Решение № 5663 от 20.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5663 гр. Пловдив, 20.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330106905 по описа за 2025 година

Предмет на делото са искове по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД, и по чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗЗП.

Предявен е иск от А. Д. Ш., ЕГН: **********, от ****************, чрез пълномощник адв. С. М., против „Кеш Пойнт България” ООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П., за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от 20.06.2024 г., поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а при условията на евентуалност- за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 5 във връзка с чл. 11, предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение.

В исковата молба се твърди, че на 20.06.2024 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ищецът получил заемни средства в размер на сумата от 1400 лева, при определени фиксиран лихвен процент и годишен лихвен процент. Общата сума дължима по договора възлизала в размер на 1619,80 лева.

В чл. 5 от договора било предвидено задължение на кредитополучателя за обезпечаване на кредита с банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на определени изисквания. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение се дължала неустойка в размер на 980,20 лева.

От правна страна са изложени съображения, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че договорът заобикаля императивни изисквания на ЗПК, поради което бил нищожен на общо основание по чл. 26 от ЗЗД. При условията на евентуалност, заявява, че разпоредбите на чл. 5 във връзка с чл. 11 от договора са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 ЗЗП. Изтъква се, че неустойката при непредставяне на обезпечение не е включена в размера на ГПР, което води до несъответствие между реално прилагания и посочения в договора размер на ГПР. Сочи се, че кредиторът е длъжен да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключване на договора, като кредиторите не следвало да 1 кредитират по безотговорен начин. В този смисъл клаузите в договора, с които се уговаряла дължимост на неустойка при необезпечаване изпълнението на договора, били в пряко противоречие с целите на транспонирани в ЗПК норми. С тази уговорка се прехвърлял рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник.

Уговорената неустойка излизала извън присъщите й функции, като водела до неоснователно обогатяване. С обсъжданата клауза се заобикаляла разпоредбата на чл. 33 ЗПК.

Поради изложеното се предявява исковата претенция.

Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорва иска. Твърди се, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, клаузата за неустойка не била част от съществените параметри на договора за заем, ако се приеме за нищожна – следвало да се счита за изначално неуредена между страните.

Основните параметри на договора – главница и лихва били валидно уговорени в изискуемата от закона форма, били покрити всички изисквания на ЗПК. При формиране на ГПР били спазени всички законови изисквания, като при нормативен лимит от 68, 90 % ГПР бил в по- нисък размер. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, като отговорност за неустойката в следствие на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, възниквала след сключване на договора. Тя била във фиксиран размер и страните знаели стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, като нейната функция била обезщетителна. Неустойката била и индивидуално уговорена, като клаузата била разбираема и напълно ясна. В погасителния план било отразено, че вноските за неустойка се дължат само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Потребителят бил напълно наясно за всички суми, които ще дължи при възможните хипотези на договора.

Неустойката била уговорена като санкция за неизпълнение, като ищецът преди подписване на договора получил необходимата преддоговорна информация (СЕФ) и можел да прецени дали да се съгласи с предложените му условия по кредита. Освен това, разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора, ако считал, че условията са неизгодни за него. Нямало и противоречие с добрите нрави, като в тази връзка била и практика на ВКС.

Отделно, за период от една година, ищецът сключил с ответното дружество общо 2 договора с клаузи за неустойка с идентични условия, като вместо да упражнява добросъвестно правата си по първия договор, сключил още един, без да изпълнява задълженията си по тях за предоставяне на обезпечение. Нито имало заблуждаваща търговска практика на финансовата институция, нито клаузите на кредита били неравноправни, след като ищецът сключил общо 2 подобни договора. Моли за отхвърляне на иска, претендира на свой ред разноски.

В срока за отговор ответникът е предявил и насрещен иск.

Посочват се параметрите на подписания между страните договор, като се доказвало получаването на заемната сума.

Твърди се обаче, че длъжникът направил вноска по кредита в общ размер на 1380 лв., като задължението по кредита било изцяло падежирало с изтичане на срока за последната вноска на 12.12.2024 г.

Общото задължение по кредита възлизало на 1552,94 лв., от които 1400 лв. главница, 71,63 лв. възнаградителна лихва, 32,30 лв. договорна неустойка и 49,01 лв. такси.

Предявяват се два евентуално съединени насрещни иска: първи- за осъждане на длъжника да заплати сумата от 20 лева, представляващи част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № ******* от 20.06.2024 г. и втори- за 20 лева, представляваща неизплатеното част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № ******* от 20.06.2024 г., при условие, че се приеме, че договорът е недействителен, като сумите се търсят ведно със законната лихва. Претендират се и разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Постъпил е отговор на първоначалния ищец- ответник по насрещния иск, като се поддържа изложеното в исковата молба, а именно: че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и на основание чл. 23 ЗПК се дължи 2 чистата стойност или получената от потребителя главница след приспадане от нея на извършените плащания. По отношение на евентуалния иск, заявява, че го счита за неоснователен, тъй като цялата чиста стойност на кредита била платена от потребителя – по договора били извършени плащания в общ размер на 1380 лв., а остатъкът до 1400 лв. или още 20 лв. били заплатени след връчване на исковата молба от потребителя по посочената в исковата молба сметка. Оспорва дължимостта на сумите за лихва и съдебни разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкуност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК установи от фактическа и правна страна следното.

С договор за потребителски кредит № ******* от 20.06.2024г., сключен между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на 1400 лева, при следните условия: срок за изплащане 12.12.2024г., при фиксиран лихвен процент - 51,00 % и годишен процент на разходите 67.31 %, при общ размер на всички плащания 1619,80 лева.

В чл.5 от договора кредитодателят и кредитополучателят постигнали съгласие същият да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на условията, предвидени в договора. Предвидена е в чл.11 от договора още и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в размер на 980,20 лева, платима разсрочено заедно с всяка вноска. Като писмени доказателства с а представени копие от договора за потребителски кредит, погасителен план и искане за сключване на договора за кредит.

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а ответникът е юридическо лице, което предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална и търговска дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалните закони – ЗПК и ЗЗП. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4 ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5- та на чл. 19 разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Съгласно чл.11 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 980,20 лева. Разпоредбата на чл.5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно от следните обезпечения в тридневен срок считано от сключване на договора: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по- малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Прочитът на съдържанието на клаузите на чл.5 и чл.11 от договора и съпоставянето 3 им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл.5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция за два пъти размера на вземането по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или физически лица - поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.