Определение № 1094 от 05.11.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1094 гр. София, 05.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601188 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243 ал.8 НПК.

С обжалваното определение състав на Окръжен съд- Монтана е потвърдил постановление от 07.06.2024г. на прокурор при Окръжна прокуратура Монтана, с което е частично прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 618/2022г. по описа на РУ-гр.

Лом, в частта по отношение повдигнатите на обвиняемия Д. Ш. К. обвинения по чл. по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК.

Определението е било обжалвано от адв. И. С., в качеството му на повереник на пострадалите лица Г. Т. Б., И. Ю. Ш., И. Г. И. и Т. Г. И.. В жалбата са изложени доводи за непълно и необективно обсъждане на събраните доказателства, а оттам и за неправилни изводи по отношение липсата на категорични доказателства за авторство на извършеното от обв. Д.

К.. Възразява се срещу изводите за заинтересованост на част от свидетелите, сочещи обвиняемия К. като лице участвало в реализиране на деянията. Твърди се неправилен анализ на гласните доказателствени средства и липсата на съпоставка помежду им. В жалбата си пострадалите основно претендират, че е придадено непропорционално значение на събраните доказателства, докато депозирани от пострадалите показания са били подценени и пренебрегнати.

В искането се предлага Апелативният съд да отмени обжалваното 1 определение на Окръжен съд –Монтана и да върне делото на прокурора за допълнително резследване с указания относно приложението на закона.

Жалбоподателите се явяват пострадали в производството по процесното досъдебно производство, поради което са активно легитимирани за иницииране на производство по реда на чл. 243, ал.7 и ал.8 НПК. Жалбата е депозирана в указания от закона срок и е допустима.

Апелативен съд-София, като въззивна инстанция провери в рамките на направените оплаквания и служебно правилността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

В Определението си Окръжният съд безкритично е възприел фактическата обстановка възприета от прокурора и е счел, че разследването по делото е обективно, всестранно и пълно, а в постановлението на прокурора се съдържа обстоен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал. В тази връзка основният съд е споделил правните изводи на прокурора, че са налице противоречиви и оскъдни свидетелски показания по отношение авторство на деянията по чл.116, ал.1, т.11, пр.1 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 от НК и по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 вр. чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК от страна на обвиняемия Д. К.. На тази база съдът е потвърдил постановлението на прокурора.

Настоящият състав не споделя така сторения от първоинстанционния съд извод.

Първоинстанционният съд не е съобразил, че органите на досъдебното производство не са взели всички мерки в рамките на своята компетентност за осигуряване разкрИ.ето на обективната истина и при това положение правните изводи, до които са стигнали, са необосновани.

Това е така, защото, за да стигне до извода, че показанията на пострадалите лица Г. Б. и И. Ш. са оскъдни и противоречиви по отношение участието на обв. Д. К. в нанасянето на побой над починалия Г. Ю., както и на първите двама свидетели, прокурорът не е изследвал обективно, всестранно и пълно всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства, като е обсъдил изолирано показанията на тези двама свидетели. Действително, в първоначалния си разпит от 09.08.2022г. св. Г. Б., не е посочила конкретно името на обв. Д. К. като лице, участвало в нападението срещу нея и близките й, но това е сторила на 19.08.2022г., в разпит пред съдия. Именно в този втори 2 разпит, свидетелката ясно сочи лицата, нанесли й удари при влизането им в двора на къщата, които впоследствие сочи и като нападатели на мъжа й Г., и на нейния свекър- св. И. Ш.. Между тези имена фигурира името „Д.“. Дали това лице е обв. Д. К., разследващите не са направили никакви усилия да изяснят този факт, чрез някои от възможните процесуално –следствени способи, най-малкото чрез разпознаване на лица. Обстоятелството, че първоначалния разпит на свидетелката, непосредствено след инцидента не е бил в нужната степен конкретен по отношение случилото се и действията на нападателите, не дава основание да се правят изводи за тенденциозност в сведенията, изложени от св. Б. при последващия разпит, проведен пред съдия.

Напротив, емоционалното състояние на пострадалата, след случилото се, предвид нейното здравословно състояние и това на мъжа й в този момент, не предполага твърдяната от първостепенния съд конкретика в изложението.

Това, което свид. Б. в проведения само 10 дни по-късно разпит е изложила, по отношение участието на конкретните лица, участвали в нанасянето на удари, съвсем не е изолирано, както се приема в атакувания съдебен акт. Твърденията на св. Б. намират подкрепа и в показанията на св. Н. М. и св. Г. Д., които са категорични, че са придружавали пострадалия Г. Ю. в болнично заведение и от него са разбрали, че са „го пребили Д., П. и М. “, според св. М., а според св.Д. „ударили са го Д. и Т. с тръбата“. Така, показанията на св. Б., дадени пред съдия на 19.08.2022г. не могат да се приемат за недостоверни, при наличната кореспонденция с част от другите гласни доказателства.

Коментирайки показанията на посочените по-горе свидетели, прокурорът, а след това и първоинстанционният съд, са направили изводи за недостатъчност на доказателствените сведения, изложени от пострадалите по отношение ролята и участието на обв. Д. К., за сметка на останалия събран доказателствен материал. Никъде обаче не се сочат, кои са доказателствените източници, опровергаващи твърденията на свидетелите за участие на лицето Д. в нанасянето на побой, а оттам и приноса му за нанесените на тримата пострали увреждания. Без коментар и съответната относимост към доказателствената съвкупност са останали сведенията, събрани посредством проведените очни ставки на 23.06.2023г. между свидетелите Б. и Ш. от една страна и обв. Г. М., където свидетелите са последователни в твърденията си относно участието на лице с име Д. в побоя спрямо пострадалите на инкриминираната дата. Св. Г. Б. заявява „П., Д., М. и Г. ме бутнаха. Почнаха 3 да ме налагат…..Всеки имаше нещо в ръцете.“. След тези действия, твърди в показанията си, че същите тези хора отиват при свекъра й-св. И. Ш., а впоследствие пренасят агресията си спрямо мъжа й, който се намесва да предотврати побоя над баща си. В заявеното при проведената очна ставка и св. И. Ш. сочи Д. и П. като лицата, които са му нанасяли удари-„ После Г., Д., П. мен ме удариха с тръба или дърво“, като сочи, че участват и в побоя над сина му-„ Т. удари сина ми отзад в гърбината. Тогава почнаха този Г., Д., П. с тръби да бият сина ми“.

Така, допълнителните сведенията изложени от свидетелите, сочещи конкретно участие на лицата, не са били анализирани в атакувания съдебен акт, а заявеното от свидетелите е игнорирано, поради тяхната заинтересованост от случая. Подобен подход съдът намира за неправилен, понеже пострадалите лица са тези, които непосредствено са възприели поведението и действията на нападателите въпросната вечер и дават сведения за лично възприети от тях факти, при това подкрепени и от част от останалите доказателствени източници. Такива, освен показанията на св. М. и св. Д., са и обяснения на обв.Г. М., в които последният последователно описва действия на Д., както го сочи в обясненията - от тръгването от бензиностанцията, до начина на придвижване до къщата на пострадалите и това, че Д. и П. са първите, които влизат в двора на къщата, където са били пострадалите. И макар обв. М. да отрича свое участие в побоя, то той дава сведения за конкретни действия от страна на това лице, които обвиняемият лично е възприел. Тези обяснения, също заслужават анализ, доколкото имат двуяка функция - на средство за защита и на доказателствено средство в процеса. Без да направи задълбочен анализ на гласните доказателствени средства, прокурорът, а след това и първостепнният съд, необосновано са игнорирали една група свидетелски показания, приемайки ги за заинтересовани от изхода от една страна и от друга-противоречиви.

Проведените на досъдебното производство очни ставки, с оглед констатирани противоречия между твърдяните от обв.М. и свидетелите факти, относно развилите се действия и лицата, взели участие в побоя, макар и да не са преодолени, те също са способ за доказване и не следва да бъдат игнорирани само защото не са постигнали/според обвинението/ целения, посредством извършването им, процесуален ефект. Неясен е подходът на обвинението, въз основа на едни и същи доказателства, да приеме наличие на 4 доказателства за участие на обвиняемите П. Н., П. К., Г. М. и М. М. и да отрече участие на обв. Д. К., за който дори не е направено разпознаване. Това лице не е присъствало и на проведените разпити пред съдия, а в показанията си пред съдия св. И. Ш. сочи имена на лицата, които разпознава като участвали в нападението, но говори и за „ едно яко момче“, което не може да конкретизира с име. Това „момче“ очевидно е било различно от обвиняемите, присъствали на проведения пред съдия разпит, като св. Ш. е категоричен, че него са го били 6 човека. Показанията на този свидетел не могат да бъдат игнорирани с мотив, че не сочи конкретни имена, при положение, че не познава поименно всеки от нападателите си. При тези данни, разследващите не са положили никакви усилия за изясняване на обстоятелството относно конкретната роля и участие на обв. Д. К. в извършване на инкриминираните престъпления чрез допълнителни разпити и евентуално разпознаване на този обвиняем от пострадалите. В разпитите на посочените свидетели и то скоро след случилото се, лицето Д. се споменава в показанията, наред с останалите имена като един от нападателите над пострадалите, но разследващите не са насочили усилия за изясняване на евентуално негово участие, нито пък са предприели процесуално следствени действия за установяване факта на съответствие на лицето, споменато с името Д. с обв. Д. К.. Без допълнителни процесуални действия за изясняване на тези обстоятелства, изводите за оскъдност на информацията по отношение деятелността на този обвиняем, се явяват прибързани.

Всичко това сочи, че прокурорът като решаващ орган във фазата на досъдебното производство, а след това и първоинстанционният съд в изпълнение на задължението да се произнесе по съществото на делото, като извърши проверка на прокурорското постановление в аспекта на обоснованост и законосъобразност, са стигнали до фактически и правни изводи, които не са основани на всестранно изследване на всички обстоятелства, имащи значение за разкрИ.е на обективната истина.

Съдът няма правомощия за указва на прокурора дали да внесе обвинителен акт по така събраните доказателства, но след провеждане на допълнително разследване и преодоляване на противоречията в доказателствената съвкупност, и след прецизен анализ на доказателствените източници, счита, че могат да бъдат установени релевантни факти по предмета на обвинението.

5

Предвид всичко изложено по – горе, настоящият съдебен състав, намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство и определението, с което то е потвърдено, са необосновани и незаконосъобразни.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 243 ал.8, вр. ал.6, т.3 НПК, Апелативен съд-София, НО, 11 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 201/01.08.2024г. постановено по ЧНД № 221/24г. на Окръжен съд - Монтана и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Постановление от 07.06.2024г. на Зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура-Монтана, с което е прекратено частично наказателното производство по досъдебно производство № 618/2022г. по описа на сектор РУ-Лом по отношение повдигнатите на обвиняемия Д. Ш. К. обвинения и ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията по приложение на закона.