Решение № 506 от 01.12.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Пазарджик, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500546 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд рег.№182 от 24.02.2025г. постановено по гр.д.№20245220103006 по описа на същия съд за 2024г. Е ОСЪДЕНА Община Септември, с ЕИК 000351825, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В. Й. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК 200580377, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.

„Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от И. Т. Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК, на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19 850 лева, представляваща незаплатено възнаграждение без ДДС по Договор № ****2015г. за проектантска услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 16.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 728,63 лева, представляваща обезщетение 1 за забава за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г., като Е ОТХВЪРЛЕН иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата до предявения размер от 736,23 лева.

ОСЪДЕНА Е Община Септември, с ЕИК 000351825, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В. Й. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК 200580377, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.

„Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от И. Т. Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК, на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 1985 лева, представляваща неустойка по чл. 20 от Договор № ****2015 г. за проектантска услуга, начислена за периода от 11.04.2024 г. до 15.07.2024 г.

Със същото решение е ОСЪДЕНА Община Септември, с ЕИК 000351825, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул. „Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В. Й. Р. ДА ЗАПЛАТИ на „Инфраконструкт” ООД, ЕИК 200580377, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от И. Т. Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК следните суми: държавна такса от 923,13 лева, възнаграждение за вещо лице в размер на 153,90 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 2349,30 лева, представляващи сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪДЕН Е ищеца „Инфраконструкт” ООД, ЕИК 200580377, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Ленински проспект“ № 1, ет. 3, представлявано от И. Т. Г. в качеството на управител, с пълномощник – адв. П. П. от САК ДА ЗАПЛАТИ Община Септември, с ЕИК 000351825, със седалище и адрес на управление гр. Септември, ул.

„Александър Стамболийски” № 37А, представлявана от кмета В. Й. Р. следните суми: 0,66 лева платено адвокатско възнаграждение и 0,05 лева възнаграждение на вещото лице, представляващи сторените в настоящото производство разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответната Община Септември с въззивна жалба с вх.№10568 от 10.04.2025г. чрез пълномощника си адв. П. И. от АК-Пловдив с доводи за порочност на съдебния акт като неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с материални и процесуалния закон с искане да бъде отменено и се отхвърлят предявените искове. Признава се , че действително между община Септември, в качеството й на възложител и „Инфраконструкт" ООД, в качеството му на изпълнител е сключен Договор № ****2015 г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село Ветрен, община Септември”; че съгласно чл. 1, ал. 1 от Договора изпълнителят се е задължил да изготви технически инвестиционен проект, за който съгласно уговорката в чл.

14 възложителят дължи възнаграждение в размер на 19850 лв.; че в чл. 17 от Договора е посочено, че „цената ще се заплати в срок до 30 дни от одобряване на проекта и осигуряване на финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет или след осигуряване на финансиране за обекта от друг източник и представена фактура от проектанта”. Допълва, че изрично се посочва в чл.

17 от Договора, че плащането ще се извърши в 30 дневен срок след одобряване на проекта и финансирането му, като възможните начини за финансиране са два – първият чрез горепосочената комисия към МС или чрез собствени средства на община Септември. Или жалбоподателят признава, че са уговорени две кумулативни условия, които трябва да настъпят едновременно- първото условие е инвестиционният проект да се одобри и второто условие е след одобряването на инвестиционният проект да са налични съответните средства за заплащането му, осигурени по посочените по – горе два начина. Твърди се от жалбоподателя, че дори към настоящият момент процесния инвестиционен проект не е одобрен от единственият компетентен орган и това е главен архитект на община Септември и въз основа на него не е издавано разрешение за строеж. Цитират се норми от ЗУТ, според които чл. 145, ал. 1, т. 1 от ЗУТ предвижда техническия или работния инвестиционен проект се съгласува и одобрява от главен архитект на съответната община – в случая на община Септември, като според чл. 145, ал. 2 от ЗУТ съгласуването на инвестиционните проекти по ал. 1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели, а съгласно чл. 148, ал. 2 от ЗУТ, Разрешението за строеж се издава от главен архитект на съответната община – в случая на община Септември, съгласно нормата на ал. 8, одобреният инвестиционен проект, когато 2 такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж. Допълнено е, че според чл.

142, ал. 1 от ЗУТ, Инвестиционните проекти подлежат на съгласуване и одобряване и са основание за издаване на разрешение за строеж. А съгласно § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, "Одобряване на инвестиционен проект" е удостоверяване с поставяне на печат "Одобрявам" и подпис на съответния компетентен административен орган върху основните графични разработки, челни листове на обяснителни записки и челни листове на всички проектни части за конкретния обект. И че не се одобряват изчисленията към отделните инженерни части на проекта, количествени сметки, стойностни сметки, детайли, спецификации, подвижно обзавеждане към архитектурните проекти, ако е разработено в отделни чертежи и други, като със заверка се удостоверява тяхната принадлежност към съответния одобрен инвестиционен проект. Според жалбоподателя никъде по текстовите и графични части на процесния проект не са налични и поставени подписа и печата „Одобрявам” на главен архитект на община Септември, поради което се заключава, че същият не представлява одобрен инвестиционен проект по смисъла на Договора и в съответствие с разпоредбите на ЗУТ и § 3, т. 6 от ДР на Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; че с писмения отговор на исковата молба са оспорени по реда на чл. 193 от ГПК истинността на представеното с исковата молба копие на инвестиционния проект „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село Ветрен, община Септември” - на лист № 13 – 37 - гръб по делото. И че това искане на ответната община е посочено в писмения отговор на исковата молба на лист № 153 по делото – точка ІV.1, като изрично е възразено и същият да се приема по делото. Акцентира се, че наред с искането по чл. 193 от ГПК пълномощникът на общината е направил и самостоятелно искане по чл. 183 от ГПК, а именно: ищеца да бъде задължен да представи горепосочения инвестиционен проект в оригинал– искането ми е отразено на лист № 153 по делото – точка ІV.2. И че горните две искания са повторени в писмения отговор на исковата молба и на лист № 153 - гръб по делото – точка VІ. За което пълномощникът е изложил и конкретни мотиви –представени от ищеца доказателства, разпечатани от ЦАИС „ЕОП” и отнасящи се до процедурата по възлагане от община Септември на обществена поръчка за строителство с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село Ветрен, община Септември”, с уникален номер на поръчката:

00652-2024-0012, като

Въпросната обществена поръчка е на интернет адрес: https://app.eop.bg/today/360431 и е общодостъпна и към момента. И че Задължителна част от публикуваната обществена поръчка е и инвестиционния проект и същият следва да бъде напълно идентичен с този представен от ищеца на лист № 13 – 37 - гръб по делото, но че това не е така като се забелязва, че инвестиционния проект, който е публикуван от община Септември на 15.02.2024 г. в ЦАИС „ЕОП” във връзка с откритата процедура по ЗОП, не е подписан от ищеца като проектант, както и от другия проектант - инж. Т. В..

Допълнено е , че не са положени и собствените лични печати на двамата проектанти, съгласно нормативните изисквания. И че ищеца не е представил по делото в цялост пълният инвестиционен проект публикуван на 15.02.2024 г. ЦАИС „ЕОП” от община Септември - частите от проекта са на лист № 71 – 95. Забелязвало се и друго съществено несъответствие, а именно, че всички дати по инвестиционния проект са отбелязани като „02/2016 г.”, докато съгласно Наредба № 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, в инвестиционния проект /текстова и графична част/, задължително се отразява датата на изготвянето му и се подписва и подпечатва от проектантите. Твърди се още, че Договора между ищеца и ответника с предмет процесното проектиране е с дата 02.02.2015 г. и се намира на лист № 10-11 по делото и че видно от Приемно – предавателен протокол от 04.03.2015 г. на лист № 12 по делото процесния инвестиционен проект следва да е бил предаден на лице „С. П.”, а не на възложителя община Септември, която се представлява само от кмета и от никой друг. И че дори да се приеме, че е налице някакво „предаване” на 04.03.2015 г., това означавало, че най – късната дата за изготвянето на инвестиционния проект и която следва да бъде отразена в него е 04.03.2015 г., а не „02/2016 г.”, която дата е датата на изработването на проекта.

Заключва, че в същност проекта е изработен 9 месеца след датата на която е бил предаден, което е абсурдно и невъзможно. На следващо място според чл. 10, ал. 2 от Договора, предаването на техническия инвестиционен проект се извършва с приемно – предавателен протокол подписан от страните и че , страна по този Приемно – предавателен протокол от 04.03.2015 г. на лист № 12 по делото е кмета на община Септември П. Б., подписал на 02.02.2015 г. процесния Договор за проектиране на лист № 10-11 по делото. Счита, че независимо, че процесния инвестиционен проект не е предаден на възложителя по Договора, а на лице без представителна за случая власт с име: „С. П.”, в община Септември се намира само копие от инвестиционен проект, който никъде не е подписан и подпечатан от проектанта – ищеца, както и от другият проектант - инж. Т. В.. Заключава, че Проект без подписи и печати на проектантите е правно и техническо нищо. И че именно този неподписан и неподпечатан от проектантите инвестиционен проект е публикуван от община Септември на 15.02.2024 г. в ЦАИС „ЕОП” във връзка с процедурата по ЗОП, като и в момента е общодостъпен на интернет сайта на ЦАИС „ЕОП”. Позовава се на чл. 7, ал. 8 от ЗКАИИП, предвиждащ, че при подписването на проектите проектантите използват собствен печат, съдържащ името и регистрационния им номер, а за инженерите - и частта на проектната документация; че Проекти на устройствени планове и на инвестиционни проекти за изграждане на обекти, които не са подписани и подпечатани от проектанти със съответната проектантска правоспособност, не подлежат на разглеждане, оценяване, съгласуване и одобряване от компетентните органи и за тях не се издава разрешение за строеж. И че поради липсата на положени подписи и собствени печати от проектантите, 3 процесния инвестиционен проект не може да бъде одобрен от главен архитект на община Септември и съответно въз основа на него да бъде издадено разрешение за строеж. Допълва, че поради това, че намиращият се по неясни причини в община Септември инвестиционен проект е във вида копие, то същият на това самостоятелно основание също не можело да бъде одобрен от главен архитект на община Септември, тъй като се одобрява само оригинала на инвестиционния проект. Според жалбоподателя преди да се стигне до разглеждането му с цел одобряването му от главен архитект на община Септември, следвало да се изготви на основание чл. 142, ал. 1 от ЗУТ и задължителния за случая комплексен доклад за съответствие на проекта с основните изисквания към строежите. Като нямало възможност да се изготви въпросния Комплексен доклад въз основа на неподписани и неподпечатани от проектантите текстови и графични части на инвестиционния проект, още повече че същият бил и копие, а не оригинал. Съдът оставил без уважение искането на Общината да бъде задължен ищеца да представи в оригинал процесния инвестиционен проект, изготвен в изпълнение на Договор № ****2015 г. за проектантска услуга. С молба подадена от пълномощника на общината с вх. № 28342/15.11.2024г. били оспорени по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на представеното с исковата молба копие на инвестиционния проект „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село Ветрен, община Септември”, находящ се на лист № 13 – 37 - гръб по делото. И че е направено искане съда на основание чл. 253 от ГПК да отмени свое протоколно определение на лист № 208 по делото , съгласно което е оставил без уважение искането на ответника да бъде задължен ищеца да представи в оригинал процесния инвестиционен проект, изготвен в изпълнение на Договор № ****2015 г. за проектантска услуга, след да бъде задължен ищеца да представи оригинала му и в случай, че не бъде представен изискания оригинал, приложеното по делото копие на инвестиционен проект на лист № 13 – 37 - гръб по делото на основание чл. 183, ал. 1, изречение второ да се изключи от доказателствата по делото.Повторно не било уважено това искане от съда формулирано в писменият отговор на исковата молба, както и в молба с вх. № 28342/15.11.2024 г., независимо от цитираната съдебна практика в тази насока. Твърди се, че при проведеното на 07.11.2024 г. о.с.з. по делото процесуалният представител на ищеца признал, че в ЦАИС „ЕОП” е качен процесния инвестиционен проект от община Септември /лист № 71 – 95/ , но в противоречие на доказателствата по делото ищецът посочил, че същият този инвестиционен проект изцяло съвпада с представения от ищеца с исковата молба на лист № 13 – 37 - гръб по делото– изявление на лист № 207 – гръб, абзац втори и допълнил, че представения от ищеца проект и приложения в ЦАИС „ЕОП” имат пълно съвпадение. Това твърдение се квалифицира от жалбоподателя като невярно и че управителя Г. заявил в съдебното заседание, че не разполага с оригинала на процесния инвестиционен проект и че не може да го представи. Счита жалбоподателят, че в нарушение на правилата, ищеца заверил в проведеното открито съдебно заседание на 07.11.2024 г. незаверените копия на процесния проект, при условие, че изрично заявил, че не разполага с оригинала .Жалбоподателят поставя въпроса , „заверения вече проект за вярност” и приложен по делото, от кой оригинал е снет, след като ищеца ясно заявил, че не разполага с оригинала му. Според жалбоподателя, не е налице идентичност, противно на твърдяното от процесуалният представител на ищеца адвокат П., между проекта приложен от ищеца на лист № 13 – 37 - гръб по делото и проекта публикуван в ЦАИС „ЕОП” и приложен по делото на лист № 71 – 95 по делото. Това се установявало и с просто око. Акцентира, че в проекта приложен от ищеца са налице частични подписи и печати на проектантите, а в публикувания от община Септември същите липсват. На следващо място, неправилно и в противоречие на доказателствата по делото съда е приел, че ищеца е извършил в срок процесната работа възложена на основание сключен Договор № ****2015 г. за проектантска услуга с предмет: „Аварийно-възстановителни работи по укрепване на свлачище на улица в село Ветрен, община Септември”. И че неправилно съда е приел, че вземането за възнаграждение на ищцовото дружество е станало изискуемо, тъй като се е сбъднало условието по договора за осигуряване на финансови средства. Още повече, че в случая недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката, изцяло погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, тъй като са съществени. Според жалбоподателя, неправилно съда е счел, че клаузата на чл. 17 от Договора, преценена в аспекта на целия договор и на преследвания с него резултат, не може да се квалифицира като уговорка за отлагателно условие по смисъла на чл. 25 от ЗЗД, тъй като не обвързвала пораждането на действието на договора, респективно на правата и задълженията на възложителя и изпълнителя, от настъпването на бъдещо несигурно събитие. Допълва, че според чл. 25 от ЗЗД действието на договора или прекратяването му може да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие. И че в случая отпускането на финансиране от МКПВ към МС или от друг източник неоснователно е прието от съда, че не е условие, което да поражда действието на договора, нито пък прекратяването му. Смята за неправилно приемането, че договорът е породил своето действие със сключването си, като изпълнителят е изпълнил поетите от него задължения и работата е била приета от възложителя без забележки. Акцентира, че В случая отпускането н а финансиране касае задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, което е съществен елемент при договора за изработка; Че Поставянето на задължението на възложителя за плащане на възнаграждение за извършената и приета работа в зависимост от настъпването на бъдещо несигурно събитие е възможно и допустимо само при съблюдаване на принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, какъвто е и настоящият случай, но съда в противоречие на закона и доказателствата по делото е приел противното. Допълва, че Уговорката по чл. 17 от договора представлява отлагателно условие, ненастъпването на което има за последица 4 освобождаване на възложителя от задължение на основното му договорно задължение по чл.