Решение № 57 от 17.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Ловеч, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

ИВАН ИВАНОВ

ЕМИЛ ДАВИДОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244300600184 по описа за 2024 година С присъда № 31/28.09.2022 г., постановена по НОХД № 774/2021 г. , Ловешкият районен съд, трети наказателен състав е признал подсъдимата М.

К., ЕГН ********** за виновна в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 във връзка с чл. 26 , ал. 1 от НК ,затова че в периода от 01.01.2020 г. до 29.05.2020 г. в гр. Ловеч, при условията на продължавано престъпление , в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б“б“ от НК „продавач-консултант“ към фирма „***“ ЕООД, присвоила чужди движими вещи –сума на стойност 1977, 97 лева ,собственост на фирма „***“ ЕООД , ЕИК ********* с адрес и седалище на управление – ***, представлявано от Б.

Т. Л. от гр. Ловеч, връчени в това й качество да ги пази и управлява и е наложил наказание от една година лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложил изпълнението на същото за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Освен това на основание чл. 201 във връзка с чл.

37 ал. 1 т. 7 от НК е лишил подсъдимата К. от право да заема материално отговорна длъжност за срок от една година от влизане на присъдата в сила и я е осъдил да заплати на пострадалото дружество сумата от 1977,97 лева имуществени вреди , ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Недоволна от така постановения съдебен акт останала К., поради което чрез адвокат у., го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на 1 въззивното производство. Моли настоящата инстанция да я оправдае по повдигнатото й обвинение. Алтернативно прави искане делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради нарушение на процесуалните правила. В допълнителна жалба адвокат м. – ЛАК, процесуален представител на К. счита, че постановения от първата инстанция съдебен акт е неправилен и явно несправедлив по отношение на лишаване от правото по чл. 37 , ал. 1 т. 7 от НК. Моли настоящата инстанция да постанови нова присъда, съответстваща на обективната истина по делото, справедливостта и целта на закона. Алтернативно поддържа искането делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. В подкрепа на искането си излага подробни съображения.Счита ,че в хода на първоинстанционното съдебно следствие са допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с приложението на чл. 26 ал. 1 от НК, както и че не е установено по категоричен начин, че именно подзащитната й е извършила престъплението за което е осъдена.Сочи, че по отношение на установената от представителя на дружеството липса на парична сума инвентаризацията е била извършена само от него и счетоводителя на последното, но без присъствието на К.. Излага, че в инкриминирания период достъп до документацията са имали Л. ,неговата съпруга и подзащитната му, като свидетелката Д., счетоводител на фирмата е посочила, че сумите, които са констатирани като липси са в размер на 1335,70 лева и са описани подробно в съставения от тях опис, приложен към делото. Изтъква, че за същия период в досъдебното производство е посочено, че липсващата сума е в размер на 1977,97 лева, без вещото лице да е посочило на какво се дължи тази разлика.

С оглед на това счита, че са налице съществени противоречия в събраните по делото доказателства, тъй като подзащитната й е била освободена преди 31.05.2020 г. и разликата в посочените по-горе суми не е обоснована, като тя не е работила сама през този период. Освен посоченото по-горе излага, че съдът не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, не е отчетено, че от страна на К. е било заведено дело за неплатен отпуск и извънреден труд ,като сумата е равна на тази , която работодателят й претендира, като липсваща и това обстоятелство, макара да е отразено в делото, не е отразено в мотивите

По изложените съображения моли настоящата инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Алтернативно моли, ако съдът не споделя горното искане , то да приеме, че не е налице основание за прилагане на чл. 37, ал. 1 т. 7 от НК.

В съдебно заседание представителя на прокуратурата счита, че жалбата против присъдата на първоинстанционния съд е неоснователна, като изводите на същия са правилни и законосъобразни, поради което моли да я потвърди.

Процесуалният представител на пострадалото дружество, адвокат И. – ЛАК в съдебно заседание също моли настоящата инстанция да остави без уважение въззивната жалба. Счита, че същата е неоснователна, а приетите в съдебно заседание доказателства следва да бъдат ценени със събраните в първата инстанция. В тази връзка излага, че мотивите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, като счита за доказан размерът на 2 причинените на доверителя му имуществени вреди.

Защитникът на въззивника К., адвокат м. – ЛАК, в съдебно заседание поддържа въззивната жалба и допълнението към нея и моли да бъде уважена.

Въззивникът К. в съдебно заседание сочи, че поддържа казаното от нейния процесуален представител. Моли настоящата инстанция да отмени постановения съдебен акт и да й бъдат запазени правата на длъжността, която заема.

Настоящата инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните в процеса, приетите от настоящата инстанция писмени доказателства и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

На досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване правото на защита на въззивничката.

От събраните доказателства по делото- гласни и писмени такива, безспорно се установява, че свидетелят Б. Л. бил управител и собственик на капитала на търговското дружество „***“ ЕООД/справка от търговския регистър – л. 14, том първи от досъдебното производство/.

Въззивничката М. К. била назначена като обучаем, на длъжността продавач -консултант в посоченото по-горе дружество с трудов договор № 7/26.10.2018 г. /л. 49 , том първи от досъдебното производство/. Съгласно длъжностната й характеристика /л. 51 от досъдебното производство, том първи/ основните й задължения, посочени в чл. 2 от договора включвали да посреща и обслужва клиенти в търговския обект, да консултира клиентите за качествата на предлаганите стоки, да приема парични суми, връща рестото и издава касови бележки и фактури и др. ,като допълнителни функции й било възложено да изпълнява такава на материално отговорно лице. Освен това същата при изпълнение на посочените по-горе задължения носи отговорност за установена липса на стоки в търговския обект.

При извършване на проверка по заведени в складовата програма стоки и наличните фактури към нея били установени липси, подробно описани в приложения на л. 10, том първи протокол, на стойност 1335,70 лева.

В заключението си вещото лице по изготвената съдебно стоково – икономическа експертиза е приело, че „стойността на изплатената сума в повече е в размер на 1997, 97 лева.

В показанията си пред първата инстанция пострадалия Л. посочва ,че „показах книгата на М. и за съжаление тя, ако беше съобразителна , щеше да я прибере и нямаше да има никакви доказателства“

Съгласно разпоредбата на чл. 246 ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва престъплението, извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, пострадалото лице ….“, т. е в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да са посочени обстоятелствата , обуславящи обективната и субективна страна на едно престъпление, което се приема ,че е извършено от обвиняемия, времето, 3 мястото и начина му.

От посочените по-горе факти съдът приема ,че не може да се установи начина на извършване на престъплението от страна на въззивника К., което е довело до ограничаване правото й на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт е прието, че записванията в дневника за документооборота, за които са налице разминавания или липсват фактури по отношение на изброените на л. 9 на гърба в обвинителния акт фирми, са изписани от въззивника К., без обаче подробно да е посочено, как се е формирала сумата от 1977,97 лева, за която се приема, че е присвоена. Следва да се посочи, че липсата на стоки или средства в едно дружество, в конкретния случай търговски обект само по себе си не сочи непременно на извършване на престъпление, а следва да се установи в резултат на какво е тя. В тази връзка е фактът, че в обвинителния акт представителя на обвинението е приел, че има разминавания , изразяващи се в това ,че липсвала част от стоката, като има отчетени дейности/без да са посочени какви/, но за тях липсвали фактури/без да са конкретизирани/, имало и много фактури /без да ги посочи конкретно/ при които отчетената стойност била завишена в сравнение с тази , която е по фактурата – действителната стойност. Непосочването на тези обстоятелства, с оглед на предявеното на К. обвинение, безспорно нарушава правото й да научи в пълен обем в какво е обвинена и с оглед на това да може да организира защитата си. Установяването на посочените по-горе факти са елемент от обективната страна на престъплението по чл. 201 от НК.

При горните съображения настоящата инстанция приема ,че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на отразяване начина на извършване на престъплението от страна на въззивника К., което е довело до нарушаване правото й на защита. С оглед на това следва да се отмени присъда № 31/28.09.2022 г., постановена по НОХД № 774/2021 г. , на Ловешкият районен съд, трети наказателен състав, с която е признал подсъдимата М. К., ЕГН ********** за виновна в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 във връзка с чл. 26 , ал. 1 от НК и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 334 т. 1 от НПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ присъда № 31/28.09.2022 г., постановена по НОХД № 774/2021 г. , на Ловешкият районен съд, трети наказателен състав, с която е признал подсъдимата М. К., ЕГН ********** за виновна в извършване на престъпление по чл. 201, ал. 1 във връзка с чл. 26 , ал. 1 от НК.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – гр.

Ловеч.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Да се съобщи на страните, че е изготвено с мотивите.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5