Решение № 103 от 10.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ангелова

Членове:

Атанас Ст. Атанасов

Андрей Ангелов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Емил Цв. Галипонов като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241000601296 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 31 от 26.06.2024г., постановена по НОХД № 592/23г. по описа на Софийски окръжен съд, VII първоинстанционен състав съдът е признал за виновен подсъдимия Д. С. К. за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.

„в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 21.12.2019 г. на автомагистрала „Хемус“, в зоната на километър 13-ти + 900 метра, в землището на с.

Елешница, община Елин Пелин, област Софийска с посока на движение към гр.София, при управляване на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „ДАФ“, модел XF105.460 с peг. № ******* и прикачено към него полуремарке, с рег.№*******, собственост на дружество „ITTS“ S.R.O., е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата и Правилника за прилагане на ЗДвП, а именно: чл. 58: При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни 1 проблеми на водача или пътниците в превозното средство; и чл. 119 от ППЗДвП: При движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се движи по лентата за принудително спиране. Тази забрана се отнася и за случаите, когато движението е двупосочно по едно от пътните платна на автомагистралата, като е допуснал управляваната от него товарна композиция да навлезе и да се движи в лентата за принудително спиране без причина, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на З. А. Г., род. на ******** г. от гр. Плевен, като при условията на чл. 54 от НК му е наложил наказания - 2 /две/ години „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/ години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 /четири/ години. С присъдата е налице произнасяне по направените по делото разноски, които са възложени в тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал.3 от НПК - сумите от 6429.55лв. направени разноски в досъдебното производство и от 7 166.65 лв. – направени в съдебното производство разноски.

От така постановената присъда е останал недоволен подс. Д. К., който чрез упълномощения си защитник а. Г. я обжалва в цялост. Във въззивната жалба се твърди, че обвинението се базира на взаимно изключващи се факти, несъответни на събраните по делото доказателства. В подкрепа на това твърдение се коментират заключенията на автотехническа и физикохимическа експертизи, които били противоречиви в извода за налично съприкосновение между управляваното от подсъдимия моторно превозно средство и лек автомобил „Ситроен С5“. Поради недоказаност на обвинението спрямо Д. К. защитникът му моли да бъде постановена оправдателна присъда от въззивната инстанция. В допълнително писмено изложение, депозирано в срока по чл. 320, ал.4 от НПК, адв. Г. доразвива доводите си като счита, че първата съдебна инстанция е кредитирала доказателства, противоречащи на житейската и правна логика, респективно е отхвърлила други без правдоподобна причина. В тази насока защитникът намира, че Окръжен съд е изградил вътрешното си убеждение въз основа на вътрешно противоречива автотехническа експертиза (АТЕ), като абсурдността на твърденията на експерта на първоначалната АТЕ е потвърдено от допуснатата комплексна медико - автотехническа експертиза (КМАТЕ), в която е напълно опровергана тезата за наличие на два последователни удара върху тялото на пострадалия; позовавайки се на 2 протокола за оглед на местопроизшествие, защитникът твърди, че биологични следи са открити именно по ремаркето на товарната композиция, на височина, съпоставима с главата на пострадалия и смъртта е настъпила именно от челния удар в главата, като не може да се твърди, че има осъществен удар между влекача на товарната композиция и паркиралия лек автомобил в аварийната лента, според заключението на съдебно-химическата експертиза. На следващо място адв. Г. се позовава на липсата на установени трасологични следи, оставени от гумите на товарната композиция на пътното платно в аварийната лента, каквито би трябвало да бъдат оставени при рязко спиране и маневра завой наляво. Според защитника тези обстоятелства установяват, че ударът върху трупа на пострадалото лице е настъпил на пътното платно, а не в аварийната лента. Според данните в протокола за местопроизшествие платното на аварийната лента е широко 3.50м., лекият автомобил е широк 1.90м., като разстоянието, измерено от дясната страна на паркирания автомобил до края на аварийното платно е 1.22м., което означава, че автомобилът е бил паркиран на 38см. разстояние от разделителната линия от страната на пътното платно; установено било също, че пострадалият е минал пред лекия автомобил и е бил отстрани на автомобила от лявата му страна към момента на удара до предна лява врата; широчината на човешкия торс е средно между 46-50 см. в областта на гърдите и таза, което означава, че към момента на удара, дори пострадалият да е бил плътно прилепен към лекия автомобил, неговото тяло с 10 или 12 см. е било в пътното платно, което е и причина за настъпилото пътно-транспортно произшествие, съответно не е в резултат на виновно поведение на водача.

В съдебно заседание пред въззивния съд, защитникът поддържа въззивната жалба и писменото изложение, считайки първоинстанционната присъда за неправилна и необоснована. Преповтаря доводите си, изложени в писменото изложение, допълвайки ги с аргумент за игнориране показанията на св. В. П. и св. В. М. и заключението на трасологичната експертиза, установяващи настъпването на удара в дясната лента на пътното платно.

Заключава, че причината за трагедията е изцяло в пострадалия и не следва да обоснове реализирането на наказателната отговорност на подзащитния й.

Подсъдимият К. в хода на съдебните прения заявява, че поддържа доводите на защитника си и не изтъква собствени такива.

Прокурорът от Апелативна прокуратура счита въззивната жалба за 3 неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Приема първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, включително и в частта относно определеното на подсъдимия наказание.

Повереникът на частните обвинители С. Г. и Й. Р. – адв. П. намира, че въззивната жалба е неоснователна. Изтъква, че огледът на автомобилите е извършен близо месец след произшествието. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и пледира за нейното потвърждаване.

Частният обвинител С. Г. изразява съгласие с доводите на повереника си.

Частният обвинител Й. Р. също се придържа към доводите на повереника си.

В предоставената му последна дума подсъдимият К. моли да бъде оправдан.

В проведеното пред въззивния съд съдебно следствие бяха приобщени медицински документи, касаещи здравословното състояние на подс. К..

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

Подсъдимият Д. С. К., с установена по делото самоличност, е правоспособен водач на МПС. Същият притежава свидетелство за управление на МПС № *********, контролен талон № 4758052, валидни до 09.02.2022 г., категории „С“, „В“, „DE“, „М“, „D“ „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“ и „СЕ“.

С постановление на прокурор при ОП-София от 16.03.2020г., потвърдено с определение на СОС от 24.08.2020г., свидетелството му за правоуправление е било временно отнето. Към 2019г. липсват данни да е бил наказван по административен ред за допуснати нарушения по ЗДвП. Същият страда от инсулинозависим захарен диабет, хипертонично сърце, претърпял е операция от вентрална херния.

Към 21.12.2019г. подсъдимият Д. К. работел като шофьор на тежкотоварен автомобил във фирма „ITTS.s.r.o.“ ЕООД със седалище и адрес на управление Република Словакия, гр.Пезинок. На 21.12.2019г. в 15.00 часа подсъдимият К. тръгнал от с. Арчар в посока гр. Монтана като управлявал товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „XF105.460“ с peг. № ******* с прикачено товарно ремарке peг. № *******. Товарният автомобил бил натоварен с тел с гумена обвивка за направата на гуми, който товар следвало да бъде превозен до гр. Черкезкъой в Република Турция. Движейки се към 4 крайната си дестинация, около 18,40 ч. на същата дата подс. К. се намирал на АМ „Хемус“ в района на километър 13 + 900 метра в посока гр.София.

Управлявал товарната композиция със скорост от 89 км/ч. в условията на нощна видимост, с включени къси светлини, като времето било сухо, респ. и асфалтовото пътно покритие. В този участък АМ „Хемус“, в полуплатното в посока Плевен- София, се състояло от три ленти: лява-активна лента за изпреварване с широчина 3.80м., дясна лента с широчина 3.80м. и аварийна лента с широчина 3.50м., предназначена за аварийно спиране на превозните средства. Управляваната от подс. К. товарна композиция се движела в дясната, по-бавна лента за движение на пътното полуплатно. Движението в тази посока не било интензивно. Непосредствено след него на разстояние от около 40 метра, се движела друга товарна композиция от влекач и ремарке, управлявана от украинския гражданин - свидетеля В. М..

Малко по-рано по АМ „Хемус“ в същата посока – от гр. Плевен към гр.

София, пострадалият З. А. Г. управлявал лек автомобил „Ситроен С5“ с peг. № ********, който бил с десен волан за управление. До него на предна лява седалка пътувала съпругата му - св. С. Г., а на задната седалка седяла нейната майка - К. С. Д.. Около 18,40 часа на 21.12.2019г. на АМ „Хемус“ малко преди гр.София, в землището на с. Елешница, в района на километър 13 + 900 метра, пострадалият З. Г. спрял управлявания от него автомобил в аварийната лента, за да си сменят местата със св. Г., с цел последната да поеме управлението на автомобила. Аварийната лента от лявата страна била ограничена с линия M1, между дясната и лявата лента имало разделителна линия M3. Лявата лента от лявата страна била ограничена с линия M1. Следвала банкетна площ с широчина 0,8м. и метална еластична ограда - мантинела. Пострадалият спрял автомобила на АМ „Хемус“, километър 13 + 900 метра, в лентата за принудително спиране, близо

(на около 50 см.) до единичната непрекъсната линия до втората лента за движение, с включени габаритни светлини. Пострадалият З. Г. и св. С. Г. излезли навън, за да си сменят местата в автомобила, като пострадалият З. Г. заобиколил автомобила и се насочил към предната му лява врата с цел да заеме мястото до водача. По същото време - около 18,45 часа на 21.12.2019г. на АМ „Хемус“ малко преди гр.София, в землището на с. Елешница, общ.

Елин Пелин в района на километър 13 + 900 метра, с посока на движение към гр. София, в дясната активна лента за движение се движел със скорост от 89 км/ч. управлявания от подс. К. товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „XF 105.460“ с peг. № ******* с прикачено товарно ремарке ДКН *******.

Подсъдимият не възприел своевременно спрелия в лентата за принудително спиране, лек автомобил марка „Ситроен С5“ с № ********, както и пешеходеца З. Г., който бил застанал до предна лява врата на автомобила.

Намирайки се на разстояние от около 40 метра от спрелото моторно превозно средство и пешеходецът З. Г., подс. К. допуснал управляваната от него товарна композиция да напусне дясната лента за движение и с дясната си част да навлезе в лентата за принудително спиране. След навлизане на товарната 5 композиция в лентата за аварийно спиране, настъпил удар между товарен автомобил марка „ДАФ“ модел „XF105.460“ с peг. № ******* с прикачено товарно ремарке peг. № ******* и л.а. марка „Ситроен С5“ с peг. № ********.

Първият контакт между двете ППС настъпил между предна дясна част на т.а.

„ДАФ ХБ105.460” и заден ляв стоп и заден ляв калник на л.а. „Ситроен С5”; последвало приплъзване на товарния автомобил „ДАФ“ модел „ХБ 105.460” по лявата страна на лекия автомобил „Ситроен С5”, при което се увредил заден ръб на задна лява врата и се счупила дръжката на вратата. Впоследствие контактът намалял като дълбочина и достигнал до заден ръб на предна лява врата, която в момента на контакта е била отворена около 2-3 сантиметра.