Решение № 472 от 14.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 472 гр. Благоевград, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20241200501004 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.627е, ал.3 ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 7940/21.08.2024г., подадена от Е. Б. Г. чрез пълномощник адв.З. против Решение № 235/23.07.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 903/2024г. по описа на РС Р., с което съдът е отказал да издаде Европейско удостоверение за наследство по заявление, депозирано от Е. Б. Г. чрез пълномощник.

С частната жалба се иска отмяна на обжалваното решение. Оспорват се като неоснователни доводите на съда, с които е отказал да издаде поисканото европейско удостоверение за наследство – липсата на компетентност по регламента, както и че заявлението (формуляр V-приложение V) не съдържа информация по т. „г“ до т. „л“ на чл. 65 от Регламента. Изтъкват се подробни правни доводи, че сезираният съд – РС Р., е международно компетентен да се произнесе по искането, съгласно чл.4, 7,10 и 11 от Регламент № 650/2012г. на Европейския парламент и съвета от 4 юли 2012г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство /Регламента/ вр. с т.23 и 24 от Преамбюла на Регламента. Аргументира се тезата, че сезираният съд е съдът по обичайното местопребиваване на починалото лице, освен като държава по произход още и като държава, в която починалото лице е установило трайни връзки от личен и/или професионален характер и в която са съсредоточени интересите на неговия семеен и социален живот.

1

Оспорва се и второто основание, послужило на съда за отказ да издаде поисканото удостоверение, като се сочи, че информация и обстоятелства по т.“г“ до т.“л“ се представят само ако такива има и са известни на заявителя. Щом не са посочени в заявлението то такива липсват, като посочените обстоятелства не са сред задължителните реквизити на заявлението.

По изложените аргументи се иска отмяна на решението, ведно с произтичащите с това последици.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна – заявителя, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт /чл.627е, ал.3 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Производството пред РС Р. е образувано по заявление за издаване на европейско удостоверение за наследство по чл.627е от ГПК от Е. Б. Г. ЕГН ************, от гр. Я., ул.

„И.П.“ № 2, чрез пълномощник, във връзка със смъртта на неговия баща Б.Г.С., гражданин на Република България, починал на ************ г. в Б.. Към заявлението молителят е приложил писмени доказателства – препис от акт за смърт № ************, издаден от длъжностно лице на град С. Н., Б., ведно с превод на български език, както и препис – извлечение от акт акт за смърт, издаден от община Я., се установява, че лицето Б.Г.С., роден на ************г., е починал на ************г. в С. – Н., Б.. От представеното удостоверение за наследници изх.№ ************г., издадено от Община Я. се установява, че единствен законен наследник на починалото лице е заявителя Б.Г.С..

С допълнителна молба са представени удостоверения за постоянен и настоящ адрес, издадени от Община Я., от които се установява, че починалото лице Б.Г.С. е имал вписан, както постоянен, така и настоящ адрес в гр.Я., ул. ************ III /Г.Д./ № 39.

С решение № 235/ 23.07.2024 г. съдът е отказал да издаде поисканото европейско удостоверение за наследство, позовавайки се на два аргумента – че не е международно компетентен съгласно чл. 4, 7, 10 и 11 вр. с чл.64 от Регламент /ЕС/ № 650/2012 , тъй като от изложените в молбата твърдения и приложените към нея документи, разглежданият случай не попада в нито една от хипотезите, посочени в цитираните две правни норми. Изтъкнато е, че по делото няма данни каква е била продължителността и редовността на престоя на Б.Г.С., гражданин на Република България, починал на ************ г. в Б.. В този смисъл не може да се прецени къде е било неговото обичайно местопребиваване по смисъла на цитираните по-горе правни норми, респ. къде е бил съсредоточен и неговия социален живот, съгласно на т. 23 и т. 24 от Преамбюла на Регламента. Нормата на чл. 7 от Регламента определя компетентността в случай на избор на право, а тази на чл. 10 - субсидиарната компетентност - хипотези, в които също не попада разглеждания казус. Не са налице и предпоставките, определящи компетентността на Районен съд - Р. и в хипотезата на чл. 11 от Регламента.

На следващо място като втори аргумент за отказ да се издаде поисканото удостоверение е 2 посочено, че заявлението (формуляр V-приложение V) не съдържа информация по т. „г“ до т.

„л“ на чл. 65 от Регламента, което от препятства издаващия орган да извърши служебна проверка на информацията и на документите и другите доказателствени средства, представени от заявителя, както и да извърши необходимите за тази проверка служебни проучвания, както е предвидено в Регламент /ЕС/ № 650/2012 г. и е залегнало като задължение на българския съд, съгласно нормата на чл. 533 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 627е, ал. 1 от ГПК предвижда издаване на европейско удостоверение за наследници, когато българският съд е международно компетентен съгласно Регламент 650/2012. Заявлението се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, а ако такъв липса по последния му адрес в страната, а при липса и на такъв пред СРС. ЕУН е регламентирано в Глава VI на Регламент 650/2012 на ЕП и Съвета, с който се определя компетентността, приложимото право, целта, предназначението, и процедурата по издаването му.

Съобразно чл. 64 от Регламента удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни съгласно чл. 4, чл. 7, чл. 10 или чл. 11 от него. Нормата на чл. 4 от Регламента определя общата компетентност на съдилищата на държавата члена на обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта да се произнасят по въпроси, свързани с наследяването на имуществото на починалия като цяло, респективно по силата на чл. 64 от Регламента те са и компетентни да разглеждат подадените заявления издаване на ЕУН. Компетентностите, предвидени в разпоредбите на чл. 7, чл. 10 и чл. 11 от Регламента са специални и дерогират общата по чл. 4 единствено при наличието на изрично предвидените в тях предпоставки. Същите са неприложими с оглед конкретиката на казуса, доколкото компетентността по чл. 7 изисква починалият да е упражнил правото си на избор на приложимо право, а чл. 10 и чл. 11 от Регламента се прилагат, когато обичайното му местопребиваване не е било държава члена или съответно, когато никой съд на държава членка да не е компетентен да разгледа заявлението. В настоящия случай посочените хипотези, обуславящи приложимост на специалните компетентности по регламента не са твърдение и поддържани от молителя, поради което на изследване подлежи приложението на общата такава по чл. 4 от Регламента. Основен критерий за определяне на компетентния орган съгласно същата е обичайното местопребиваване на починалия към момента на смъртта му. Начинът за определяне на обичайното местопребиваване по смисъла на регламента се определя съгласно съображения т. 23 и т. 24 от него, които не се ползват с характерния за нормите от регламента директен ефект, а представляват единствено тълкувателен източник. Тълкуването на т. 23 от преамбюла на регламента налага извод, че обичайното местопребиваване отразява тясната стабилна връзка на починалия със съответната държава, за определянето на която следва да направи цялостна оценка на обстоятелствата от живота на починалия в годините преди смъртта му и в момента на смъртта му, като се вземат предвид всички фактически елементи от значение за случая, по специално продължителността и редовността на престоя на починалия в съответната държава, както и условията и причините за този престой.

3

От друга страна, съображението на т. 24 от Регламента предвижда, че в при възникнала трудност относно определянето на обичайното местопребиваване на починалия, в случаи, в които по професионални или икономически причини починалият е отишъл да живее и работи в чужбина, но е поддържал тясна и стабилна връзка с държавата си по произход, в зависимост от обстоятелствата може да се приеме, че обичайното местопребиваване на починалия продължава да бъде неговата държава по произход, в която са били съсредоточени интересите на неговия семеен и социален живот.

Също така в чл.66 от Регламента са установени правомощията на сезирания орган, разглеждащ заявлението. В т.1 на чл.66 от Регламента е установено задължението на издаващия орган да провери информацията и декларациите, както и другите документи и доказателствени средства, представени му от заявителя. Ако по собствената му нормативна уредба е предвидено може да прикани заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита, че са необходими. Според т.2 от същата разпоредба –може да изиска клетвена декларация или писмена декларация в присъствие на свидетел, ако нацоиналнотото право го предвижда, а според т.5 за целите на производството може да извършва сам информация като изисква такава от трети лица, съдържаща се в поземлени регистри, в регистри за гражданско състояние и др. такива.

С други думи – в това производство сезираният орган разполага с компетентност, както да извършва служебно по свой почин проверка на верността на предоставената му информация, включително да събира допълнителна такава от трети лица и органи, които съхраняват такава, ако прецени за необходимо, както и да указва на заявителя да се представи допълнително информация или да потвърди с декларация верността на предоставената такава.

Съгласно чл. 627 и от ГПК за неуредените от Регламент /ЕС/ № 650/2012г. въпроси, свързани с производството по издаване на европейско удостоверение за наследство, се прилагат общите правила на глава четиридесет и девета, т.е. за неуредените в регламенти случаи се прилагат правилата на охранителните производства.

Предвид горното следва извода, че разпоредбата на чл.66, т.1 от Регламента е аналогична на разпоредбата на чл.533 ГПК, според която съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на поискания акт, като по своя инициатива може да събира доказателства и взема предвид факти, непосочени от молителя. Разпоредбата на т.3 от чл.66 от Регламента е аналогична на чл.534 ГПК, според която съдът може да изиска заявителят да потвърди с декларация истинността на изложените обстоятелства.

В случая, за да откаже издаването на поисканото удостоверение съдът е посочил, че не е компетентен, както на общото, така и на специалните основания, само на база на анализ на представените от заявителя писмени документи, без да извърши служебно справки за обстоятелствата, във връзка с преценка на обичайното местопребиваване на починалото лице няколко години преди и непосредствено преди смъртта му. За да отрече, че е компетентен по регламента съдът е посочил и липсата на информация в заявлението от т. по т. „г“ до т. „л“ на чл. 65 от Регламента без обаче, да е упражнил правомощието си по чл.66, 4 т.1 , изреч.2-ро от Регламента, според което при непълнота или неяснота на посочени обстоятелства може да поиска посочването или конкретизирането им от заявителя по пътя на даване на указания за това.

За да откаже да издаде поисканото удостоверение съдът се е позовал само на представените към заявлението доказателства, без да изиска посочване на допълнителна информация, ако такава му е необходима за извода за наличие на някоя от хипотезата на чл.4-11 от Регламента, относно общата или специалните компетентности. Няма данни съдът служебно да е изискал или събирал информация, с оглед приложимостта на разпоредбите на охранителните производства. Отделно от това следва да се изтъкне, че информацията за обстоятелствата по т. „г“ до т. „л“ на чл. 65 от Регламента не са задължителни, а следва да се посочат от заявителя само ако са му известни, разполага с доказателства за установяването им и са необходими за издаващия орган. Ако последният се нуждае от конкретизиране на тези обстоятелства, за да направи извод дали е компетентен по приложимия Регламент, е могъл и следвало да процедира в съответствие с чл.66, т.1 изреч.посл. от Регламента и изиска от заявителя да ги посочи и представи допълнителни доказателства.