Разпореждане № 95764 от 05.07.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 95764 гр. София, 05.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.А Частно гражданско дело № 20241110111367 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 63469/26.02.2024 г., подадено от [фирма] на 22.02.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. И..

Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за част от вземанията за цени на предоставени услуги, неустойка и мораторна лихва и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите: 13, 35 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.06.2021 г. до 22.07.2021 г., както и за 3, 30 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13, 35 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 10.01.2024 лв.

Според настоящия състав таксата “за събиране на дължими суми“ не е за допълнителни услуги по сключения договор за електронни и съобщителни услуги.

Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от мобилния оператор в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, поради което и разходите за нея не следва да бъде понесени от потребителя. Следва да се отбележи и че няма никаква яснота как се формира въпросната „такса“, а именно въз основа на какви действия. Посочването на математическата формула и процент за изчисление не обосновава наличие на основание.

Всъщност се оказва, че не става въпрос за такса, защото не се дължи заради извършени разходи или услуга, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата, респ. неизпълнението.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/. Това задължение на съда не е обусловено от качеството потребител на длъжника, а нормативно установено.

Отхвърлянето за заявлението за главното вземане води до отхвърляне на претенидраното акцесорно вземания за мораторна лихва във връзка с него.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

1

ОТХВЪРЛЯ вх. № 63469/26.02.2024 г., подадено от [фирма] на 22.02.2024 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. И., ЕГН ********** за сумите: 13, 35 лв. – такса за събиране на дължими суми за периода от 23.06.2021 г. до 22.07.2021 г., както и за 3, 30 лв. - мораторна лихва върху сумата от 13, 35 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 10.01.2024 лв.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2