Определение № 840 от 25.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 840 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500792 по описа за 2025 година

Обжалвано е разпореждане №2954/29.01.2025г. на Пловдивския районен съд, седми гр. с., с което се ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против И. С. И. с ЕГН**********, за вземания по договор за паричен заем от 21.01.2020 г., цедирани на заявителя.

Частният жалбоподател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, гр.

София, р-н „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4 моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се произнесе по същество на спора.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като разгледа доказателствата по делото и прецени направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, доколкото липсват доказателства заявителят да има качеството на кредитор..

Настоящият съсебен състав споделя направените от заповедния съд правни изводи.

Заявителят претендира да е титуляр на процесните вземания въз основата на сключен с кредитора „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 договор за цесия от 15.07.2021г. и Приложение №1/05.07.2021г. към него. С оглед на това следва да се съобрази даденото задължително указание в т. 4г на ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 4/2013г., според което настъпилото преди подаването на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено от молителя с документ по чл. 417 от ГПК, като в случай че частното 1 правоприемство се основава на договор за цесия, както е в настоящия казус, трябва да бъдат представени и доказателства за уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземането, за да има то (прехвърлянето) действие по отношение на него – чл. 99 ал. 4 от ЗЗД.

В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока с Разпореждане №35997/27.12.2024г. Липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Посочените доказателства е необходимо да бъдат представени по делото и на основание чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител. Ето защо правилен се явява извода на заповедния съд, че няма доказателства относно това, заявителят да има качеството на кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Гореизложеното обосновава правилността на обжалваното разпореждане, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2954/29.01.2025г. на Пловдивския районен съд, седми гр. с., с което се ОТХВЪРЛЯ изцяло Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против И. С. И. с ЕГН-********** за вземания по договор за паричен заем от 21.01.2020 г., цедирани на заявителя.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2