Протокол № 150 от 05.05.2023, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 150 гр. Варна, 04.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора С. В. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600013 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим Г. И. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. Ж. М. Г. от АК – ВАРНА, редовно упълномощен от преди.

ЖАЛБ.Ч.ОБВИНИТЕЛИ:

Л. А. А., редовно призована, явява се лично.

Д. К. Й., чрез законен представител Л. А. А., редовно призована, явява се законния представител Л. А. А..

А. А. Т., редовно призован, явява се лично.

Представляват се от адв. К. И. Т. от АК – София, редовно упълномощена.

Не се явява адв. С. С. Ч. от АК – София, редовно упълномощен.

ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ:

А. ИЛИЕВ И., чрез законен представител А. И. А., редовно призовани, не се явяват.

Не се явяват поверениците адв. В. Й. Н. от АК – София и адв. Б. Х. З. не от АК – София, редовно упълномощени.

Постъпила е от техния повереник адв. В. Н. становище, с което същият моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, присъединява се към депозирания от ВОП протест и съображенията изложени в него, оспорва въззивната жалба на подсъдимия, като в случай, че се даде ход на делото по същество обръща внимание, че наложеното наказание според тях е занижено.

1

Подадената жалба е върната, тъй като е била просрочена и за това се придържат към протеста на ВОП.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор КУРНОВСКА.

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ. Т. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЯНКОВ

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам протеста на ВОП. Протестът считам, че следва да бъде възприет както по отношение на направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда, така и по отношение на аргументите, които са представени пред настоящия състав.

Присъдата на ВОС считам, че в наказателно-осъдителната си част е неправилна, тъй като е нА.це едно неоснователно занижаване на избраното от съда наказание. Считам, че се основават на доказателствата по делото изложените аргументи в протеста относно механизма, вида и размера на определяне на наказанието и е правилна критиката към първата инстанция, че в случая не са нА.це основанията на чл.55 от НК. Няма спор, че разглеждайки обществена опасност на подсъдимия тя не е висока. Разглеждайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, смекчаващите имат превес, но по своя характер те не са нито така многобройни, нито са изключителни в сравнение с тривиалните случаи, при които отчитаме смекчаващи вината обстоятелства. Освен това са нА.це и отегчаващи отговорността обстоятелства и това са данните за подсъдимия като водач на МПС. Наказанията особено в един кратък период с фиш са за превишена скорост, което говори за едно трайно несъобразяване с правилата за движението по пътищата, а да не говорим, че обръщайки се към статистиката и към цялостният поглед върху ситуациите с ПТП няма да сгрешим ако отбележим, че превишената скорост е една от най-често срещаните нарушения и причини за съставомерен резултат, макар в конкретния случай 2 да не е такъв, факт е че той си позволява в санкционираните случаи да допуска такова нарушение говори, че не е от най-дисциплинираните водачи на МПС.

Факт неоспорим е, че в конкретната ситуация, в конкретния казус, имаме голяма степен на съпричиняване от страна на пострадА.те, но това съпричиняване не е в такава степен, че да измести неговата отговорност или да я занижи до степен, че да приемем, че има някакво изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.

Моля да възприемете аргументите на ВОП изразени в протеста и да постановите в този смисъл Вашия съдебен акт.

АДВ. Т. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло подадената въззивна жалба и допълнението към нея. Естествено ще изложа становището моето и това на доверителите ми относно вида и размера на наказанието, което считат, че трябва да бъде наложено на подсъдимия за да бъде наказанието явно справедливо и съответстващо на тежкия вредоносен резултат.

На първо място, четейки мотивите на обжалваната присъда, човек остава с впечатлението, че съдебният състав едва ли не е поел функциите на защита по делото и е допуснал едно напълно едностранно и несъответстващо на обективните находки по делото изводи. На първо място изводът за така посоченото от съда огромно съпричиняване на пострадА.те и липса на обществена опасност на деянието и дееца несъответстват на установените данни по делото и на констатираното от вещите лица. Всеки водач на МПС е длъжен да се движи с такава скорост, така, че да е в съС.ие да спре в рамките на осветеността на фаровете. Тук първоинстанционният съд не е съобразил, игнорирал е изцяло обстоятелството, че преди да се размине с насрещно движещия се автомобил подс. Г. се е движил на дълги светлини, в който случай осветената зона пред него е била цели 136 м, както е посочено в АТЕ, тоест той още тогава е имал реалната възможност да възприеме каруцата и да реагира своевременно. Също така превключвайки на къси светлини той още тогава е следвало, след разминаването си с насрещния автомобил, да се движи с тази скорост, която да съответства на осветената пред него зона. Тази скорост според експертното заключение е 56 км/ч, вместо това той се е движил почти с 99 км/ч. В тази връзка няма как да се съгласим с извода на съда, че надвишаването на скоростта е минимално и незначително и че едва ли не ударът в каруцата е случаен и се дължи изключително на обстоятелството, че същата не е била осветена. Моля да приемете, че и според практиката не е необичайно на подобни места да не се предполага нА.чието на каруца или на някакви други препятствия, тоест няма как водачите на МПС да очакват да се движат безпрепятствено през цялото време.

В тази връзка считам, че са неправилни изводите на съда, че липсват отежняващи отговорността обстоятелства, че деянието не се характеризира с 3 висока степен на обществена опасност при положение, че имаме толкова трагичен резултат – смъртта на едно 17-годишно момче и пострадало, осакатено друго 13-годишно. Има съществена разлика при двойно превишаване на съобразената скорост, както е в случая, при конкретна видимост, но когато превишаването е само с 20,30, 40 км/ч бихме могли да възприемем изводите на съда, но при толкова висока скорост, при конкретна видимост от 40 м на къси светлини, при което положение скоростта трябва да бъде 56 км/ч, а деецът се е движил с 98,46 км/ч, при опасна зона от 93,94 м тежестта е съвсем друга, тогава самото деяние разкрива завишена степен на опасност на дееца и тежестта на стореното от него се приравнява към найтежките квА.фициращи признаци на деянието. В този смисъл се е произнесъл и върховният съд в Постановление № 1/83 г.

Следва да се отчете, че както Апелативна прокуратура подчерта, че нА.чието на чисто съдебно минало, на добри характеристични данни не са изключителни смекчаващи вината обстоятелства и че нА.чието им не е основание да надделеят над отегчаващите. Съгласно Решение № 60/16 юни 2020 г. по КД № 133/2020 г. на ВКС, каквито и положителни данни да има за дееца, същите не следва да се толерират предвид вредоносния резултат, който както казахме в случая е изключително тежък. Изложила съм изключително подробни съображения относно високата степен на обществена опасност на деянието, това че същото характеризира и дееца. Присъединявам се към казаното в тази връзка от държавното обвинение, поради което няма да се повтарям и за това считам, че всичко изложено до момента показва, че постановената присъда е явно несправедлива и не съответства на извършеното престъпление, несъответства на високия обществен интерес, с който се ползват образно казано престъпленията по транспорта, които се случват всеки ден. За това е необходимо една присъда, която засяга престъпления с толкова висок резултат да бъде адекватна и да покаже на обществото и на ч.обвинители, че наказателното правораздаване е справедливо.

Считам, че макар и деянието да е извършено по непредпазливост, всичко посочено до момента и изложеното в допълнителните жалби, умишленото нарушаване на правилата за движението по пътищата говорят за една образно казано самонадеяност от страна на дееца и в тази връзка приложението на института на условното осъждане се оказа едно неоправдано снизхождение.

Предвид това Ви моля да бъде увеличен размерът на наложеното наказание, същото да бъде изтърпяно ефективно, въз основа на всички съображения до момента и в този смисъл моля за Вашия съдебен акт.

Л. А. А. – Поддържам казаното от адвоката ми.

А. А. Т. – Поддържам казаното от адвоката ми.

АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви помоля да оставите без 4 уважение както протеста на публичното обвинение, така и жалбата на частното обвинение.

Няма да се спирам в подробности и да правя тълкуване на мотивите на първоинстанционния съд, но с оглед процесуалното ми качество бих искал да взема отношение на изразените аргументи - на първо място в жалбата на частното обвинение, където колегите много интересно интерпретират фактите съдържащи се в делото. Това чух и днес в съдебно заседание – видите ли скоростта била превишена с 48 км/ч. Няма такова нещо. С 8.6 е превишена тази скорост. При ограничение 90 км/ч, 98,6 км/ч. При тази скорост, при тази осветеност на фаровете нямало е никаква възможност да се предотврати произшествието. Това е заключението на експертите. Обърнете внимание на заключението на т.7 от експертизата където вещите лица казват, че причината за настъпване на ПТП е неправомерните действия на водача на пътното превозно средство с животинска тяга. Това е имал предвид съдът като е наложил наказание в такива размери. Тук се оспорва липсата на съпричиняване. Дори колегата Ч. си е направил труда да поиска да го запознаем с практика на Върховния съд. В тази връзка е Решение № 97/31.10.2019 г. на Първо НО на ВКС по НД № 280/2019 г., където върховните съдии са оказА., че съпричиняването е разбирано като принос на пострадА.я за настъпване на обществено- опасните последици всякога има обективен характер и то обхваща случаите, когато обществено-опасните последици се дължат на съчетания ефект от виновното поведение на извършителя, от поведението на самия увреден, факт, който се съдържа и в настоящото производство. Дотук със съпричиняването.

Бих искал да взема отношение във връзка с изразеното становище от представителя на публичното обвинение изразено пред Вас, че видите ли следва да бъде увеличен размерът на наказанието поради обстоятелството, че имало предходни нарушения по ЗДвП.

Уважаеми съдии, обективният облик на водача не се изгражда единствено върху количественият критерий. Следва да се изследва периодът откога това лице е правоспособен водач, какви нарушения са извършени, дА. тези нарушения са от степента, от категорията на тези, които са пряко касаещи безопасността на движението. Защитата си направи труда да направи една справка в ПП КАТ като нарушител и установихме, че за периода, за който се цитират тези три нарушения с ел.фиш за скорост подзащитният ми е бил извън пределите на страната, обстоятелство, което можем да го докажем, тъй като същият изпълнява трудовите си задължения извън страната. Вярно е, че автомобилът се води не негово име, вярно е че има извършени нарушения, но ноторно известния факт на настоящия съдебен състав е, че тези нарушения се издават на собственика на МПС, не на водача. Не искам да влизам в полемика относно тези обстоятелства, но аз считам, че първоинстанционният съд правилно е преценил всички факти и обстоятелства, всички доказателства, подробно е изследвал доказателствата по делото и постановения съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен. Също 5 така не бих искал да влизам в полемика относно криминогенната обстановка на транспортните престъпления. Какво цели частното обвинение, дайте за всички транспортни дела, по които има загинА. да влизат в затвора лицата.