Решение № 152 от 19.05.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Ботевград, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20251810200004 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „*****“ ЕООД София, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****“ № 15, представлявано от Управителя Р. С. И., против Наказателно постановление № 108/03.12.2024 г., издадено от Директора на РИОСВ София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 48, ал. 4 от Закона за водите /ЗВ / на основание чл. 200, ал.

1, т. 6 от ЗВ на жалбоподателя е наложена "имуществена санкия" в размер на 3000 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. **** от САК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и 1 в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Дружеството жалбоподател „*****“ ЕООД гр. София ползва воден обект във връзка с Разрешително за ползване на воден обект река Калница за заустване на отпадъчни води за експлоатация на канализационната система на агломерацията гр. Ботевград – с. Врачеш – с. Трудовец, Софийска област № 13140185/14.02.2012 г., изменено с Решение № 736/20.04.2012 г. и продължено с Решение № 2400/30.03.2018 г., издадени от Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“, като зауства отпадъчни води от Заустване № 3/Поток № 3 – смесен поток от битово-фекални и производствени отпадъчни води и дъждовни води от канализационната система на агломерация гр.

Ботевград – с. Врачеш – с. Трудовец във водоприемника р. Калница, поречие Искър. Титуляр на разрешителното е Община Ботевград. По реда на Глава 11А от Закона за водите, бил сключен Договор № 92-00-1 от 16.03.2016 г. между Асоциацията по ***** на обособена територия и „*****“ ЕООД – София. На 28.01.2019 г. бил сключено допълнително споразумение към Договора от 16.03.2016 г. между Асоциацията по ***** на обособена територия, част от която е община Ботевград /титуляр на разрешителното/ и „*****“ ЕООД София за предаване и стопанисване на канализационната система на агломерациаята гр. Ботевград – с. Врачеш – с. Трудовец. По силата на този договор и на основание чл. 48, ал. 4 ЗВ, ***** оператора имал задължение да пречиства и зауства отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително.

На 09.04.2024 г. била извършена проверка от служители на РИОСВ София съвместно със служител на Регионална лаборатория към ИАОС – София на обект: канализационна система на агломерацията гр. Ботевград – с.

Врачеш – с. Трудовец, обл. Софийска, за което бил съставен констативен протокол от проверка № ККФОС-ВА-09/09.04.2024 г.

При проверката били взети контролни проби от заустване № 3/поток № 3 – смесен поток от битово-фекални и производствени отпадъчни води и дъждовни води от канализационната система на агломерацията гр. Ботевград – с. Врачеш – с. Трудовец.

След извършване на необходимите изследвания с писмо вх. № 1306/26.04.2024 г. на Регионална лаборатория към ИАОС – София в РИОСВ София е представен протоколи за изпитване № 01-0693/16.04.2024 г. от който 2 е видно, че пробите не отговарят на индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, определени в притежаваното от дружеството разрешително за заустване, по показатели както следва: неразтворени вещества – измерено 83+-7 mg/dm3 при норма 35, 00 mg/dm3; биохимична потребност от кислород / БПК 5/ - измерено 199 +-26 при норма 25 mg/dm3; общ фосфор измерено 2,3+0,1 mg/dm3 при норма 2 mg/dm3, ХПК измерено 366+-33mg/dm3 при норма 125 mg/dm3.

Във връзка с констатациите от проверката на името на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 56/09.04.2024 г., в който нарушението било квалифицирано по чл. 48, ал. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ. АУАН е бил подписан с възражения, но такива не били депозирани и в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган възприел фактическа обстановка, идентична на съставения АУАН.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в доказателствената съвкупност по делото, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, които доказателства приема и кои отхвърля.

Както писмените така и гласните доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно установяват изложената доказателствено обезпечена фактология.

Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмени доказателствени средства и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъде изведени следните правни изводи:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана 3 отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.

Неоснователни са релевираните от страна на пълномощника на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП, педвидени в чл. 34 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

Изрично в АУАН и НП е посочено, както конкретното място на нарушението, така и конкретните обстоятелства, въз основа на които е прието, че дружеството жалбоподател е субект на нарушението, а така също и са изложени всички факти, касаещи конкретното нарушение, а именно установените превишения на показателите на индивидуалните емисионни ограничения и къде точно са определени допустимите норми на същите.

Съгласно приетата за нарушена разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, субект на нарушението е всяко физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.

Няма спор, че в настоящия случай титуряр на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 13140185/14.02.2012 г., изменено с Решение № 736/20.04.2012 г. и продължено с Решение № 2400/30.03.2018 г., е именно Община Ботевград, но в самото разрешително е посочено, че титулярът на разрешителното има сключен договор с дружеството жалбоподател и същото съгласно чл. 48, ал. 4 от Закона за водите е длъжно да изпълнява условията в издаденото разрешително, поради и което правилно е ангажирана именно отговорността на дружеството, с оглед разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗВ, съгласно която 4

Водоползвателите, които не са титуляри на разрешителни и са В и К оператори по смисъла на чл. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, пречистват и заустват отпадъчни води в повърхностни водни обекти в съответствие с издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води за съответната канализационна система.

От събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства – Констативен протокол за проверка № ККФОС-ВА09/09.04.2024 г. и Протокол за изпитване № 01-0693/16.04.2024 г. на Централна лаборатория София еднозначно и безспорно се установяват и доказват, че отпадъчните води от заустване № 3 – смесен поток битовофекални и производствени отпадъчни и дъждовни води, превишават индивидуалните емисионни органичения по показатели: неразтворени вещества – измерено 83+-7 mg/dm3 при норма 35, 00 mg/dm3; биохимична потребност от кислород / БПК 5/ - измерено 199 +-26 при норма 25 mg/dm3; общ фосфор измерено 2,3+-0,1 mg/dm3 при норма 2 mg/dm3, ХПК измерено 366+-33mg/dm3 при норма 125 mg/dm3.

Нарушението, за което била ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател е формално, и отговорността на същото е обективна и безвиновна.

Единствено и достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност е установяване на поведение, което да представлява нарушение като в случай е налице нарушение на забрана да се изхвърлят отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, в нарушение емисионните норми и изисквания.

Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. От доказателствата по делото не се установяват едно, но изключително по своя характер или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Самите превишения на индивидуалните емисионни ограничения са значителни и са по три показателя, което обосновава и извод, за по-висока обществена опасност на 5 конкретното деяние. Отделно от това се касае деяние, което защитава обществено значими интереси, поради и което съдът намира за неоснователни доводите на дружеството, че са налице предпоставките за приложението на чл.

28 ЗАНН.

По гореизложените мотиви съдът намира депозираната жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН‚ съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 108/03.12.2024 г. на Директора на РИОСВ - София, с което на "*****" ЕООД, гр. София, с ЕИК:

*****, със седалище и адрес на управление град София, бул. "****" № 15, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева, за нарушение по чл. 48, ал. 4 ЗВ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6