Решение № 1260 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1260 гр. С., 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 2100 от 01.08.2022г., постановено по гр.дело №8245/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, да заплати на Р. Л. К. сумата от 50 000лв., на осн. чл.432 ал.1 от КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 16.08.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.10.2019г. до окончателното изплащане, като предявения иск е отхвърлен за разликата над 50 000лв. до предявения размер от 100 000лв. като неоснователен и недоказан.

Със същото решение е отхвърлена и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 16.08.2019г. до 10.10.2019г.

Със същото решение Р. Л. К. е осъден да заплати на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата от 1 423,33 лв. деловодни разноски, на осн., чл.78, ал.З от ГПК, а ЗАД ”ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати по сметка на СГС сумата от 2400 лв., държавна такса и разноски.

Постъпила е въззивна жалба от Р. Л. К., с която се обжалва съдебно решение № 2100 от 01.08.2022г., постановено по гр.дело №8245/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в която е отхвърлен предявения иск за 1 заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП над размера от 50 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв..

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно.

Сочи се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първоинстанционният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на трайни последици за здравословното състояние на ищеца.

Твърди, че първоинстанционният съд, при постановяване на решението не е съобразил обществено икономическата обстановка и размера на застрахователните лимити като критерии за определяне размера на дължимото обезщетение.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумата от 100 000 лв.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 2100 от 01.08.2022г., постановено по гр.дело №8245/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав , в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се мораторна лихва от 16.08.2019г . Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна по жалбата, ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, представя писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата като неоснователна, излага подробни съображения.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 2100 от 01.08.2022г., постановено по гр.дело №8245/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на 2 съдопроизводствените правила и материалния закон. Оспорва се приетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм на ПТП, като се твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е изцяло на ищеца, поради което и предявеният иск е изцяло неоснователен.

Твърди се, при условията на евентуалност, незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително завишено, както предвид преживените от ищеца травми.

Твърди се, при условията на евентуалност, че първоинстанционният съд неправилно и незаконосъобразно, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е уважил предявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че ищецът е допринесъл до размера на 90% за настъпване на вредоносния резултат.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 2100 от 01.08.2022г., постановено по гр.дело №8245/2021г. по описа на СГС, І-во ГО, 9-и състав, в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, изцяло, респ. при условията на евентуалност, да намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски за двете инстанции.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 16.08.2019г., представляващи болки и страдания, преживени от ищеца поради получени увреди на здравето, съставляващи екскориация на кожата на дясното коляно, фрактура на главата на десния малък пищял при коляното, фрактура на тазовите кости в областта на ацетабулума, изкълчане на главата на дясната бедрена кост чрез протрузия в ацетабулума.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че на 3

16.08.2019г. ищецът е претърпял ПТП в гр.С., на ул.“Н.Бончев“. Това обстоятелство се доказва и от представения КП за ПТП. Спорен е между страните механизма на ПТП.

Видно от представения КП за ПТП, същото е настъпило между ищеца, който е управлявал мотоциклет „Сузуки“ с рег.№ ******** и водача на лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег.№ ********, управляван от К. Д. Р..

Видно от справка от ИЦ на ГФ, към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лек автомобил „Ситроен Ксантия “ с рег.№ ******** е била застрахована от ответното дружество, за което обстоятелство по делото не се спори.

По делото са допуснати СМЕ и САТЕ. Заключенията и на двете експертизи са приети без оспорване от страните и съдът изцяло ги кретира.

Видно от заключението на приетата по делото СМЕ ищецът е получил посочените по-горе увреждания. Ищецът е претърпял оперативно лечение. Проведено е болнично лечение в продължение на 12 дни, през което време е изпитвал интензивни болки и страдания. Възстановителният период е продължил около 8 месеца,като през първите 3 месеца ищецът е изпитвал поинтензивни болки и страдания. Останали трайни увреждания на здравето, без благоприятна прогноза за пълно възстановяване: обемът на движенията на дясната тазобедрена става понастоящем е ограничен.

По делото е допусната и приета САТЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира. Съгл. същото причината за настъпване на процесното ПТП е изцяло от субективен характер. Ищецът, управлявайки мотоциклет „Сузуки“ е предприел изпреварване на редица автомобили, в момента, в който водачът на лек автомобил „Ситроен“ е предприел промяна на посоката на движение и е настъпил удар между двете превозни средства. Скоростта на движение към момента на удара на моториста е била приблизително 38 км./ч., а скоростта на лекия автомобил е била приблизително 27 км./ч.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. постановление за прекратяване на наказателното производство, Протокол за оглед на местопроизшествие.

По делото са събрани гласни доказателства, вкл. и досежно механизма на ПТП-разпитани са свидетелите П. С. Н., очевидец на ПТП и водача на 4 лекия автомобил „Ситроен“ участник в ПТП - К. Д. Р.. Съдът кредитира същите, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадена са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

НЕОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на

Разгледана по същество въззивната

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА. жалба на

Б.

Е.

К. е

ЗАД

“ОЗК-

По наведеното във въззивната жалба на ОЗК “ЗАСТРАХОВАНЕ“ оплакване досежно възприетия за доказан от първоинстанционния съд механизъм на ПТП:

Прекият иск по чл.432, ал.1 от КЗ, е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните 5 елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Презумпцията е оспорена от ответника с отговора на исковата молба.

Ответникът твърди, че вина за настъпване на процесното ПТП има изцяло мотористът, който е предприел изпреварване на колона от автомобили, в лентата за насрещно движение ,без всякаква индикация, поради което застрахования при ответника водач не е имал възможност да възприеме навреме моториста и да предотврати ПТП.

В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, а в тежест на ответника е да докаже твърдените от него обстоятелства относими към оборимата презумпция на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Предвид представените писмени доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, Постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство, като предвид заключението на САТЕ, и кредитирайки показанията на посочените по-горе свидетели, настоящият съдебен състав приема за доказано възражението на ответното дружество направено с отговора на исковата молба и поддържано във въззивната жалба, че вина за настъпване на процесното ПТП има изцяло водачът на мотоциклет „Сузики“.

Настоящата съдебна инстанция приема за доказан селдния механизъм на ПТП: мотористът се е движел праволинейно по ул. “Н.Бончев“ в гр.С. в посока от бул.“Брюксел“ към гара Искър , извършващ успоредно движение с попътния му поток от МПС и отляво на потока. Водачът на лекия автомобил „Ситроен“, движейки се в началото на колоната от МПС е предприел завой наляво на кръстовището с ул.“Без име“. В този момент мотористът движейки се отляво на колоната, изпреварвайки част от МПС в колоната отляво, също навлиза в района на кръстовището и настъпва удар между двете ППС. Вина за настъпване на процесното ПТП има мотористът, който неспазвайки правилата за движение по пътищата, уредени от ЗДвП и ППЗДвП, е осъществил движение отляво на колона автомобили, като в район на кръстовище е навлязъл в насрещната лента за движение ( видно от 6 изготвената от вещото лице скица) , внезапно и с несъобразена скорост.