Протокол с решение от ОСЗ № 6577 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 6577 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20265330101345 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 15:41 часа се явиха:

***

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. Б. С., против „ Фератум България" ЕООД. Ищецът моли съда да признае за установено между страните, че сключения между тях договор №***/05.11.2023г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, е нищожен на основание чл. 26 ал.1 от 33Д, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че съгласно договор №***/05.11.2023г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние ищецът трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 568.59 лева, при сума на получаване 550.00 лева, при лихва от 18.59 лева, при срок на кредита от 30 дни. Съгласно чл.5 от договора за кредит ищецът следвало да сключи Договор за гаранция с дружеството Multitude Bank с цел обезпечение. Твърди се, че по сключения Договор за гаранция, ищецът следва да заплати сумата от 162.91 лева, дължима и спрямо погасителния план към договора за гаранция. Ищецът счита, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9, 10 и 11 ЗПК, тъй като не било посочено как се формира лихвения процент, нито разпределението на отделните задължения по вноски. Твърди, че със заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за 1 потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. В условията на евентуалност, иска от съда да признае, че клаузата на чл. 5 от ДО ГО ВО Р №***/05.11.2023г., за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние сключен с „Фератум България" ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство, е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от 3ЗД, чл. 143 ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.

Ответникът е подал отговор в срок, с който оспорва иска. Не оспорва сключването на договора за кредит, нито на договора за гаранция/поръчителство, но ги намира за действителни. Твърди, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. Претендира разноски.

Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът прие следното:

Предявени са искове с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9,10 и 11 ЗПК и чл.26, ал.1, пр. 2 ЗЗД за договора, както и при евентуалност чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.146 ЗЗП за клаузата на чл.5 от договора. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за кредит и за гаранция със соченото в исковата молба съдържание, както и основанията за нищожност на договора за кредит и клаузата на чл.5 от него. Страните не спорят по сключването на договора за кредит и за предоставяне на гаранция, както и че в ГПР не е включено възнаграждението за гаранта.

Установява се от чл. 5 на договора за кредит, че потребителят следва да сключи договор за обезпечение с Мултиюд Банк. Това юридическо лице е общоизвестно, че е чуждестранно, и няма данни в националните регистри за него. Самият ответник признава, че договорът за гаранция е допълнителна услуга към договора за кредит и признава, че дружеството гарант е лицензирано в Малта. Признава също, че ищецът е избрал този гарант в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит.

От изложеното се прави извод, че въпросната допълнителна услуга, макар и да не е задължителна за сключване на договора, се предлага чрез посредничеството на самия кредитор при подаването на заявление за кредит 2 на електронната му страница. С оглед на това обстоятелство, както и факта, че поръчителят е чуждестранно юридическо лице и потребителят няма как да си набави данни за него по друг начин освен чрез своя кредитор, се стига до извода, че допълнителната услуга за гаранция, предоставена чрез посредничеството на кредитора, съставлява разход по кредита, какъвто потребителят не би извършил, ако бе сключил договор с друг кредитор, който не посредничи на това трето лице. Ето защо невключването на възнаграждението за гаранта в годишния процент на разходите нарушава чл.

11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Искът е основателен на това основание и следва да се уважи.

В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 25,56 евро държавна такса, а на адвокат М. – хонорар в размер на 120 евро с данък върху добавената стойност, с оглед неявяването на адвоката и ниската правна сложност на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр. София, ж.к. „Младост“ 3, бул.

„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, по предявения от Н. Б. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №***/05.11.2023г., сключен между тях, е недействителен, поради нарушаване изискванията за посочване на годишния процент на разходите по кредита в потребителския договор.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на Н. Б. С., с ЕГН: **********, разноските в производството, както следва: 25,56 евро за държавна такса; на адв. Д. В. М. от *** сумата от 120 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдът указва в срока за обжалване ищецът да представи банкова сметка.

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 15,55 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3

Секретар: _______________________

4