Решение № 279 от 28.02.2020, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 28.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария

Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1234 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Пламен Тиханов“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. е предявил против ответника „Аркус Транс“ ООД искова молба за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 15 000 лв. (частично от общо дължимата сума в размер на 34 155 лв.), с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в резултат на неосъществена покупко-продажба на товарен автомобил – влекач „М. А.“ с рег. № …., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2018 г. до изплащане на вземането.

Претендира заплащане на разноските в исковото и заповедното производство.

Ангажира доказателства.

Ответното дружество „Аркус Транс“ ООД не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. В хода на заповедното производство, проведено по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е подал възражение против заповедта за изпълнение, имащо правните последици на отговор на исковата молба съгласно т. 11а Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Във възражението по чл. 414 ГПК не се съдържат конкретни възражения против вземането.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Установява се от представената от ищеца фактура № ********** от 16.07.2018 г., че „Аркус Транс“ ЕООД е издал на „Пламен Тиханов“ ЕООД фактура с предмет „продажба на влекач М. А. … …, рама….., двигател …., рег. № …..“, на стойност 41 000 лв. (49 200 лв. с включен ДДС), а от преводно нареждане за кредитен превод от 17.07.2018 г.

– че ищецът „Пламен Тиханов“ ЕООД е превел на ответника „Аркус Транс“ ЕООД сумата от 49 200 лв. на основание фактура №… от … г.

С нотариално заверено пълномощно от 17.07.2018 г. Х. Д. Д. в качеството му на пълномощник на управителя на „Аркус Транс“ ЕООД – Димитър Ангелов Дудов, е преупълномощил П. Н. Т. да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица на територията на Република Б. и пред нотариус, като от негово име и за сметка на представляваното дружество продаде за когото намери за добре и при цена и условия, каквито намери за добре, включително да договаря сам със себе си и с други лица, които също представлява съгласно чл. 38 ЗЗД, описаните ППС, както и да задържи продажната цена, а именно: влекач М.А. … … рег. № …, шаси …., двигател …и полуремарке Ш. …, рег. № …, шаси ….

Застрахователната стойност на товарния автомобил към 18.07.2018 г. е 8 000 лв. съгласно представеното удостоверение от ЗАД „Армеец“ АД.

Установява се от справка от портала за продажби на НАП, че товарен автомобил М. А. .. .. е изнесен на публична продан от публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив чрез търг с тайно наддаване.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Производството е по реда на чл.

422 ГПК.

Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (в приложимата редакция) е постъпило възражение от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца връщане на процесната сума с оглед неосъществено основание – сключване на договор за покупко-продажба на товарен автомобил.

По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже единствено факта на плащането, а в тежест на ответника – наличието на основание за това плащане, респективно възстановяването му на ищеца. С това се изчерпва предмета на доказване по иска относно осъществяването на фактическия състав на неоснователното обогатяване.

От ангажираните от ищеца писмени доказателства – фактура и преводно нареждане, които не бяха оспорени от ответника, се установява по несъмнен начин фактът на извършеното от ищеца в полза на ответника плащане в размер на 49 200 лв., а от представената справка от портала за продажби на НАП – че сделка за покупко-продажба на товарен автомобил М. А. с рег. № …. която съгласно чл. 144, ал. 1 и 2 ЗДвП следва да се извърши в писмена форма с нотариално заверени подписи на страните, не е осъществена поради изнасяне на товарния автомобил на публична продан от НАП. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства покупко-продажбата да е осъществена, поради което плащането да е било дължимо от ищеца и да съществува годно правно основание за ответника да задържи престацията. С исковата молба ищецът е признал факта, че с част от платената в полза на ответника сума, а именно сума в размер на 6 845 лв. е заплатена продажната цена на полуремарке Ш. … с рег. № …., която не претендира в настоящото производство.

По изложените съображения съдът приема, че ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, поради което искът като основателен следва да бъде уважен в предявения размер от 15 000 лв. (частично от общо дължимата сума от 34 155 лв.), а с оглед изхода на делото в полза на ищеца бъдат присъдени разноските в исковото и заповедното производство.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Аркус Транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. К., Община Л., …, ул. „С.“ № .., представлявано от управителя Д. А. Д., дължи на „Пламен Тиханов“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д.“ №…, представлявано от управителя П. Н. Т., сумата от 15 000 лв. (частично от общо дължимата сума в размер на 34 155 лв.), с която ответникът се е обогатил неоснователно в резултат на неосъществено основание – прехвърляне на товарен автомобил, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4939/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.12.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Аркус

Транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. К., Община Л., …, ул. „С.“ № .., представлявано от управителя Д. А. Д., да заплати на „Пламен Тиханов“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Р., ул. „Д.“ № …, представлявано от управителя П. Н. Т., разноски в исковото производство в размер на 300 лв. държавна такса и 396 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 300 лв. държавна такса и 660 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред

Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: