Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 632 от 09.06.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 195/2025
Вид
Решение № 632
Подписан
09.06.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 323 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за българските лични документи
  • чл. 76, т. 9 · Закон за българските лични документи
  • чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 127а · Семеен кодекс
  • чл. 127а ал. 1 и ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 127а, ал. 2 · Семеен кодекс
  • чл. 143 · Семеен кодекс
  • чл.149 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Варна, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20253100500195 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по:

1 . въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. от Д. К. Т., ЕГН ********** срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТТА на постановения режим на личен контакт, и

2. въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. от Т. Б. Г., ЕГН ********** срещу Решение № 2551/05.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, В ЧАСТИТЕ на постановения режим на личен контакт, на издръжката и по иска с правно основание чл. 127а от СК.

А/ Във въззивна жалба вх. № 60170/24.07.2024г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи се, че детето е на много ниска възраст и режимът на вземане от дома на майката следва да бъде съобразен с неговите лични потребности. То е още бебе, има изграден режим на хранене и спане, вкл. в следобедните часове, поради което е най-добре майката да го предаде на бащата след събуждане, тоалет и закуска, като детето става рано и няма 1 пречка в 08:30 ч. то да е готово за предаване, така до 13:30 ч. бащата има възможност да изведе детето на разходка, да участва в негово хранене, повиване и т.н., но е най-добре за детето то да бъде върнато преди следобедния сън на майка си. Следва да се има предвид, че бащата не е свикнал с гледането на малко дете и не познава нито нуждите на детето, нито все още е изградил връзка с него. Предстои му адаптивен период, в който трябва да изгради нови навици и да натрупа нови умения свързани с грижите по отглеждането на малко дете. В следствие на тежки минали събития доверието между родителите следва постепенно да се възстанови.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочената част и да постанови ново, с което да определи режим на лични контакти на бащата Т. Б. Г., ЕГН **********, с детето С. Т. Г., ЕГН **********, както следва:

До навършване на четири годишна възраст да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08:30 ч. до 13:30 ч. без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа - 25 декември, Нова година - 1 януари, Великден - неделя, на рождения ден на детето - 19 декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от 17:00 ч. до 19:30 ч. като взема и връща детето от дома по местоживеене;

След навършване на четири годишна възраст както следва: бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00 ч. в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване, както на 25-ти, така и на 26-ти декември, на 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване, както на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на лични отношения бащата да връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, както и двадесет дни (вместо един месец) през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК НЕ е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

Б/ Във въззивна жалба вх. № 65472/19.08.2024г. е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради 2 необоснованост. Сочи се, че с оглед малката възраст на детето, бащата е съгласен да го взема с преспиване при себе си, едва когато вече детето не е на кърма и има изградени навици, като счита, че след навършване на 2-годишна възраст, може да се осъществи този режим, без да има каквито и да било затруднения за изпълняването му. Така ще може и детето по бързо да се адаптира към своят баща и няма да настъпи родителско отчуждение. Моли седмиците, в които бащата може да осъществява режима на лични контакти с детето да бъдат определени като четни/нечетни седмици от календарната година. По отношение на издръжката не се събраха доказателства, че доверителят ми не заплаща издръжка от момента на фактическата раздяла на родителите. Напротив в съдебно заседание, както и ищцата, така и ответникът потвърдиха, че издръжка в размер на 350 лева се изплаща ежемесечно. По иска по чл. 127, ал. 2 от СК ищцовата страна не представи никакви доказателства за необходимост детето да пътува извън пределите на страната.

Не беше и доказано, че е искано съгласие от бащата, детето да пътува извън пределите на страната и, че същия е отказал.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените части и да постанови ново, с което:

1. да бъде определен режим на лични контакти на бащата Т. Г. с детето С.

Г., както следва: до навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва: да взема детето от дома на майката като всяка четна събота и неделя от годината от 10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа-25 декември, Нова година -1 януари Великден- неделя, на рождения ден на детето 19 -декември и на рождения ден на бащата - 4 юли - в часовете от 16:00 ч. до 19:00 ч. като взема и връща детето от дама по местоживеене.

- след навършване на 2/две/ годишната му възраст, както следва: бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка четна събота и неделя от годината от 10:00 ч. в съботния ден, с преспиване до 18:00 ч. в неделния ден, всяка четна година от 10:00 ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10:00 ч. на 31 декември с преспиване като на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със 3 задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да връща детето в 18:00 ч. в дома на майката по местоживеене, като и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

2. Да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на влизане в сила на Решението , на основание чл.

143 от СК.

3. Да бъде отхвърлен иска за заплащане на издръжка за минало време, на основание чл. 149 вр. с чл. 143 от СК.

4. Да бъдат отхвърлени исковете за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата Т. Г., за издаване на задграничен паспорт на детето С. Г. и за пътуване на детето извън пределите на страната, придружавано от майката Д. Т..

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който се оспорва ВЖ като неоснователна. По отношение на режима на личен контакт излага доводи, аналогични на тези в собствената си въззивна жалба. По отношение на издръжката сочи, че липсва спор, че размера на издръжката следва да бъде 350 лв. От друга страна няма основание ответникът да иска да бъде осъден, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, тъй като дори и да бъде осъден от датата на исковата молба, принудителното събиране на задължението би могло да се осъществи само ако то не е било погасено. Детето не следва да бъде лишено от правна зашита по отношение на издръжката си за минал период от време.

Неоснователно е и искането съдът да не допуска детето да не напуска пределите на страната и да няма международен паспорт, тъй като това не е в интерес на собственото му дете. В интерес на детето е да пътува свободно с цел почивки, екскурзии и с двамата си родители, да опознава нови държави, култури, да учи чужди думи и езици. Цитира съдебна практика.

В о.с.з. страните поддържат въззивните си жалби и оспорват тези на другата страна.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

С

Решение

№

2551/05.07.2024

4 г., постановено по гр.д.

№

20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, съдът ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Т. Г., ЕГН ********** с детето С. Т. Г. ЕГН **********: както следва:

-до навършване на 3-годишната му възраст: да взема детето от дома на майката всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00ч. до 17,00ч. без преспиване, като взема и връща детето от дома по местоживеене, на Коледа – 25 декември, Нова година – 1 януари, Великден – неделя, на рождения ден на детето – 19 декември и на рождения ден бащата – 4 юли – в часовете от 16.00ч. до 19.00ч., като взема и връща детето от дома по местоживеене;

-след навършване на 3-годишната му възраст, както следва: бащата да взема детето от дома на майката по местоживеене, всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в съботния ден, с преспиване до 18.00ч. в неделния ден, всяка четна година от 10.00ч. на 24 декември с преспиване както на 25, така и на 26 декември, на 6 януари и неделята на Великден, а всяка нечетна година от 10.00ч. на 31 декември с преспиване както на 1 януари, така и на 2 януари, на 16 април и Велики понеделник, със задължението след осъществяване режима на лични отношения, бащата да връща детето в 18.00ч. в дома на майката по местоживеене, както и един месец през лятото, когато майката не ползва редовен платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.

Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), платима по сочената в исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в Юробанк България АД, считано от 19.12.2023г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до 15-то число на месеца, за който се дължи, като отхвърля за горницата над 350 до 800лв., на осн.чл.143 от СК и чл.149 от СК.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** за издаване паспорт на детето С. Т. Г., ЕГН **********, по заявление подадено от майката Д. К. Т., ЕГН **********, на основание чл.

127а, ал. 2 СК вр. чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБДС.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Т. Б. Г., ЕГН 5

********** детето С. Т. Г., ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България и да пътува с цел почивка и екскурзии и да престоява по две седмици в годината, през всеки сезон на годината, без да се нарушава определения режим за лични отношения на бащата до определени държави: до всички държави, членки на Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и северна Ирландия, Швейцария, Мароко, Египет, Турция, и другите държави на Балканския полуостров за определен период от време до навършване на 10 /десет/ годишна възраст на детето, придружавано от майката Д. К. Т. или друго упълномощено от нея лице, на основание чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, ал. 1, т. 9 от ЗБЛД.

С Решение № 4734/30.12.2024 г., постановено по гр.д. № 20243110103359 по описа за 2024г. на ВРС, 48 с-в, съдът ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение

№2551/05.07.2024г., където вместо: ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплаща в полза на детето С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К. Т., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева), платима по сочената в исковата молба Банкова сметка: IBAN *** в Юробанк България АД, считано от 19.12.2023г. до настъпване на законно основание за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до 15- то число на месеца, за който се дължи, като отхвърля за горницата над 350 до 800лв., на осн.чл.143 от СК и чл.149 от СК, да се чете:

ОСЪЖДА бащата Т. Б. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на детето С. Т. Г., с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Д. К.