Решение № 189 от 08.08.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Монтана, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20241600100187 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, предявени от М. А. и К. К. против ЗК „Л.и.“ АД.

Ищците М. А. и К.К. твърдят в исковата молба, че на 22 януари 2024 г. водачът на лек автомобил „*“, модел *, с ДКН*, И. А. поради управление с висока скорост, несъобразена с пътните условия (мокра настилка), излязал от пътя, автомобилът се ударил в стълб, в резултат на което пътуващият в автомобила В.Д. загинал, а ищцата М. Ш. като пътник на задна дясна седалка получила счупвания на VІ и VІІ ребро в дясно. Пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на водача на автомобила. За лекия автомобил е била сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество.

Ищцата К. К. твърди, че живеела на съпружески начала със загиналия в катастрофата В.Д. повече от 20 години. От това съжителство са родени двамата им сина. Отношенията в семейството били топли, разчитали на издръжката, осигурявана от В.А. като общ работник в строителството. За ищцата загубата е изключително тежка: лишена от партньор в живота, от подкрепа, разбиране и опора. След неговата смърт ищцата станала неуверена, несигурна в своите възможности, променило се и поведението й: самоизолирала се, станала необщителна. За К. травмата от загубата на любимия човек е непреодолима. Тя претендира осъждане на ответното застрахователно дружество да й плати обезщететение за неимуществени вреди в размер на 180 000 лв.

1

Ищцата М. А. твърди, че е претъпяла неимуществени вреди заради понесените болки и страдания от получената телесна травма. Непосредствено след инцидента тя е била приета в МБАЛ „С.Н. Ч.“ – *с диагноза травматичен шок. След образно изследване са установени счупвания на VІ и VІІ ребро в дясно. Изписана е след три дни, като лечението е продължило в домашни условия, но с оглед възрастта й – 65 години, възстановяването било трудно. Продължително време тя изпитвала болки и дискомфорт в травмираната област от тялото. Наблюдават се и симптомите на посттравматичен стресов синдром: безсъние, често главоболие. За понесените болки и страдания във връзка с телесното увреждане ищцата моли да бъде осъдено ответното дружество да й плати обезщетение от 30 000 лв.

Ищцата М. А. претендира и обезщетение от 150 000 лв в качеството си на майка на загиналия В.Д.. Той бил неин първороден син. Живели са в едно домакинство, а след смъртта на съпруга си А. разчитала на своя син за подкрепа и материална помощ.

Отношенията между майката и сина се характеризирали с обич, топлота и уважение.

След смъртта на сина си А. се чувствала срината физически и психически, не намира смисъл в живота, изпълнена е с чувство за безпокойство. Болката от загубата не е затихнала.

Всяка от ищците претендира присъждане и на законна лихва върху обезщетенията, считано от 28 февруари 2024 г., когато е уведомено ответното дружество.

Ответникът ЗК „Л.и.“ АД оспорва исковете. Въвежда възражения относно механизма на транспортното произшествие и оспорва вината на застрахования водач на лекия автомобил. Не е установено кой от пътниците на коя седалка в автомобила се е намирал. Изтъква и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата М. А., която е пътувала без поставен обезопасителен колан, с което е нарушила чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Ответникът оспорва наличието на изключителност в отношенията между ищците и загиналия при ПТП, а относно размера на търсените обезщетения изразява становище, че е прекомерен и несъобразен с принципа на справедлива обезвреда, въведен с чл. 52 от ЗЗД.

Твърди, че липсва основание за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, а от това извежда неоснователност и на акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане.

Относно началния момент на дължимост на законната лихва взема становище, че изискуемостта настъпва след изтичане на тримесечния срок от сезиране на застрахователя, а не от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя.

След получаване на искането застрахователното дружество е дало указания за представяне на допълнителни доказателства, но това не е било изпълнено, поради 2 което и дружеството не е имало възможност да се произнесе и уреди спора доброволно, т.е. не е изпаднало в забава.

Третото лице помагач И. .А. не взема становище по предявените искове.

Доказателстватапо делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебномедицинска и съдебна автотехническа експертизи. МОС обсъди доводите на страниет във връзка със събраните по делото доказателства и приема за установено следното:

Предявеният иск е допустим: изпълнено е особеното изискване на чл. 432, ал. 1 от КЗ: увредените лица са отправили на 28 февруари 2024 г. писмено претенцията си до застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ, но тя не е била удовлетворена.

По делото е установено, че на 22 януари 2024 г. ищцата М. Ш. пътувала в автомобил „*“ модел * с ДК № *, управляван от И. А.. В автомобила на задна дясна седалка седял В.А.. При навлизане в с. *водачът изгубил контрол над управлението на автомобила поради движение със скорост от 97 км/ч, значително надвишаваща разрешената в участъка скорост от 40 км/ч. Вследствие на това лекият автомобил навлязъл в лявото платно за движение и с дясната си странична част се ударил в бетонен електрически стълб. От силния удар автомобилът се деформирал силно от дясната си страна, където седял В. А..

Данните за механизма на произшествието се извеждат от протокола за оглед, съставен по образуваното ДП № 45/2024 г. по описа на РУП *, както и констативен протокол за ПТП. Въз основа на тях вещото лице по автотехническата експертиза е извело причините за настъпването на ПТП: не съобразената скорост, значително надвишаваща допустимата. Водачът е бил длъжен да вземе предвид конкретните пътни условия: мокра и хлъзгава пътна настилка, мъгливо време.

В резултат на удара пътникът на задна дясна седалка В. А. получил травматични увреждания, довели до смъртта му, а пътничката М. Ш. – счупване на 6-то и 7-мо ребро в дясно с излив в плевралната кухина. Ш. прекарала в болница три дни, като през това време е получавала обезболяващи медикаменти и венозни влИ.ия (както е отразено в представената епикриза).

От заключението по съдебномедицинската експертиза се установява, че при Ш. липсват обективни данни за травмиране на белия дроб поради счупванията на ребрата, не са били засегнати вътрешни органи, не е съществувала реална опасност за живота й, липсват данни за изпадане в безсъзнателно състояние. По време на лечението и след това ищцата е изпитвала болки. Лечението е било навременно и адекватно, протекло е без усложнения, оздравителният период е продължил между две-три седмици и един месец. При личния преглед на ищцата вещото лице е констатирало, че е настъпило пълно възстановяване, без остатъчни белези или трайни увреждания, ищцата се придвижва свободно, няма засягане на походката, стоежа на тялото или увреда на 3 дихателната функция.

От съобщението за смърт № 4, съставено в МБАЛ *на 23 януари 2024 г., е видно, че В.А. е получил кръвоизлив под мозъчните обвивки, а непосредствената причина за смъртта е оток на мозъка с вклиняване на малкия мозък. Лекарят, съставил съобщението за смърт, е констатирал, че лицето има травми в областта на главата, които са довели до отока на мозъка и последвалата смърт.

От представеното удостоверение за родствени връзки се установява, че М. Ш. е майка на загиналия в катастрофата В.А..

Относно ищцата К. К. се установи, че е живяла на съпружески начала със загиналия В.А.. От това съжителство имат един син – И. А. (видно от удостоверение за семейно положение № 4/12.02.2024 г.). По данни на свидетелката А.К. В. е баща и на другия син на К. П.. В показанията си свидетелката Д. А. посочва, че от години ищцата К. К. работи в *, а В.А. е работел в *. Поддържали са връзка, за празници се прибирали в България и прекарвали времето заедно. Свидетелката, която е сестра на В.А., твърди, че между К. и В. имали добри отношения, разбирали се добре.

В показанията на свидетелките Д.А. и А.К. се съдържат данни за начина, по който двете ищци са приели смъртта на В.А.. М. Ш. много разчитала на сина си, те живеели в едно домакинство и той оказвал подкрепа на майка си, още повече че няколко месеца преди пътния инцидент Ш. била изгубила съпруга си. След смъртта на В.М. изгубила обичайната си веселост, станала затворена, нуждае се от помощта на близките си, за да преодолее скръбта, затова свидетелката А. (нейна дъщеря) й се обажда по телефона всеки ден.

Двете свидетелки твърдят, че ищцата К. П. търсила помощ от психолог, за да преодолее травмата от смъртта на партньора й. Ограничила и общуването с приятели и близки. Понастоящем отново е на работа в чужбина, не е създала ново семейство.

Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки за уважаване на исковете за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортното произшествие от 11 януари 2024 г.

За лекия автомобил, управляван от И. А., е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Този факт е признат от ответника, за установяването му е представено и извлечение от Регистъра на Г. ф., от което е видно, че застраховката е обхващала периода 18 април 2023 г. – 17 април 2024 г.

Пътният инцидент е настъпил по вина на водача на застрахования автомобил.

Той се е движил в населено място със скорост от 97 км/ч при позволена скорост в участъка от 40 км/ч. Водачът не е съобразил и конкретните пътни условия – мокра настилка, лека мъгла. Той е бил длъжен да избере скоростта на движение, така че да владее превозното средство във всеки момент и да е в състояние да реагира адекватно 4 при възникване на препятствие. В резултат на неговото поведение се е стигнало до изгубване контрола над автомобила и последвалия удар.

По силата на застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Застрахователят следва да обезщети вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.

Ищцата М. Ш. е получила телесно увреждане, което е в пряка причинна връзка с произшествието. За тази ищца е налице и още едно основание да претендира обезщетение: като майка на загиналия в катастрофата тя е понесла неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания като скръб и болка, загуба на подкрепа.

По отношение ищцата К. П. също са налице предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди – като партньор на починалия П. е от кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. По делото се установи, че тя е имала емоционална връзка с В.А., живели са заедно като семейство. Житейски развилите се отношения между тях са такива като между съпрузи, което се извежда и от факта, че имат син. Към момента на смъртта на В.А. са живели разделено, тъй като работели в различни държави, но са поддържали контакт. За празници се прибирали в България и прекарвали времето заедно. Фактът, че П. е присъствала на погребението на партньора си (както посочват свидетелите) и това, че продължава да подкрепя майката на А. след смъртта му, индиректно показва, че връзката между двамата партньори не е била прекъсната поради местоработата им в две различни държави, каквото възражение е наведено от ответната страна.

За понесените неимуществени вреди виновният дължи обезщетение, което по силата на застрахователния договор следва да се плати от ответното застрахователно дружество.

На ищцата М. Ш. съдът определя обезщетение от 20 000 лв за неимуществените вреди, изразяващи се в болки по време на инцидента и след това при лечението, дискомфорт по време на възстановителния период, в психически стрес, негативни емоционални преживявания.