взема становище по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред.

По отношение на срочността на жалбата съдът съобрази, че върху НП е отбелязано с резолюция на И.Д. зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, че следва да се счита за надлежно връчено по реда на чл. 58 от ЗАНН от дата 30.03.2023 г., поради многократни опити лицето да бъде открито на посочения от него 1 адрес, който извод е направен въз основа на доказателствата по делото. Същото е влязло в сила на 14.04.2023 г. Отбелязването върху наказателното постановление за връчването му по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН от страна на наказващия орган не е обвързващ за съда, който е длъжен да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките за връчване по обсъждания ред.

За да се счита постановлението за редовно връчено по този ред, е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки – деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и новият му адрес да не е известен. Константна е съдебната практика, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния от органите адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него и го напуснало. Затова е установено правилото, че за да се докаже това обстоятелство по несъмнен начин, е необходимо служителят по връчване да е посетил адреса неколкократно, но не по-малко от два пъти и то в различно време - така Определение № 1376 от 21.09.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 2438/2021 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 66 от 11.01.2019 г. по к. ч. адм. н.д. № 32/2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив и др. Следва да се съобрази и че едно от тези посещения е необходимо да бъде във време, в което лицето би се очаквало да бъде на адреса – за физическите лица в извънработно време, а за юридическите – в работно време.

Съобразно представените към делото писмени доказателства тези условия по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не са налице. От изисканата от съда и представена по делото информация, обективирана в писмо на ОД на МВР – Пловдив, сектор „Български документи за самоличност“ се установява,че жалбоподателят Е. Д. е регистриран с постоянен и настоящ адрес гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, ул. „Георги Бенковски“, № 90, ет. 8, ап. 22. От приложения по административната преписка протокол за извършена проверка, озаглавен „Разписка“ (ведно с пощенски плик и обратна разписка) се установява, че жалбоподателят Д. е посетен на адрес гр. Пловдив, **** на дата 27.03.2023 г. и на дата 28.03.2023 г. В разписката е отразено, че лицето „не е намерено на посочения от него адрес, а новият му адрес не е известен“. Не се сочи час на посещенията. Видно от представеното по делото актуално състояние в ТРРЮЛНЦ на собственика на процесния автомобил - „Рент а кар Монако“ ЕООД с ЕИК 206665261, става ясно, че посетеният адрес гр. Пловдив, **** е всъщност седалището и адреса на посоченото дружество, а не отразеният в регистър настоящ и постоянен адрес, посочен от жалбоподателя Д..

При това положение съдът направи извода, че в случая не са налице и двете кумулативни изисквания по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. От една страна изложените данни сочат на заключение, че жалбоподателят не е прекъснал връзката си с известния по преписката и вписан в регистъра към сектор „Български документи за самоличност“ към ОД на МВР Пловдив адрес. Няма данни, че същият е сменил адреса си с друг.

От друга страна се установява липса и на другото задължително условие, доколкото не са положени достатъчно усилия за връчването на НП от въззиваемата страна, Община Пловдив. Направените опити са били насочени към грешен адрес – седалището на дружеството, собственик на процесния автомобил, с който жалбоподателят дори не е формално обвързан – нито като управител на дружеството, собственик и прочие, още повече, че в случая е ангажиран с личната си отговорност като физическо лице. Предвид горното, съдът намира, че от представените по делото и преписката доказателства не се установява да са налице предпоставките на чл. 58, ал.

2 от ЗАНН, поради което изцяло незаконосъобразно се явява вписването, че постановлението следва да се счита връчено от дата 30.03.2023 г. и да е влязло в сила на 14.04.2023 г.

2

С оглед на така изложеното, жалбата се явява подадена в срок, поради което е и процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следното:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 29.12.2022 г. свидетелят П. З. – **** към Шесто РУ - Пловдив изпълнявал служебните си задължения по проверка за спазване на правилата по движение и паркиране на автомобилите в гр. Пловдив по ул. „Арх. Камен Петков“. Тогава на улицата до № 20, същият забелязал лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****, за който преценил, че е неправилно паркиран в зоната на кръстовище на ул. „Арх. Камен Петков“ до № 20. За констатираното от него в отсъствието на нарушителя съставил и наложил глоба с фиш № 0002458199/29.12.2022 г. за извършено нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 5 вр. чл. 43, ал. 5 от Наредбата, без да се сочи име, по стандартната процедура – със залепен фиш на страничното стъкло на водача на процесния автомобил.

В последствие било установено от служебна справка, че собственик на автомобила е „Рент а кар Монако“ ЕООД с ЕИК 206665261, представлявано от С. Д..

Доколкото обаче, срещу съставена глоба с фиш възразил именно жалбоподателят Е. Д., то контролният орган приел, че именно това лице е нарушителят и насочил административнонаказателната отговорност срещу него за така установеното нарушение, вписвайки имената на последния във фиша. Жалбоподателят Д. оспорил глобата с фиша с жалба с вх. № УРИ33890063/04.01.2023 г.

По този повод бил съставен АУАН № 001753/05.01.2023 г. за нарушение на чл.

4, ал. 1, т. 5 от Наредбата в присъствие на жалбоподателя Д., който го подписал с изричното отбелязване, че има възражение.

С оглед оспорването на фиша с глоба и установяването на нарушението с АУАН, административнонаказващият орган е издал и обжалваното НП № 79 от 02.02.2023 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив. С последното на жалбоподателя Д. е била наложена на основание чл. 43, ал.

5 от Наредбата глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата.

По доказателствата:

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие П. З. - актосъставител.

Същият сочи принципни положения в работата си, излага предположения, но пък уклончиво сочи,че автомобилът бил паркиран „в самото кръстовище“, имало снимки от заснетото нарушение, които следвало да бъдат на съхранение в сектор „Охранителна полиция“. По повод задрасканата година на акта, свидетелят обяснява, че е допуснал техническа грешка в акта с неправилно посочената първоначално 2022та, с оглед времето на констатираното нарушение. Съдът оцени показанията му дотолкова, доколкото, съответстват на събраната по делото доказателствена съвкупност и служат за установяване на обективната действителност за това, че действително е паркиран лек автомобил на процесния пътен участък (но не и относно паркирането му в „зоната на кръстовище“) и налагане на глоба с фиш, за което било залепено уведомление на страничното стъкло на водача, а в последствие постъпила жалба от Е. Д. и на него бил съставен АУАН.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото, които подкрепят свидетелските показания - АУАН, глоба с фиш № 0002458199/29.12.2022 г., жалба на Е. Д. срещу фиш № 0002458199/29.12.2022 г., актуално състояние в Търговски регистър на „Рент а кар Монако“ ЕООД, разписка от 30.03.202023 г., ведно с пощенски плик и обратна разписка за непотърсена пратка, молба с вх. № 97568/30.10.2023 г. от С. Д., молба с вх. № 108899/29.11.2023 г. от С. Д., 3 писмо с вх. № 111881/06.12.2023 г. от Шесто РУ към ОД на МВР – гр. Пловдив, ведно с докладна записка, оправомощителна заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив и оправомощителна заповед № 22ОА-1030/20.05.2022 г. на кмета на Община Пловдив, събрани по надлежния ред и кредитирани от съда, дотолкова доколко от тях се установява фактическата действителност.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените заповед № 22ОА-231/01.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив и оправомощителна заповед № 22ОА-1030/20.05.2022 г. на кмета на Община Пловдив.

На първо място АУАН е издаден при неспазване на императивните изисквания на чл. 42 от ЗАНН и създава неяснота, относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, като не съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото му по чл. 44 от ЗАНН в седемдневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Спазени са правилата на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, като актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, на когото е връчен за запознаване и е получил екземпляр от него.

Атакуваното НП не съдържа коректно отразяване на всички реквизитите по чл.

57 от ЗАНН, поради което в него съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съставеното НП не съдържа подробно описание на всички релевантни обстоятелства от състава на нарушението, както и за мястото на неговото извършване.

Както в акта, така и в постановлението липсва коректно описание на фактическата страна на нарушението, в това число и мястото, поради което не са спазени условията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, т.е. липсва пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и мястото на нарушението. Прието е от актосъставителя за извършено нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредбата, която норма гласи, че престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. В конкретния случай, описанието на обстоятелствата около нарушението относно мястото се състои в следното „неправилно паркирания процесен автомобил в зоната на кръстовище – на ул. „Арх. Камен Петков“ до № 20“. Използваното изразно средство „в зоната на кръстовище“ звучи абстрактно и не дава достатъчна яснота, дали автомобилът е на кръстовището и на по-малко от 5 метра. Конкретиката, че лекият автомобил е бил неправилно паркиран „в самото кръстовище“ се посочва за първи път в показанията на актосъставителя в съдебно заседание, който излага предположения и принципни посоки в работата си, говори уклончиво, а същевременно с липсата на достатъчно категоричност сочи конкретното обстоятелство. От друга страна е следвало за поголяма яснота да се посочи и друга улица, която да се пресича с горепосочената такава, за да се обоснове посоченото в обстоятелствената част „кръстовище“, като не е достатъчно да се отразява административен номер на едната улица.