Решение № 188 от 07.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. София, 07.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело № 20211100901436 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.

Ищецът „Ц. за р. на ч.р.“ твърди, че ответникът Фондация „Ф. СФФ“ е заличено ЮЛИЦ по заявление с вх.№20210708202303, но към момента има неприключили дела, а именно №20218002901405/2021г. на ВКС, по повод първоначално т.д.№348/2019г. на СГС, 21 състав с описания предмет, т.д.№1013/2020г. на СГС, 6-23 състав, изпълнително дело №20218510401316/2021г. на ЧСИ М.П.. Твърди, че въпреки висящите дела по заявление е започнало производство по ликвидация, като те са изпратили нотариална покана до ликвидатора рег.№3442/12.05.2021г. чрез нотариус Г.Г.. Сочи, че въпреки висящите дела и в нарушение на чл. 273, ал.1 от ТЗ ликвидаторът предприема заличаване на ответната фондация, като счита, че в случая това е извършено в нарушение на горната разпоредба, без да се изпълнени условията е и вписано несъществуващо обстоятелство. Предвид горното претендира за признаване за установено, че по повод заявление вх. № 20210708202303 по партидата на Фондация "Ф. СФФ" /заличено ЮЛНЦ/ под № 20210715093139 са вписани несъществуващи обстоятелства в Агенция по вписванията, Търговски регистър, по партидата Фондация "Ф. СФФ" /заличено ЮЛНЦ/, ЕИК ****, за заличаване на ответното дружество. В допълнителната искова молба от 14.10.2021г. се оспорват доводите на ответника, като поддържа, че ликвидаторът е предприел всички възможни действия да не получи лично връчваната му нотариална покана за предявяване на вземанията, изпратена и оформена в 6-месечния срок за предявяване на вземанията и фактът, че в счетоводните книги на дружеството не са записани дължимите вземания на кредитора - ЦРЧР, въпреки наличието дори на признаване на искова претенция - по т.д. № 1013/2020, СГС, не може да водят до благоприятни за ответника последици. Твърди, че вземанията на ЦРЧР макар и 1 спорни не са нито погасени, нито преклудирани със заличаването на Фондация "Ф. СФФ" /заличено ЮЛНЦ/. Текстът на чл. 272, ал. 2 ТЗ изключва възможността да се приеме, че изтичането на шестмесечния срок от обявяването на поканата до кредиторите в производството по ликвидацията в Агенция по вписвания резултира в преклузия за удовлетворяване на вземанията им. Излага подробни доводи за правния интерес от поддържането на иска и уважаването му. В хода на съдебното производство поддържа иска си чрез процесуалния си представител – адв. Георгиева и по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Претендира разноски по списък.

Ответникът „Фондация „Ф. СФФ“, Булстат **** /заличено ЮЛНЦ/, със седалище и адрес на управление: гр. София п.к. ****, район Лозенец, ул. ****, представлявано от К.М.Д. и ликвидатор чрез адв. Д.Г. от САК - особен представител, назначен по реда на чл. 29 от ГПК, оспорва иска като неоснователен по подробно изложените доводи в писмения отговор от 17.09.2021г. Твърди, че искът е неоснователен, тъй като ищецът в настоящото производство няма качеството на „известен“ кредитор в ликвидационното производство, независимо от образуваните искови производства и изпълнителни производства, защото въпреки образуваните такива не било установено вземане с влязло в сила решение. Оспорва приложението на чл. 273, ал.2 от ТЗ в случая, тъй като ищецът нито бил известен кредитор, нито такъв с установено вземане. Поддържа, че разпоредбата на чл.273 ал.2 ТЗ визира възможността за възобновяване на производството по ликвидация, но вписването на този факт не се отразява на правосубектността на заличеното ЮЛ, т.е. не я възстановява. Сочи, че възобновяването по чл.273 ал.2 не означава възобновяване на дейността на ЮЛ, то си остава заличено е оглед на което заявление вх.№20210708202303 по партидата Фондация „Ф.

СФФ“ е основателно и законосъобразно и по партидата на фондацията под №20210715093139 не са вписани несъществуващи обстоятелства в Агенция по вписванията, Търговски регистър. Предвид горното претендира отхвърляне на иска по изложените доводи. Поддържа оспорването в хода по същество по подробно изложените от адв. Г. доводи.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото се установи от приложените документи и извършена от съда служебна справка по деловодната система, че с решение от 13.05.2021г., СГС, ТО-23ти състав е осъдил Фондация „Ф. СФФ“ (в ликвидация), с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул.****, да заплати на „Ц. за р. на ч.р.“, с БУЛСТАТ ****, адрес гр. **** на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 13 659 евро (тринадесет хиляди шестстотин петдесет и девет евро), подлежаща на връщане като неразходвана по Договор за отпускане на финансова подкрепа № 2017-1-BG01-KA105035933, съобразно Проект№ КА105/YOUTH-344/21.06.2017г., със законната лихва за забава от 03.06.2020г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и 557. 74 евро (петстотин петдесет и седем евро и седемдесет и четири евро цента) изтекла лихва до 02.06.2020г., включително, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 2 436. 82 лева 2

(две хиляди четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки) разноски по делото. Съобразно данните по системата това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалвано е определението от същата дата, с което СГС след решението е изпратил в останалата част делото на СРС по подсъдност, но същото е потвърдено по реда на инстанционния контрол с Определение от 27.7.2021г. по Търговско дело 2058/2021г. на САС и Определение от 3.2.2022г. по Търговско дело 2104/2021г. на ВКС.

Установява се от представеното решение №2189/04.12.2019г. по т.д.№348/2019г. на СГС, ТО-21 състав, че съдът е осъдил Фондация Ф. СФФ да заплати на Ц. за р. на човешки ресурси, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата от 109 970,40 евро поради виновно неизпълнение на задълженията по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.02.2019 г., до окончателното й заплащане, като е отхвърлил исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 109 970,40 евро, платена авансово по Договор за отпускане на финансова помощ № 2015-3-BG01-KA205-022681 за изпълнение на проект „Youth Short Movie Learning App” поради неосъществяване на основанието за получаването й, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане в размер на 5834,53 евро за периода от 14.08.2018г. 20.02.2019 г. , както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 15802,53 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете. Решението е обжалвано и потвърдено от САС с решение №74/17.02.2021г. по т.д.№2193/2020г., което е представено с исковата молба на стр.29 и следващите. Налице са данни, че е подадена касационна жалба, като предстои разглеждането й по образуваното дело пред ВКС под № 1405/2021г. на 2 т.о.

С исковата молба е представена исковата молба, по която е образувано горепосоченото дело, с вх.№24543/21.02.2019г., както и актовете по делата.

Видно от данните с исковата молба и при проверка в ТР, по заявление по образец А16 с вх.№20210708202303, подадено от ликвидатора Ц.И.В., след като е подадена и представената от него декларация по чл.273, ал.1 от ТЗ, че фондацията няма вземания, подлежащи на събиране, няма задължения, подлежащи на погасяване, няма предявени вземания от кредитори, както и няма неудовлетворени кредитори, е извършено заличаване на фондацията. От данните по партидата е видно, че по заявление № № 20201216174247 е обявена покана до кредиторите за предявяване на вземанията.

На стр.66 от делото е представена нотариална покана до ответната Фондация, представлявана от ликвидатора Ц.В., която е оформена от нотариус Г.Г., като подадена на 12.05.2021г., и е удостоверено, че е връчена на адреса по седалище на фондацията на 28.05.2021г. при условията на чл. 50, ал.4 от ГПК и на ликвидатора Ц.В., при условията на чл. 47 от ГПК след като на описаните три дати – 14.05.2021, 22.05.2021г. и 17.06.2021г. същият е търсен, но неоткрит, поради което и на същия се счита редовно връчена на 01.07.2021г., а адресът е ул. ****. В поканата изрично са описани вземанията, предмет на 3 двете съдебни дела.

На стр. 65 от делото е представено удостоверение по изп.дело №20218510401316, видно от което въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.04.2021г. от САС по т.д.

№2193/2020г. е образувано описаното изпълнително дело на 05.05.2021г.,по което задължението към датата на удостоверението – 13.07.2021г. е 281 029,28 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Искът по чл.29,ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е отрицателен установителен иск, при който наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта му и за нея съдът е длъжен да следи служебно, като за да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл.29, е необходимо вписаните обстоятелства да накърняват в някакъв аспект субективни материални права на ищеца. Разпоредбата на чл.

29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ урежда активната легитимация по исковете по чл.365, т.3 ГПК за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, аналогично на разпоредбата на чл.431, ал.2 и ал.3 от ГПК / отм./, като овластява, извън прокурора, всяко трето лице с правен интерес, да предяви иск за защита срещу незаконосъобразните /извършени при отсъствие на законовите предпоставки/ вписвания. Непротиворечива е съдебната практика, че активно легитимирано да проведе тези установителни искове е това трето лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му. Заинтересовано е лице, което не е било страна в охранителното производство, т.е. трето за регистърното производство, като преценката за наличие на правния му интерес от предявения иск е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В случая ищецът твърди, че е неудовлетворен кредитор, който не може да реализира правата си и събере вземанията си, поради това, че е вписано заличаване поради ликвидация, без да са налице предпоставките за това. С оглед горното съдът намира, че той е активно легитимиран и има правен интерес от предявения иск, в която насока има и практика, цитирана и представена от ищцовата страна.

Безспорно заличеното търговско дружество губи своята процесуална правосубектност, но в рамките на производството по иска по чл. 29 от закона, тя се счита запазена до решаване на спора за законосъобразността на извършеното заличаване, ответник по иска е търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, тъй като за него, а не за съдружниците биха възникнали правните последици на постановеното решение.

Съдът приема, че заличаването на дружеството съставлява вписване на определено обстоятелство и по отношение на същото трябва да е налице ред за защита на третите лица, чиито права са засегнати, затова в производството по иска следва да бъде конституирано заличеното дружество, в случая Фондация, а при евентуално уважаване на иска ще бъде заличено извършеното вписване и ще се възстанови положението отпреди вписването – тя ще възвърне правосубектността си, което предпоставя възможността за участие на 4 заличеното дружество като ответник по иска, поради което именно и тя е конституирана като такъв ответник с назначен особен представител – адвокат, посочен от САК.

Разпоредбата на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ изрично урежда правното действие на заличаването, каквото действие имаше и преди приемането на закона /изрично разяснено в мотивите по т. 3 на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, което запазва действието си и при действието на ЗТР / изм. ЗТРРЮЛНЦ/, а именно преустановява занапред правните последици на вписването. Заличаването, предвидено в чл. 30, ал. 1 ЗТР, като императивна последица от уважаването на иска по чл. 29, ал. 1 ЗТР, произвежда своите същински правни последици, само ако няма последващи вписвания относно същото обстоятелство, извършени след подлежащото, в следствие на уважаване на иска, заличаване. Ако са извършени последващи вписвания, подлежащото на заличаване вписване вече е прекратило своето правно действие. Именно поради това активната легитимация на ищеца по иска по чл. 365, т. 3 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗТР е предпоставена от възможността вследствие на уважаване на иска, заличаването на вписаното обстоятелство да доведе до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът отпреди порочното вписване. В този смисъл е и даденото разрешение по т.д. № 3010/2014 г. на І т.о. на ВКС - целта на установителния иск е да се постигне заличаване в регистъра на вписаното несъществуващо обстоятелство. Съгласно задължителната съдебна практика, обобщена в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, установителният иск по чл. 431, ал. 2 от отменения ГПК /възпроизведен понастоящем в чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ/, е предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване /като охранително производство/ или несъществуване на вписаното обстоятелство. Нищожно е вписването на неподлежащо на вписване обстоятелство, както и отразяване в регистъра на обстоятелство в отклонение или при липса на съдебно решение на регистърния съд. Недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато органът се е произнесъл без да е бил сезиран. Вписването на несъществуващо обстоятелство е налице тогава, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.