Решение № 283 от 21.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Надежда Ив. Желязкова

Каличкова при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000498 по описа за 2025 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 135 от 30.04.2025г., постановено по т.д. № 412 по описа за 2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което Земеделски производител Г.Б.Г. ЕГН ********** с адрес гр. ****** ******, ул. „*** *****“ № 23, вх. А, ап. 64, код по БУЛСТАТ 17966736 е осъден при условията на солидарност с Т.Д.Г. ЕГН ********** /длъжник, по отношение на който е налице влязло в законна сила решение № 132 от 19.04.2023г. постановено по т.д. № 387/22г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/ да заплати на „МЕЛХРАН“ ЕООД ЕИК 201656867 със седалище и адрес на управление гр.

Стара Загора, ЖК Индустриален, район бивше АПК следните суми :

110 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № **********/12.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

1

60 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000402/17.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

130 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000404/25.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

140 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000407/06.06.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 49 713.56 лв., представляваща разноски по делото.

Решението е обжалвано от Г.Б.Г. ЕГН ********** с адрес с. *****, общ.

****** ****** чрез адв. В. М. с твърдения за неправилност и незаконосъобразност, а искането е за отмЯ.та му и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен.

Жалбоподателят оспорва допуснатото изменение на иска, касаещо основанието, на което е предявен - от такъв на договорно основание – договор за покупко – продажба на пшеница на реколта 2022г. от 12.05.2022г. на иск, предявен на основанията по чл. 55, ал.1, ал.1 ЗЗД. Твърди, че е недопустимо при един и същи фактически обстоятелства единия от солидарните длъжници да е осъден на договорно основание, а другия при условията на неоснователно обогатяване, поради наведени от същия правозащитни възражения за недействителност на договора. В условията на евентуалност и в случай, че се установи, че вземането на „МЕЛХРАН“ ЕООД съществува жалбоподателя навежда твърдения, че то е погасено с цената по сключения от Т.Д.Г., в качеството й на негов мним пълномощник предварителен договор за продажба на земеделските му земи, обявен за окончателен в решение № 97 от 13.02.2023г., постановено по гр.д. № 4847 по описа за 2022г. на РС Стара Загора. Претендира разноски.

Ответникът – „МЕЛХРАН“ ЕООД ЕИК 201656867 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ЖК Индустриален, район бивше АПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата и настоява оспореното 2 съдебно решение да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на данните по делото и като съобрази предметния обхват на въззивното обжалване, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство, първоначално е образувано като т.д. № 387/2022г. по описа на Окръжен съд Стара Загора по субективно пасивно съединени искове, предявени от „МЕЛХРАН“ ЕООД ЕИК 201656867 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ЖК Индустриален, район бивше АПК против Г.Б.Г. ЕГН ********** с адрес гр. ****** ******, ул. „*** *****“ № 23, вх. А, ап. 64 и Т.Д.Г. ЕГН ********** с постоянен адрес гр. ****** ******, ул. ****** ***** ***** І 23, вх. А, ет.8, ап.64 с правно основание чл. 318, ал.1 ТЗ. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: на 12.05.2022г. между „Мелхран“ ЕООД, в качеството му на купувач и земеделски производител Г.Б.Г., като продавач е сключен договор за покупко – продажба на пшеница реколта 2022г., по силата на който продавача се задължава да продаде на купувача пшеница – 500 тона, реколта 2022г. срещу насрещното задължение на купувача да заплати авансово цената в размер на сумата от 300 000 лв.. Освен това ищеца твърди, че страните са договорили и покупката на допълнително количество пшеница, при условията на сключения вече договор, за което авансово е заплатена и сумата от 140 000 лв.. Като твърди, че със споразумение от 15.07.2022г. Т.Д.Г. е встъпила като съдлъжник във всички задължения на Г.Б.Г. във връзка със закупуване на пшеница, реколта 2022г., както и че Г.Г. въпреки, че е приключил жътвата на пшеницата не е предал уговореното количество на купувача, нито му е върнал авансово получената цена, настоява да бъде постановено решение, с което да бъдат солидарно осъдени двамата ответници да му заплатят сумата от 440 000 лв., представляваща авансово платена цена по договора за покупко – продажба на пшеница от 12.05.2022г..

В срока по чл. 376, ал.1 ГПК писмен отговор от ответника Г.Г. не е постъпил, а Т.Г. е признала предявения иск.

Постановено е решение № 132 от 19.04.2023г. по т.д. № 387/2022г. по описа на ОС Стара Загора, с което Г.Г. и Т.Г. са осъдени при условията на солидарност да заплатят на „Мелхран“ ЕООД сумата от 440 000 лв., представлява цена по договор за покупко – продажба на пшеница от 12.05.2022г., за което са издадени съответните фактури, като решението по 3 отношение на Г.Г. е неприсъствено, а по отношение на Т.Г. е постановено при признание на иска.

Неприсъственото решение № 132 от 19.04.2023г. по т.д. № 387/2022г. по описа на ОС Стара Загора е отменено по реда на чл. 240, ал.1, т.1 ГПК с решение № 305 от 18.07.2024г., постановено по в.т.д. № 230/2024г. по описа на Апелативен съд Пловдив и делото е върнато за разглеждане от първоинстанционния съд - Окръжен съд Стара Загора от друг състав по отношение на предявения от „Мелхран“ ЕООД иск срещу земеделския производител Г.Г., като е указано разглеждането да започне от етапа – изпращане на препис от исковата молба на ответника за отговор в установения законов срок.

Образувано е т.д. № 412/2024г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, по което е разпоредено извършването на размЯ. на книжа.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от Г.Г., с който исковете се оспорени като неоснователни. Твърди, че е работил като земеделски производител като е отглеждал едър рогат добитък и обработвал земеделска земя в землището на с. *****, обл. Стара Загора, както и че с Т.Д.Г. са съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в законна сила решение през м.08.2023г.. Твърди, че за извършване на текущи дейности и обикновено управление бил упълномощил Т.Г. с пълномощно, нот. заверка с рег. № 7367 от 06.10.2015г. на Нотариус Радка Богданова. Като заявява, че не е упълномощавал Т.Г. с права по сключване на договори за покупко – продажба, както и че уговореното да бъде продадено количество с договора от 12.05.2022г. е невъзможно да бъде произведено от него, навежда възражение за недействителност на договора, поради сключването му от лице без представителна власт, извън пределите на учредната представителна власт и при превишаване на същата и поради невъзможен предмет. Освен това оспорва получаването на сумата от 440 000 лв., като твърди, че по негова сметка на 06.06.2022г. са постъпили единствено 140 000 лв. с основание „авансово плащане“, която сума веднага е била пренасочена от Т.Г..

Евентуално навежда възражение, че сумата от 440 000 лв. е погасена чрез сключения предварителен договор за покупко – продажба от 20.09.2022г., който е обявен за окончателен с решение, постановено по гр.д. № 4847 по описа на 2022г. на РС Стара Загора при условията на чл. 240, ал.2 ГПК.

4

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца признава като основателни възраженията на ответника, касаещи недействителност на договора за покупко – продажба и след като оспорва останалите наведени възражения, настоява съда да допусне изменение на предявения иск по основание, при запазване размера, като счете иска за предявен на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД и осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 440 000 лв..

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който оспорва искането за допускане на изменение на основанието на предявения иск, като твърди, че същото е недопустимо предвид влялото в сила решение по отношение на другия солидарно отговорен длъжник, с което последния е осъден да заплати на ищеца сумата, солидарно с Г.Г. на договорно основание. Като твърди, че подобно изменение е лишено от логика, както и че ще затрудни защитата му, ответника настоява да не бъде допускано от съда, а в случай, че съдът приеме, че искането за изменение на иска е основателно, настоява съда да привлече на негова страна помагач – „УниКредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД, чийто служители са извършили нерегламентирани платежни нареждания от Т.Г..

С определението, постановено при условията на чл. 374 ГПК съдът в мотивната част е приел, че „…с оглед направеното с допълнителната искова молба изменение на основанието на предявения иск…“ е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Приетото е без да е постановено изрично определение по смисъла на чл.214 ГПК за допускане изменението на предявения иск. Всъщност този пропуск не е отстранен и в проведеното първо съдебно заседание, нито в следващите такива.

След приключване на устните състезания е постановено обжалваното сега решение, с което Земеделски производител Г.Б.Г. ЕГН ********** с адрес гр. ****** ******, ул. „*** *****“ № 23, вх. А, ап. 64, код по БУЛСТАТ 17966736 е осъден при условията на солидарност с Т.Д.Г. ЕГН ********** /длъжник, по отношение на който е налице влязло в законна сила решение № 132 от 19.04.2023г. постановено по т.д. № 387/22г. по описа на Окръжен съд Стара Загора/ да заплати на „МЕЛХРАН“ ЕООД ЕИК 201656867 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ЖК Индустриален, район бивше АПК следните суми :

5

110 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № **********/12.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

60 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000402/17.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

130 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000404/25.05.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата;

140 000 лв., представляваща авансово плащане по фактура № 0000000407/06.06.2022г., съгласно договор за покупко – продажба от 12.05.2022г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 19.08.2022г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 49 713.56 лв., представляваща разноски по делото.

Настоящия въззивен състав, след като извърши проверка по реда на чл.

270 ГПК и съобрази наведените възражения от жалбоподателя, счете, че обжалваното съдебно решение е валидно, но процесуално недопустимо.

Недопустимостта на съдебния акт не е последица от твърдяните от ответника недостатъци на предприетото от ищеца изменение на иска, досежно основанието, на което същия е предявен. От една страна невярно е твърдението на ответника, подържано и във въззивната жалба, че е невъзможно да възникне пасивна солидарност на различни основания. Правно допустимо е двама длъжника да отговарят на различни правни основания, но за да отговарят солидарно следва да е посочено основанието, на което възниква солидарността – чл. 121 ЗЗД. В конкретният случай с предприетото от ищеца изменение на основанието на иска не е подържано искането за солидарно осъждане, съответно не е и обосновано на какво основание възниква солидарност. Въпреки това, съдът без надлежно произнасяне по искането за изменение на иска е постановил съдебно решение, с което е ангажирал отговорността на ответника в режим на солидарност с длъжника, по отношение на който решението е влязло в законна сила, като в мотивите 6 веднъж е приел, че е сезиран с иск по чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД, а впоследствие е формирал извод за основателност на иска на договорно основание, в който смисъл е и постановен диспозитива на съдебния акт.