Решение № 1410 от 24.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3414/2024
- Вид
- Решение № 1410
- Подписан
- 24.04.2025
- В сила
- 29.05.2025
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1410 гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20243110103414 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, чрез процесуалния му представител – адв. П.
В., срещу „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
*******, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяна на 15.01.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2024 г. до окончателното му изплащане.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея ищецът М. С. Д. твърди, че на 15.01.2019 г. на кръстовището на бул. „Сливница“ и ул. „Отец Паисий“ в гр. Варна, при управление на предоставения му служебен лек автомобил „Шевролет Спарк“, с рег. № *****, по вина на Б.О., който управлявал лек автомобил „Тойота Рав 4“, с рег. № ******, настъпило ПТП, при което му била причинена по непредпазливост средна телесна повреда – счупване на дисталната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка без разместване на фрагментите. Поддържа, че инцидентът е настъпил по време на работа – разнос на пици, като в периода 12.12.2018 г. – 18.02.2019 г. бил служител в ответното дружество. След инцидента бил 30 дни в болнични.
След едномесечното му отсъствие по болест трудовият му договор бил прекратен по взаимно съгласие между страните. Твърди, че вследствие на злополуката получил временна загуба на съзнание, главоболие, повръщане, шок и стрес, предвид и няколкократното преобръщане на автомобила му и спирането му по таван. Посочва, че работодателят му не е проявил загриженост относно здравословното му състояние, в това число не са предприети действия по процедурата за установяване на трудова злополука.
1
По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „С.С.“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Д. Н.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излага, че в действителност на процесната дата е възникнало ПТП, в което е участвал ищецът като водач, но възразява, че инцидентът не представлява трудова злополука. На пострадалия не е била възлагана задача в конкретния часови диапазон със служебен автомобил с рег. № *****, свързана с движение на МПС-то по бул. „Сливница“ на кръстовището с ул. „Отец Паисий“ в гр. Варна.
Поддържа, че служителят не е информирал работодателя, че е бил пострадал в ПТП, поради което и не са предприемани последващи действия. Счита, че за ангажирането на отговорността му следва да има влязъл в сила индивидуален административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, с който да е призната злополуката за трудова по специално установения за това административен ред. Посочва, че е недопустимо констатирането, разследването и квалифицирането на злополуката като трудова в рамките на настоящото исково производство.
Излага, че не е налице един от основните елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността му по чл. 200, ал. 1 КТ. В условията на евентуалност и на основание чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ прави възражение за изтекла погасителна давност на иска. Счита, че исканото обезщетение е прекомерно високо и несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Прави възражения и за съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилите вреди, като счита, че такива не биха били настъпили в пълен обем при съобразена от ищеца скорост с пътната обстановка, съответно при поставен от негова страна предпазен колан. Предвид изложеното, моли така предявената претенция да бъде отхвърлена, респективно да бъде намалена, съобразно направеното възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.04.2025 г. открито съдебно заседание ищецът се явява лично. Представлява се от адв. П. В., който поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен в цялост.
Ответното дружество „С.С.“ ООД се представлява от процесуалния си представител – адв. Д. Н., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
За да се уважи същият, е необходимо в производството ищецът да установи, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение; че на твърдяната дата – 15.01.2019 г. е настъпила процесната трудова злополука, причинила му съответни болки и страдания; че злополуката е призната за трудова с влязъл в сила административен акт по чл.
60, ал. 1 КСО; характера и размера на претърпените вреди; че е налице причинна връзка между получените увреждания, съответно болки и страдания, и трудовата злополука.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е съществувало 2 валидно трудово правоотношение в периода 12.12.2018 г. – 18.02.2019 г., по силата на което ищецът е изпълнявал дейности по разнос на пици в гр. Варна, както и че на 15.01.2019 г. е настъпило ПТП с участието на ищеца като водач на предоставения му служебен лек автомобил „Шевролет Спарк“, с рег. № *****.
По делото, въпреки дадените от съда ясни и конкретни указания до ищеца, че не сочи доказателства, че злополуката е призната за трудова с влязъл в сила административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО, такива не бяха ангажирани. Нещо повече. Между страните реално няма спор, че липсва такова разпореждане на административния орган, тоест, че не е издаван такъв административен акт.
Следва да се отбележи, че в съдебното исково производство при предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ установяването на характера на злополуката не може да се извърши, тъй като за това е предвиден специален административен ред в чл. 57 и сл. КСО и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука. Същото е официален удостоверителен документ за установените в него факти, поради което съдът приема, че в настоящото производство не следва да се установяват обстоятелствата относно характера на злополуката.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 319/22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 204/2009 г., III г. о., липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ, тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст.
Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Наличието на влязъл в сила административен акт, в който се съдържа произнасяне по спорните факти, е пречка за преразглеждането им в съдебния процес и тяхното опровергаване по пътя на т. нар. косвен съдебен контрол, щом не са направени доводи и възражения, свързани с валидността му и при служебната проверка не се установят пороци, които имат за последица нищожност на акта.
В този смисъл е установената трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 31/02.02.2011 г. по гр. д. № 1894/2009 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 109/12.03.2012 г. по гр. д. № 622/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр. д. № 457/2010 г. по описа на ВКС, III г. о., решение № 339/10.10.2011 г. по гр. д. № 859/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 343/23.07.2014 г. по гр. д. № 2766/2013 г. по описа на ВКС, IV гр. о., и др., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ето защо и само на посоченото основание – липсата на влязъл в сила административен акт по чл. 60, ал. 1 КСО за признаване на злополуката за трудова, съдът намира, че така предявеният иск не е доказан в своето основание и подлежи на отхвърляне. Неоснователна в този смисъл е и претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната сума.
Безпредметно в този смисъл е коментарът на останалия ангажиран в производството доказателствен материал, в това число показанията на водените от ищеца двама свидетели, доколкото това не може да промени 3 направения краен правен извод за неоснователност на предявения иск.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има ответникът. Същият представя списък с разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в размер от 4800 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 30.04.2024 г. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, като взе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, ангажирания в производството доказателствен материал, проведените по делото 2 открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ответника е взел лично участие, както и цената на иска, намира така направеното възражение за основателно. Същото следа да бъде редуцирано до сумата 1200 лв. с вкл. ДДС, съизмеряваща се със справедливия размер на оказаната в производството правна защита и съдействие в полза на страната, която сума следва да бъде присъдена в полза на ответника, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, чрез процесуалния му представител – адв. П. В., срещу „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от претърпяна на 15.01.2019 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2024 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА М. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, да заплати на „С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4