Решение № 116 от 09.07.2026, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 7/2026
- Вид
- Решение № 116
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 17.07.2026
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 166 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 19, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 296, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 116 гр. Тетевен, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И. като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20264330100007 по описа за 2026 година
Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - М. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, мах. „**********“ № 20, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу И. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, мах. „**********“ № 19 и И. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Тетевен, област Ловеч, мах. „**********“ № 19, които в момента на депозиране на молбата за защита са лица с които молителя М. се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително и по-конкретно И. А. е брат на молителя, докато И. И. е неин племенник.
В молбата си М. твърди, че на 27.12.2025 г. около 17:30 часа в гр. Тетевен, махала „**********“ молителя М. се намирала в обор при животни, когато чула виковете за помощ на сина си К. М.ов. Незабавно се отправила към мястото, откъдето идвали виковете, и видяла как брат й И. А. и племенникът й И. И., били съборили сина й на земята и го биели с особена жестокост. И двамата държали брадви в ръцете си, като му нанасяли удари с тъпата част на брадвата. В опит да прекрати побоя, молителя ги попитала защо го удрят, при положение че им е добре известно, че той е болен и физически уязвим. В отговор на това същите се нахвърлили върху М..
Молителя сочи, че племенникът й И. й нанесъл силен удар с острото на брадвата в областта на главата, вследствие на което получила две дълбоки порезни рани, наложили спешна хирургична обработка и множество шевове. След това същият й нанесъл удар с тъпата част на брадвата в областта на устата в резултат на което й било причинено счупване на долната челюст, което довело до тежки болки, невъзможност за нормално хранене и говор и продължително лечение. М. сочи, че в саморазправата се включила и жената, с която ответникът И. И. живее на съпружески начала - Ана Игнатова М., която направила опити да прекрати насилието.
На следващо място молителя сочи, че брат й И. А. също взел активно участие в 1 нападението, като първоначално й нанесъл два силни юмручни удара в областта на лицето, след което умишлено и с голяма сила я блъснал в бетонна колона. В резултат на удара загубила равновесие и паднала на земята. Докато се намирала на земята, ответникът А. продължил нападението, като започнал да й нанася силни, многократни удари с ръце и ритници по главата, лицето и тялото.
Заявява, че в следствие извършеният акт на насилие върху нея била приета по спешност в УМБАЛ - Плевен, където претърпяла оперативно лечение. Вследствие на травмите изпитвала и продължава да изпитва силни и постоянни болки, синини, оток, затруднения при хранене и говор, силен световъртеж, главоболие, повръщане и обща физическа слабост. Към настоящия момент се намирала в процес на възстановяване, като болките и последиците от травмите продължавали да ограничават ежедневните й дейности и нормалния й начин на живот.
М. сочи, че освен физическите страдания, преживяното й причинило и тежки психически и емоционални страдания. По време на нападението изпитала силен страх за живота си и за живота на сина й, чувство на безпомощност и паника. След инцидента живее в постоянен страх, изпитва напрежение, безсъние и тревожност, като се страхува от повторна саморазправа, предвид близостта на жилищата им и агресивното поведение на ответниците. Сочи, че описаният акт на насилие не бил изолиран инцидент. През лятото на 2025 г. ответниците, многократно отправяли към М. закани за саморазправа, убийство и подпалване на къщата, съпроводени с обиди и псувни.
В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.
Декларацията е подписана от молителя.
В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, както и с редовно упълномощен процесуален представител, като поддържа молбата.
Ответниците и сочени за извършители на домашно насилие, чрез процесуалният си представител излагат подробни аргументи срещу молбата за защита, като сочат, че акт на домашно насилие не е осъществяван, а единствено ответниците са се отбранявали от противоправно поведение.
Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК молителя М. заявява, че на 27.12.2025 г. вечерта между 17:15 ч. и 17:45 ч. чула кучетата, че лаят и надникнала през мрежата и чула у тях, че се реве и се троши. Веднага оставила агрегата и отишла у тях. Заварила И. и баща му затиснали сина й К. на земята. И. удрял с брадва прозореца. Вратата също я счупил. Вратата я ударил с брадва и изкъртил дъските на вратата. М. извикала „какво правите“? Тогава И. казал „дай ми ключа от стаите“. Баща му И. А. се приближил и посегнал да я хване и души и й казвал „ти като ти прати прокурора писмо защо не даваш ключа?“. И впоследствие се обърнала И. я ударил с брадва един път, заляла я кръв и после втори път я ударил. М. имала две рани на главата, едната 5 см, а другата 6 см. Молителя паднала и загубила съзнание. А брат й И., през това време преди да я удари И., затискал сина й К. на земята и го биел с юмруци в главата, започнал да го души и казвал „мри майка ти дееба“. М. има две рани по 5 см и 6 см и счупена челюст.
Ответникът - И. И. А., изслушан по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че имало разправия и когато отишъл видял молителят М. и синът й К., казал им да му даде ключовете и да си решат проблемите. В последствие М. посегнала към А. с брадва, ударила го и той паднал на земята. След това М. и синът й К. скочили отгоре му. А. изгубил съзнание и не помнел какво друго е станало.
Ответникът – И. И. И., изслушан по реда на чл. 176 от ГПК заявява, че бил за кратко в България. Отправил се, за да занесе храна на свой приятел – Игнат, когато минал покрай имотите, които съпругата му била закупила. В последствие и след размяна на реплики със 2 сина на молителя М. – К., възникнал конфликт между К. и ответникът И.. В така зародилият се конфликт, в последствие се включили и молителя М. и бащата на И. и втори ответник – И. А.. И. сочи, че бил нападнат с брадва от К., но успял да се предпази. В последствие и молителя М. го нападнала с брадва. Намесила се и съпругата на И. – Ана М., която издърпала И. от конфликтната ситуация и спомогнала за предотвратяване на понататъшното развитие на ситуацията.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели. По делото е разпитан свидетеля Ж. Р. М.ова, която заяви пред съда: „Когато пристигнах там на мястото където се е случил инцидента бяха брат ми и майка ми. Брат ми седеше, майка ми стоеше права. Лицата им бяха целите в кръв, те не се виждаха, аз не можех да ги видя и не можех да преценя дори откъде върви тази кръв, защото те бяха облети в кръв. Не след дълго време дойде патрула и понеже аз съм подала сигнал излезнах на пътя да им кажа какво се е случило. Излезнах, казах им „елате да видите хората как са пребити“.
Ние почти не сме говорили за това нещо с майка ми, тя само каза „ аз бях на двора при кравите, чух силен лай на кучетата и когато дойдох И. и И. бяха затиснали брат ти“. Ние нямахме време да разговаряме, защото дойде полицията, аз излязох да ги посрещна, да ги заведа на мястото, на което се е случило, където имаше счупен прозорец и врата и до момента е така, аз съм казала на майка ми да не почиства нищо. И. ги е счупил, отишъл е и е започнал да сече прозореца и вратата, излиза брат ми да го пита защо сече, тогава започва всичко… С дъщеря ми, която беше в Бърза помощ постоянно поддържахме връзка и тя ми каза „Баба и чичо Краси казаха, че трябва да ги откарат в Плевен, защото на чичо Краси му зашиха ухото, но като излезе започна да му върви кръв от ухото, а баба е със счупена челюст.
Сега ще дойдем да вземем дрехи на баба и чичо Краси, да ми приготвиш, защото трябва да отидем с тях до там“. Това го знам от дъщеря ми. Също така и от Й., който беше на „**********“, който дойде. Той също беше с моята дъщеря в Плевен. Аз не съм ходила там тази вечер. Дойде дъщеря ми, събрахме дрехите и тръгнаха, през това време вече бяха дошли дознателите, снимаха си. Дъщеря ми каза „Чичо Краси остава в Окръжна болница, а баба я откарват за Втора база“. И бяха в две различни, защото на следващият ден аз бях там и те бяха в две различни болници. На следващият ден, когато отидох, майка ми не можеше да става от леглото. При опит да става започна да повръща и имаше едно легенче, което й бяха дали до леглото, започна да повръща, каза, че не може да отиде до тоалетната, защото й се вие свят. След това отидохме в другата болница, за да видя брат ми, наложи се да купя медикаменти за ухото, въпреки, че беше обработено кръвта не спираше“.
На следващо място по делото е разпитан свидетелят Й. Г., който заяви пред съда: „М. живее в махала „**********“ със сина си К. М.ов. На 27.12.2025 г. бях на работа в моя магазин и получих обаждане от майка ми Е. И., която ми сподели, че М. М., тоест нейната леля, й се е обадила и й е казала, че тя М. и синът й К. са били пребити и насечени с брадви от И. А. и И. И.. Тъй като моят магазин се намира в непосредствена близост до къщата, в която живея, аз казах на майка ми да дойде, за да може веднага да тръгнем към махала „**********“. Тя дойде, тя моята майка Е. И., и заедно с нея тръгнахме към махала „**********“ с моят личен автомобил. След 5 минути бяхме в махала „**********“. След слизане от автомобила установих М. М., нейният син К. М.ов и дъщеря й Ж. М.ова. На място беше пристигнал и полицейският наряд от РУ МВР Тетевен. Малко след нас дойде и спешният екип, фелдшерите от ЦСМП гр. Тетевен. Веднага след като отидох при М. и К. ги снимах с моя личен телефон. Аз съм автора на двете снимки. Заснех ги с моят личен мобилен телефон марка Айфон 13… След като пристигнах това възприех М. беше цялата облята в кръв, имаше синини, беше подута отдолу в областта на устната кухина, имаше отоци. Линейката ги закара в „Спешна помощ“, филиал Тетевен, извикаха невролог и хирург. Хирурга заши с няколко шева М. по главата. Аз лично присъствах и бях свидетел, как той я шие по главата. Също така заши и нейният син К., тъй като половината му ушна мида висеше. След това екипът от фелдшери там се събра и излезе с мнение, че тези хора са 3 за болницата в гр. Плевен. И ни предложиха две болници „Сърце и мозък“ и Окръжната болница „Георги Странски“. М. и К. споделиха, че И. и И. са упражнили физическо насилие спрямо тях… Ние постъпихме към 12:20 ч. някъде и доктора каза, че веднага не може да се направи операция, тъй като той на момента установи, че тя е със счупена долна челюст, че няма как да се направи веднага операция, тъй като няма екип и каза, че в първият работен ден, в случая 29.12.2025 г., М. ще бъде оперирана и така и стана. След 27.12.2025 г. аз ходех през ден до гр. Плевен, за да й нося различни неща, и храна и дрехи, тоест аз съм запознат с целият болничен престой на М.. М. ежедневно изпитва страх това да не се повтори, тъй като нейният брат И. А. чрез трети лица изпраща сведения към М. да внимава какво прави, за да не се повтори това, което се е случило на 27.12.2025 г.“.
По делото е разпитан и свидетеля Ана М., която сочи, че „Около 18:00 часа вечерта бяхме вкъщи с И.. Той беше в кухнята, аз бях в спалнята гледах телевизия, като бях приготвила храна за един комшия Игнат, който живее в част от съседната къща и трябваше да му занесе храна. Той живее в тази къща, от която аз придобих част от имота. Минути след като излезе И. чух говорене на висок тон почти като кавга. Докато бях вкъщи все още не разпознавах гласовете на спорещите, но излязох на терасата, за да видя какво се случва.
Точно пред моят придобит имот, да го наречем тези стаи, пред вратата стоеше К. на метър разстояние към двора стоеше И., като К. държеше брадвичка, не голяма брадва, по нашенски балтийка, думите на К. към И. бяха, че той само мъртъв може да влезе в тези стаи.