Решение № 9 от 04.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Пловдив, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330106710 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск на А. Д. Д., ЕГН ********** против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 за признаване за установено, че клаузата на чл.

3.3 от сключения между страните договор за потребителски кредит от 02.05.2018 г. е неравноправна.

Ответникът възразява, че предявеният иск е неоснователен, като развива доводи, че оспорената клауза е действителна..

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Установява се от приетите по делото доказателства, че между страните на 02.05.2018 г. е сключен договор за потребителски заем/кредит. С клаузата на чл. 3.3 е предвидено, че ако заемополучателя – потребител не учреди в полза на кредитора договорените между страните обезпечения , то дължи неустойка, която се инкорпорира в месечните погасителни вноски.

Съдът приема, че е оспорената клауза е неравноправна. Същата води до неоправдано от гледище на ЗПК нарастване в стойността на ползвания паричен ресурс, като по своето правно естество представлява скрита възнаградителна лихва, която не е отразена в годишния процент на разходите по кредита. Поставени са неизпълними изисквания, според които ищецът-потребител е следвало да учреди обезпечение, в 1 противен случай дължи неустойка, чийто абсолютен размер е по-висок от стойността на възнаградителната лихва. Потребителят е икономически по-слабата страна и следва да бъде информиран за реалната стойност на цената на ползвания от него паричен ресурс. Методиката на определяне на ГПР предвижда, че в него следва да бъдат включени всички преки и косвени разходи. След като кредиторът е поставил като изискване да бъде уредено обезпечение в негова полза, като условие за отпускането на кредита, и при положение, че неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка, то разходите за неустойката, е следвало да намерят отражение ГПР по кредита, което не сторено. Неустоечната клауза следва да бъде прогласена за неравноправна, като същата не поражда облигационни права и задължения.

При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски, които са в размер на 50 лева – държавна такса. Процесуалният представил на ищеца има право на разноски в размер на 300 лева, при условията на чл. 38 от ЗА.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск на А. Д. Д., ЕГН

******против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, че клаузата на чл. 3.3 от сключения между страните договор за потребителски кредит от 02.05.2018 г. е неравноправна (нищожна).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877 да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877да заплати на а. Е.Г. И. от АК-Пловдив, лич. № ********** сумата от 300 (триста лева) – възнаграждение за осъществената в полза на ищеца правна защита.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 2