Решение № 90 от 06.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Варна, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Жекова при участието на секретаря М. Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело № 20243100900393 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от С. З. З., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, с адрес: гр.

София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие на ПТП, осъществено на 08.07.2022 г. в гр. Варна, около 07:15 часа от водача М. Й. Д. на лек автомобил „БМВ – 318“, с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, както следва: за заплащане на сумата в размер на 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в морални болки и физически страдания, настъпили за ищцата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2024г. /датата на подаване на застрахователна претенция/, до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2022г., в гр. Варна, около 07:15 часа настъпило ПТП между управлявания от ищцата л. а. „Тойота Ярис“ рег.

№ **** и л. а. „БМВ 318“ рег. № ****. Описаният в исковата молба механизъм се свежда до следното: след като достигнал ресторант „Фантастико“, водачът на л. а. „БМВ 318“ преминал през единичната непрекъсната линия и навлязъл в насрещната пътна лента, след което настъпил удар с предната част на автомобила си в предната част на л. а. „Тойота Ярис“ рег. № ****. В резултат на удара били причинени на ищцата множество травматични увреждания, изразяващи се в травма в областта на раменните стави, гръден кош, предмишници и гривенни стави на двете ръце, счупване на лъчевата кост вдясно, счупване на ребра в дясна гръдна половина. Ищцата била приета по спешност в СЦ на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където й била поставена гипсова имобилизация. По случая била образувана административнонаказателна преписка въз основа на съставен на водача на л. а. „БМВ 318“ 1

АУАН. Ищцата излага, че през продължителен период от време не можела да се обслужва самостоятелно, обстоятелство, наложило оказването на помощ от нейните близки. Претърпените увреждания продиктували нарушаване на обичайния й ритъм на живот, не можела да ходи на работа и да се грижи за домакинството си. Сочи, че преживявала емоционален стрес от случилото се, съпроводен с негативни психични преживявания, изразяващи се в нарушен сън, липса на апетит и страх да управлява отново МПС. Посочва, че предявила писмена застрахователна претенция до ответното дружество вх. № 1342/07.02.2024 г., по която липсвало изрично произнасяне от застрахователя.

Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на направените в производството разноски.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, доколкото сочи, че за процесното ПТП няма влязла в сила присъда на наказателен съд. Излага, че представеният по делото от ищеца констативен протокол за ПТП не притежава доказателствена сила за механизма на ПТП и поведението на участниците непосредствено преди инцидента поради липса на пряко възприятие от актосъставителя на ПТП към момента на настъпването му. Релевира възражение за съпричиняване от ищцата с твърдения за противоправно поведение от нейна страна, допринесло за вредоносния резултат. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между причинените на ищцата телесни увреждания и процесното ПТП. Изразява несъгласие с твърденията на ищцата относно интензитета на болките и страданията, както и за продължителността на възстановителния период, обстоятелства, довели до емоционален стрес. Твърди, че ищцата не е съобразила поведението си с пътната обстановка, което аргументира с управление на МПС с превишена скорост от нейна страна. Оспорва изключителната вина на водача на застрахованото при него МПС. В условията на евентуалност, счита, че при основателност на исковите претенции, следва да бъде присъдено обезщетение в намален размер. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищцата е депозирала допълнителна искова молба, в която оспорва наведените от ответната страна доводи и твърдения за неоснователност на предявените искове, като доразвива изложеното в първоначалната искова молба.

В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал допълнителен отговор.

В проведеното открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат наведените твърдения и възражения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 08.07.2022 г., в гр. Варна, около 07:15 часа е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП, както и че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 08.07.2022 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил с марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ****. Страните не спорят и по обстоятелството, че ищцата е предявила извънсъдебна застрахователна 2 претенция пред ответника на 07.02.2024 г., за което е представено писмено искане до застрахователя /л. 8/ с поставен входящ номер от ответното дружество на 07.02.2024 г.

Приобщена е на л. 9-15 медицинската документация, съставена за ищцата във връзка с проведеното лечение.

Представен е от ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица с дата 08.07.2022 г. /л. 7 от делото/, в който е посочено, че л. а. „Тойота Ярис“ с рег. № **** е управляван от ищцата към момента на сблъсъка с л. а.

„БМВ 318“ рег. № ****, управляван от М. Й. Д..

По искане на ответника е разпитана като свидетел М. Й. Д., управлявала л. а. „БМВ 318“ към момента на настъпване на ПТП, която посочва, че й прилошало, докато управлявала МПС и навлязла в лентата за насрещно движение. Оттам нататък не си спомня нищо. Видяла вече жената от другия автомобил излязла навън на тревата, казвала, че я болят гърдите. Подписала съставения констативен протокол.

От ищцата са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Ч. М., който излага, че в резултат на ПТП ищцата била със счупени ръка и ребра, цялата била насинена и подута. Сочи, че предоставил на пострадалата медикаменти, с които да се подобри състоянието й. Последната посетила кабинета на свидетеля М. с оплаквания за болки в рамото, болки в гърдите и дясната ръка, както и болки в лявата гръдна половина между плешките, за които увреждания свидетелят твърди, че са следствие от претърпяното ПТП и са ограничили подвижността на пострадалата. При отпразнуване на семеен повод се уговорили ищцата да посети отново кабинета на свидетеля М. с цел обследване на състоянието й. Страдала от безсъние, била в състояние на силна тревожност от опасността от ново ПТП. Посещавала психолог. Свидетелят М. изписал на ищцата обезболяващи и сънотворни, за да може да спи. Сочи, че пострадалата му е споделила за проведени от нея физиотерапевтични процедури във Военна болница в гр. Варна, където ищцата работила като професор по токсикология.

Съобразно приетото заключение по КСМАТЕ, в резултат на ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: счупване на 5 и 6 ребра в ляво, обусловили трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни; счупване на дясна лъчева кост в областта на гривнената става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за повече от 30 дни; контузия на меките тъкани в областта на таза, обусловила болка и страдание. Липсват данни за проведени оперативни интервенции, лечението е проведено чрез гипсова имобилизация на засегнатия крайник, а след премахването й с ЛФК и физиотерапия. Вещото лице излага, че понастоящем лечението е приключило с оздравяване и не предстоят последващи оперативни намеси, като се препоръчва периодично балнеолечение. Според медицинската документация, възстановяването е протекло в обичайния срок – около 4 месеца. Посочено е в заключението, че е налице вероятност от появата на болки в дясната гривнена става при физическо натоварване или при рязка промяна в атмосферните условия. Вещото лице дава заключение, че гореизброените травми се намират в причинно-следствена връзка с ПТП. В автотехническата част на КСМАТЕ е посочено, че към момента на настъпване на ПТП ищцата е била с поставен фабрично наличен в управлявания от нея автомобил триточков обезопасителен колан, като следи от него под формата на характерни увреждания били установени при наличието на счупените 3 ребра на пострадалата, както и от травмата в областта на таза. Самият сблъсък е настъпил в дясна пътна лента при навлизане в нея от страна на л. а. „БМВ 318“, при което последвал челен сблъсък с намиращия се по същото време в дясното пътно платно автомобил на ищцата. Вещото лице обосновава в заключението си място на удара предвид деформациите по увредените автомобили, като на „БМВ 318“ пораженията се намирали в предна дясна и централна част, а на л. а. „Тойота Ярис“ изцяло в неговата предна част. Няма данни по случая за превишена скорост от страна на пострадалата. Като основна причина за настъпването на ПТП е посочено в заключението поведението на водача на л. а. „БМВ 318“ с рег. № ****, като последният навлязъл в платното за движение на второто МПС, с което бил предизвикан ударът.

По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението по която, ищцата е контактна, ориентирана към момента на освидетелстването, психомоторно леко напрегната и тревожна във връзка с ПТП. Липсват диагностицирани разстройства на психиката, като се наблюдавала тревожност относно претърпяното ПТП и дистимия в емоционален аспект. Вещото лице е констатирало нарушение в емоционалната сфера, основно в депресивния регистър, като емоционалните колебания на пострадалата се задълбочавали при разговор, свързан с ПТП.

Промените в психиката на ищцата след ПТП се отразили в негативен аспект на качеството й на живот, характеризирано със симптоми на лека тревожност.

Непосредствено след ПТП емоционалните колебания на пострадалата спадали в регистъра на разстройство в адаптацията, изразяваща се в остра стресова реакция, довели до протрахирана депресивна реакция. Медикаментозно лечение не било провеждано в тази връзка. Понастоящем вещото лице е отчело наличието на тенденции към флуктуиране на емоциите на пострадалата.

Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Съгласно чл.432, ал.1 КЗ, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ, необходима предпоставка е към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата, респективно – собственика на МПС и застрахователя.

Наред с това, следва да са налице и всички кумулативно зададени предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Както беше посочено, безспорно е че е налице валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП – 08.07.2022г., по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество за лек автомобил с марка „БМВ“, модел „318“, с рег. № ****, както и че настоящата искова претенция е предшествана от предявена извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала неудовлетворена, поради което и съгласно чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, предявеният пряк иск на пострадалото лице е допустим.