Решение № 2166 от 06.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2166 гр. Пловдив, 06.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330113181 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 против К. Х.

Е., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл. 11, т. 7, т. 11, чл. 33 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № .... от 26.04.2023 г., с предоставена сума от 2000 лева, платима на 5 вноски, при лихвен процент 35 и ГПР – 42,42 %. Ответникът погасил частично. С ИМ се обявява предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски.

Моли за присъждане на: 2000 лева – главница и 156,03 лева – договорна лихва за периода 07.06.2023 г. – 06.09.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на НИМ в съда – 07.09.2023 г. до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете.

Договорът бил недействителен и на връщане подлежала само предоставената сума за главница, като предвид извършените плащания, се признава дължимостта й до сумата от 1420 лева. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна 1 следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № .... от 26.04.2023 г., при сочените в ИМ параметри, с предоставена сума от 2000 лева, която е усвоена; извършени са плащания в размер на общо 580 лева; с влязло в законна сила Решение по гр.д. № 9954/23 г. договорът е прогласен за недействителен /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 6395/27.05.2024 г. – л.48-49/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Формирана е сила на пресъдено нещо, че правоотношението между страните не е породило желаните правни последици поради недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи, свързани с него.

Ето защо, от предоставения кредит от 2000 лева следва да се приспаднат извършените плащания. Между страните не е спорно, че потребителят е платил общо 580 лева във връзка с договора. Поради недължимостта на други суми, е погасена само част от главницата и дължимата за връщане такава възлиза на 1420 лева. До този размер и само този иск е основателен, доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица, а за разликата – отхвърлен, както и този за дог. лихва – изцяло.

Изявлението за прихващане, направено от ответника с молба за о.с.з. от 04.07.2024 г. не се взема предвид – видно от изявлението на ищеца, със сочените суми не се погасяват твърдените от ответника задължения, а се претендират и доп. като размер, които не са установени.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК, с док. за плащане на 130 лв. – ДТ; 4 лева – ДТ за възпр., претендира се и юрк. възнаграждение, което е дължимо на основание чл.

78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на минимума от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност.

По съразмерност се дължат 166,14 лв. Ответникът не претендира и не е направил разноски.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА К. Х. Е., ЕГН **********, с адрес: ....., да плати на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, следните суми: 1420 лева /хиляда четиристотин и двадесет лева/ главница /чиста остатъчна стойност на кредит/ във връзка с договор за потребителски кредит № .... от 26.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 07.09.2023 г. до окончателното погасяване, както и общо 166,14 лева /сто шестдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/ разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 2000 лева, както и иска за 156,03 лева – договорна лихва за периода 07.06.2023 г. – 06.09.2023 г., като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236, ал.1, т.7 ГПК /л.5/:

....................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3