Решение № 386 от 17.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Пловдив, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Весела Ив. Евстатиева

Членове:

Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Христина В. Христова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300601519 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия И. Г. И. чрез защитника му адв.Л. срещу присъдата, постановена по НОХД № 1483/2022г. по описа на Пловдивски районен съд.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „А“ вр. ал. 1, б. „Б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК първоинстанционният съд го е осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила и не е наложил кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК „лишаване от право да управлява МПС“ на основание чл. 55, ал. 3 от НК. РС е постановил подсъдимият да заплати направените в производството разноски.

Присъдата се обжалва с доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи за липсата на доказателства, сочещи, че деянието е било осъществено на твърдяното единствено от пострадалата място – на пешеходна пътека. Изразява се становище, че доказателствената обезпеченост на казуса не позволява да се направи подобен извод, напротив същият се разколебава от изготвената в 1 хода на съдебното производство комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза и разясненията на вещите лица в съдебното заседание. Акцентира се на проявено от първостепения съд неглижиране на основни принципи в наказателния процес при осъждане на подсъдимия съгласно чл.303 от НПК при наличие на предположения и недоказаност по категоричен начин на обвинението. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Същите доводи се поддържат и на въззивното съдебно заседание, както от защитата, така и от подсъдимия.

Прокурорът изразява становище за правилност и обоснованост на обжалваната присъда.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно правомощията си по чл.314 от НПК и възможността да установява нови фактически положения, след като взе предвид становищата на страните и приложените по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства, настоящият съд намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС, включващо категория „В“ и към инкриминирания момент работел за „З.“ АД, като търговски представител за района на гр.Пловдив и управлявал служебен лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № ***.

На 15.04.2021 г. в следобедните часове пострадалата Л. С. посетила „Четвъртък пазара“ в гр. Пловдив. Закупила продукти и тръгнала да се прибира към дома й, който се намирал на север от река Марица и спрямо пазара, на ул. „Победа“ № 53. От „Четвъртък пазара“ тръгнала в посока от юг на север по малките улички към бул. „Марица-юг“ и река Марица. Преминала покрай училището, което се намирало в тази част на града, и излязла на желаната от нея улица. Целта й била да премине през моста на реката, наричан „Герджика“. Затова като излязла на бул. „Марица-юг“ около 16:30 часа завила на ляво по тротоара в посока от изток към запад и предприела пресичане преди пешеходната пътека, която се намирала непосредствено преди моста в посоката й на движение, за да премине по него.

По същото време подсъдимият И. се придвижвал сам със служебния си лек автомобил на територията на гр. Пловдив. Времето било слънчево, видимостта добра, пътят сух. Той стигнал до бул. „Марица-Юг“ и продължил да се движи по него, в посока от изток на запад към ж.к. „Христо Смирненски“. Подсъдимият приближавал с автомобила си моста на бул.

„Руски“ (т.нар. „Герджика“), който минавал отгоре. Участъкът бил натоварен, предвид кръстовището в района на моста и в този момент имало наличие на множество автомобили. В този участък бул. „Марица-юг“ бил разделен на две платна за движение - южно и северно, като в платното за движение, по което се движел подсъдимия, а именно северното, било разделено на две пътни ленти - едната, от които била за ляв завой, за включване към моста (южна), а 2 другата - за движение напред (северна). Управляваният от него автомобил се движел по северната пътна лента за движение в посока от изток на запад до образувана колона от спрели автомобили, изчакващи за ляв завой. По същото време пострадалата Л. С. се намирала на южния тротоар на бул. „Марица-Юг“ и предприела пресичане на булеварда в посока от юг на север преди да достигне пешеходната пътека. Преминала покрай спрелите автомобили, изчакващи възможност да направят ляв завой. Междувременно, докато тя пресичала пътното платно за движение на булеварда, подсъдимият се приближавал, като се движел с около 15 км/ч. Подсъдимият И. не забелязал пресичащата пешеходка и не реагирал своевременно на възникналата опасност и така последвал контакт между предната част на управлявания от него автомобил марка „Рено“ с рег. № *** и тялото на пострадалата в областта на бедрото. В резултат на удара тя паднала на лявата си страна на платното за движение, като се подпряла на земята с лявата си ръка. Веднага след удара подсъдимият преустановил движението на автомобила, излязъл от него и отишъл при постр.С.. Подсъдимият И. на няколко пъти й предложил да я откара болница или спешен медицински център. Тя обаче поискала от него единствено да я откара до дома й, който бил в близост - от другата страна на реката. Подсъдимият предоставил своя визитна картичка на пострадалата с личен и служебен телефонен номер. Поискал от нея задължително да й се обади, защото бил загрижен за състоянието й. Обещал да й помогне с каквото може. Откарал я до дома й. При тези събития и без други оплаквания от пострадалата към онзи момент, никой не подал сигнал на ЕЕН 112 за процесния инцидент.

Вечерта след инцидента свид.С. почувствала силна болка в лявата китка, която превързала с лед. Съпругът й С.С. забелязал, че от вътрешната страна на китката било посиняло. На 16.04.2021 г. С. посетила личния си лекар, доктор М., поради болки в ръката и областта на бедрото. Обяснила й, че е претърпяла пътнотранспортно произшествие, но се оплаквала предимно от болката в тазобедрената област. Личният лекар й препоръчала, ако болката в китката се засили, да отиде на контролен преглед. Тъй като пострадалата не се оправяла в областта на лявата си китка и продължавала да изпитва болки, на 27.04.2021 г. посетила отново медицинския кабинет на личния си лекар, като се оплакала от нестихваща болка в областта на китката, където вече имала и оток. Свид.М. я насочила към рентгенов кабинет, за да си направи снимка. Пострадалата посетила същия ден спешния кабинет на УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД. От рентгенографията се установила фрактура на радиуса на китката и на С. било предложено оперативно лечение, доколкото шансът за положителен резултат от оздравителния процес бил значително поголям при поставяне на метален имплант в сравнение с консервативно лечение чрез поставяне на гипсов ръкав. При прегледа в спешния кабинет пострадалата се обадила на подсъдимия и му казала къде се намира. Малко по-късно той и съпругата му, която имала медицинско образование, я посетили. Пожелали да говорят с ортопеда травматолог, за да разберат какво е състоянието й. Тъй като подсъдимият и съпругата му изпитвали съмнения да не са измамени, поискали от лекаря да видят резултатите от 3 рентгенографията и го попитали за друг метод за лечение, доколкото пострадалата им била казала вече, че операцията ще струва 1200 лв. Докторът обаче не им предоставил тази информация, казал им, че другият метод за лечение ще струва 80 лв. и ги помолил да напуснат кабинета. Двамата изчакали пострадалата пред кабинета. Когато тя излязла, отново поискали от нея снимки и документи, но пострадалата отказала с аргумента, че няма какво повече да говори с него, тъй като желае да помисли и вероятно на следващия ден й предстояла операция. Тръгнала си понеже искала да говори със съпруга си относно извършването на операцията, която в крайна сметка се състояла на следващия ден, след като пострадалата лично заплатила сумата за импланта и поставянето му. След операцията свид.С. звъняла няколко пъти на подсъдимия И.. Казала му, че всичко е минало успешно. Търсила от него и изпълнение на обещанието му да й помогне с каквото може и да й съдейства, включително и относно разходите за операцията. Подсъдимият обаче блокирал телефонния й номер, тъй като смятал това за изнудване. След това той получил обаждане и от близък на пострадалата, който се представил за адвокат и пожелал да се срещнат и да се разберат. Било образувано настоящото наказателно производство, след като пострадалата подала жалба на 14.05.2021г.в РП Пловдив.

Гореописаната фактическа обстановка също е установена от районния съд, но с едно изключение. Контролираният съд превратно е приел за установен доказателствения факт, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Иначе правилно установени са от районния съд, след направен анализ на приобщените по делото доказателствени източници и с оглед предмета на доказване по чл.102 от НПК, фактите по: управление на конкретното МПС от страна на подсъдимия на посоченото в обвинителния акт време и място, разсейването му, при което не е забелязал пешеходката, ниската скорост на придвижването му, натовареното движение в района, удрянето на пешеходката, падането й с подпиране на лявата й ръка, откарването до дома й с предложение това да бъде сторено в болнично заведение и с предоставени на пострадалата контакти за връзка с водача на автомобила – подсъдимия И.

И..

Доказателствената маса не очертава противоречия и относно развилите се пост инкриминирани събития – прегледите на пострадалата, констатираното счупване на левия горен крайник, отзоваването в болничното заведение на подсъдимия и впоследствие прекъснатия помежду им контакт – обстоятелства, които не се отричат и от предаденото на съд лице, установени са и от свидетелските показания, анализирани задълбочено и аргументирано от контролираната съдебна инстанция. На свой ред приложената по делото медицинска документация отразява фактите по понесеното нараняване на свид.Л. С. – счупване на лъчевата кост на лявата ръка, а СМЕ установява от медицинска гл.т. характера на нараняването, което се заключава в хипотезата на чл.129 ал.2 от НК като юридическа категория – трайно затрудняване движенията на горен ляв крайник за срок от над 1 месец от датата на травмата - за около 2,5 – 3 месеца. Съдебномедицинската експертиза е установила, че 4 констатираното и описано по-горе увреждане, което е съставомерно, е причинено по индиректен механизъм на счупване от настъпилото ПТП и е в причинно-следствена връзка с него, независимо че е открито по-късно.

Ударът в долния крайник на пострадалата с автомобила, управляван от И., е нарушил равновесието на пешеходката и е причинил падането й на земята с прилагане на защитния механизъм с подпиране на лявата ръка, което довело до счупването на лъчевата кост, а травмата в лявото бедро е в резултат от падането на терена и обладава характеристиката на лека телесна повреда.

Законосъобразно това експретно заключение е ползвано при постановяване на проверявания съдебен акт.

Необосновано обаче са били отхвърлени от РС изводите по заключението на първата Автотехническата експертиза, изготвена на досъдебното производство. Същата аргументирано установява механизма на причиняване на ПТП, за което обективните данни по делото, изведени от гласните доказателствени средства /тъй като протокол за ПТП не е бил съставен, нито е бил извършен оглед на местопроизшествие/, се подкрепят и са проверени с експертните изводи на вещото лице В. И.. По този начин се установява, че причината за настъпване на пътнотранспортното произшествие е, че водачът на лекия автомобил „Рено“ - И. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката. Съгласно заключението на експерта от момента, в който пешеходката навлязла в пътното платно за движение, водачът на лекия автомобил „Рено“, при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Като спомагателна причина за настъпване на произшествието експертът е посочил и обстоятелството, че пешеходката е следвало да се съобрази с приближаващия лек автомобил. Правилно първият съд е забелязал, че при изготвяне на експертизата вещото лице е включило показанията на И. като свидетел по делото преди той да бъде привлечен като обвиняем, но тази забележка не държи сметка, че като резултат обсъжданото експретно заключение напълно съответства на обясненията на подсъдимия, дадени впоследствие на досъдебното производство /л.79-80 дос.пр./ като обвиняем, а и тези, депозирани пред районния съд в хода на съдебното следствие /л.56-57 съд.пр./. По този начин няма пречка относно механизма на причиняване на ПТП заключението на в.л.И. да се ползва като обосновано и обективно изготвено с необходимите технически познания, основаващо се на годни доказателствени източници по делото с идентично съдържание откъм информативна обоснованост на разследваното събитие.