Решение № 6522 от 06.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6522 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20251110139690 по описа за 2025 година

С искова молба вх. № 236127/07.07.2025г. ищецът „Т*“ ЕАД е предявил против ответницата Д. П. К. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1071,58 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 31.12.2023г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

София, ж.к. „*, аб. № *, ведно със законната лихва от 07.07.2025г. до изплащане на вземането; сумата от 205,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023г. до 17.06.2025г.; сумата от 37,82 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2022г. до 30.11.2023г., ведно със законната лихва от 07.07.2025г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11,09 лева, представляваща мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.08.2022г. до 17.06.2025г.

Ищецът твърди, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот в гр. София, ж.к. „*, аб. № *, по отношение на който ответницата притежавала правото на собственост. Ответницата била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на топлоснабдения имот, като съдържанието на правоотношението между страните било регулирано от Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т*“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „М*“, в сила от 10.07.2016 г., ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата за топлинна енергия. Заявява, че в сградата, в която се намира процесният имот, се извършва услугата дялово разпределение от дружеството „Д*“ ЕООД, стойността на 1 която следва да се заплаща на ищеца по силата на общите условия, действащи между страните. Моли предявените искове да бъдат уважени, като претендира и разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. П. К. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените срещу нея искове. Наведено е възражение за изтекла погасителна давност, като сочи, че от задълженията следва да се изключи и периодът, през който ответницата не е била собственик на имота. Твърди, че размера на претендираните от ищеца вземания не съответства на данните на общите фактури, както и че неправилно е бил начислен ДДС. Мораторната лихва неправилно е била начислявана, като освен това не било ясно кои фактури са били заплатени през процесния период.

Оспорва размера на претендираните вземания, както и количеството на реално доставената топлинна енергия, което било завишено. Ответникът иска предявените искове да бъдат отхвърлени.

Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д*“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот от 17.03.1988г., от който се установява, че А*, Д. П. С* и С* са придобили правото на собственост върху апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „Ч*. Установява се от приетото удостоверение от 18.03.2011г. от Столична община – район „Изгрев“, че ж.к. „*“ е преименуван на ж.к. „Д.бад“.

Установява се от приетия по делото съдебен протокол от 12.09.1989 по гр.дело № 2932/1989г. по описа на СРС, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „*“ (днес ж.к. „Д.бад“), *, е поставен в дял на Д. П. С*.

Не се спори между страните, че ответницата Д. П. К. е била с предишна фамилия С*.

Представен е договор за дарение от 30.11.2023г., обективиран в НА № 88, том I-A, рег.

№ 12311, дело № 77/30.11.2023г., видно от който ответницата Д. П. К. дарява на своя брат С* процесния апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „Д.бад“, *.

Представен е договор за извършване на услугата дялово разпределение от 03.06.2020г., сключен с „Д*“ ЕООД за срок от 3 години. Представени са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т*“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.

Третото лице - помагач е представило изравнителни сметки за процесния период, от които е видно, че е начислявана топлинна енергия за подгряване на вода, както и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Приобщени са още и протоколи за отчет на уредите в процесния апартамент от 01.06.2023г. и от 28.05.2024г., от които е видно, че процесния апартамент има два водомера за топла вода, чиито показания за снети.

Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период дяловото разпределение е било извършвано от „Д*“ ЕООД, което дружество е издавало изравнителни сметки. В имота не е имало отоплителни тела, а само 2 бр. водомери за топла вода. Топлинна енергия от радиатори не е начислявана. Начислявана е енергия за подгряване на вода на база реален отчет, доколкото е бил осигурен достъп за отчет. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите.

Общият топломер е преминал метрологични проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е поставено заключение „съответства“.

2

Стойността на доставената топлинна енергия в имота през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза общо на 1223,05 лева.

Изслушано е и заключението на съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че не са налице данни за извършени от ответницата плащания на вземанията за топлинна енергия за процесния период.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната сума, както и че в имота през процесния период е извършена услугата дялово разпределение, остойностена в размер на претендираната сума и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответницата за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. По възражението за погасяване на сумите по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че са налице основания за спиране и прекъсване течението на давностния срок. Ответницата, при установяване на горните обстоятелства, следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т*“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество. Изяснено е в ТР/2017г. от 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата Д.

П. К. е била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик на процесния топлоснабден имот, но само за част от процесния период, а именно от 01.05.2022г. до 29.11.2023г. В тази връзка съдът съобрази представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 17.03.1988г., с който А*, Д. П. С* (К.) и С* са придобили правото на 3 собственост върху процесния апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „*“ (днес ж.к.

„Д.бад“), *. Към този момент апартаментът е бил съсобствен между тримата купувачи, но е видно от приетия съдебен протокол от 12.09.1989 по гр.дело № 2932/1989г. по описа на СРС, че е одобрена съдебна спогодба, съгласно която апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. „*“ (днес ж.к. „Д.бад“), *, е поставен в дял на Д. П. С*, респ. от този момент ответницата е била единствен собственик на апартамент № 19. Следва да се съобрази обаче, че процесният апартамент е бил дарен от ответницата на нейния брат С* на 30.11.2023г. – така НА № 88, том I-A, рег. № 12311, дело № 77/30.11.2023г. Следователно до 29.11.2023г. собственик на процесния имот е била именно ответницата Д. П. К., а след тази дата и от 30.11.2023г. до края на процесния период 31.12.2023г. собственик на имота е бил С* - трето за спора лице.

При това положение и на основание чл.153 от ЗЕ се налага извод, че е установено съществуването на облигационно правоотношение между спорещите страни за периода от 01.05.2022г. до 29.11.2023г., произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, като ответницата заплащането на доставената през този период топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30 дневен срок след публикуване на ОУ. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Няма данни и не се твърди ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискала прилагането на специални такива, поради което, по смисъла на закона общите условия са влезли в сила спрямо ответницата и я обвързват.