Решение № 260 от 03.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20235001000201 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260092/09.08.2022г., постановено по търг.д. №173/2020г. по описа на окръжен съд С.З., „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ********** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** сумата в размер на 431 738лв., платена цена по договора от 28.05.2018г., представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане, за които претендирани суми с Разпореждане №2800/09.03.2020г. на РС С.З. по ч.гр.д. №1073/2020г. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-С.З., както и да заплати сумата 34 042,84лв. разноски по делото съобразно уважената част на исковата претенция.

Отхвърлен е предявеният иск от „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** против „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ********** за заплащане на сумата 250 000лв. - договорна неустойка по договора от 28.05.2018г., ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до 1 окончателното изплащане, за която претендирана сума с Разпореждане №2800/09.03.2020г. на РС С.З. по ч.гр.д. №1073/2020г. е отхвърлено подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-С.З..

„А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** е осъдено да заплати на „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ********** сумата 7 317лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.

С определение №260496/10.10.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, са оставени без уважение молбите на „А.К.“ ЕООД и на „Ю.Ф.“ ЕАД за изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

С определение №260072/10.02.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение №260092/09.08.2022г. по т.д. №173/20г. на Окръжен съд Ст.З. като „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ********** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** сумата в размер на 8 634,76лв. разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата претенция.

Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „А.К.“ ЕООД. Въззивната жалба е срещу тази част на решението, с която е отхвърлен искът за неустойка в размер на 250 000лв., ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита, че решението в обжалвана част е неправилно. Изложени са подробно доводи. Коментирани са доказателствата по делото, с оплакване, че първоинстанционният съд неправилно не е анализирал част от тях, а друга част от доказателствата са ценени превратно.

Твърди се, че неправилно не са допуснати поискани от страната доказателства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за неустойка от 250 000лв. по договор от 28.05.2018г. да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК – 09.03.2020г. Претендират се сторените разноски по делото, включително и тези, направени в обезпечително производство и заповедното производство. Във въззивната жалба се съдържат доказателствени искания, оставени без уважение от въззивния съд, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК.

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски.

2

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - „Ю.Ф.“ ЕАД /понастоящем ЕАД, съгл. вписване в ТР по партидата на дружеството №*************/, се оспорва изцяло подадената от „А.К.“ ЕООД въззивна жалба.

Срещу постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство - „Ю.Ф.“ ЕАД. Въззивната жалба е срещу тази част на решението, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 431 738лв., платена цена по договора от 28.05.2018г., ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., до окончателното изплащане.

Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Аргументите в тази насока се свеждат основно до несъгласие с изводите на първостепенния съд, че договорът от 28.05.2018г. не е нищожен на основанията, своевременно въведени като възражения от ответника, по чл.26 ал.1, пр.2 и 3 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. Изложени са подробни съображения. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Заявено е и евентуално искане – в случай че се приеме, че искът е основателен, да се отмени решението в частта, с която законната лихва е присъдена считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК - 09.03.2020г., като законната лихва се присъди считано от датата на подаване на исковата молба – 08.07.2020г. С въззивната жалба не са заявени доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната страна - „А.К.“ ЕООД, се оспорва изцяло подадената от „Ю.Ф.“ ЕАД въззивна жалба.

Срещу определение №260496/10.10.2022г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, са подадени части жалби и от двете страни - „А.К.“ ЕООД и на „Ю.Ф.“ ЕАД, с искане за отмяната му в съответните части.

В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от „А.К.“ ЕООД подадената от „Ю.Ф.“ ЕАД частна жалба се оспорва изцяло.

В постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от „Ю.Ф.“ ЕАД подадената от „А.К.“ ЕООД частна жалба се оспорва изцяло.

3

Подадена е частна жалба от „Ю.Ф.“ ЕАД и срещу определение №260072/10.02.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е допълнено решение №260092/09.08.2022г. по т.д. №173/20г. на Окръжен съд С.З., като „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ********** е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********** сумата в размер на 8 634,76лв. - разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковата претенция.

Изложени са подробно доводи за недължимост на разноски, сторени в заповедното производство, тъй като заявлението по чл.417 от ГПК е оставено без уважение.

С постъпилия отговор от „А.К.“ ЕООД подадената от „Ю.Ф.“ ЕАД частна жалба се оспорва изцяло.

Подадените въззивни жалби и частни жалби са допустима, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 ал.1, във вр. с чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, във вр. с чл.55 ал.1, предл.3 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

В предявената от „А.К.“ ЕООД против „Ю.Ф.“ АД искова молба, ищецът се позовава на упражнено право по реда на заповедното производство, като с разпореждане №2800/09.03.2020г. по ч.гр.д.

№1073/2020г. по описа на PC-С.З., съдът е отхвърлил заявлението на „А.К.“ ЕООД против „Ю.Ф.” АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите: 431 738лв. връщане на платена цена по сключен договор от 28.05.2018г. с нотариална заверка на подписите, peг. №**** от 28.05.2018г. по описа на нотариус М.И., вписана под рег.№*** в Нотариалната камара на РБ, с район на действие PC С., сумата от 250 000лв. - неустойка по договора и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Наведени са твърдения за датата на уведомлението за 4 постановеното производство. разпореждане, както и за проведено обезпечително

Качеството си на кредитор и съществуването на вземането ищецът основава на горепосочения договор от 28.05.2018г., който е със страни, „Ю.Ф.“ АД, „М.б.“ ЕООД и „А.К.“ ЕООД. Твърди се, че договорът, считано от 02.03.2020г., е развален по вина на „Ю.Ф.“АД и за „А.К.“ЕООД е възникнало вземане за връщане на платената цена в размер на 431 438лв. и вземане за дължима неустойка в размер на 250 000лв., както и вземане за законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2020г. до окончателното й изплащане. По посочения договор ответникът "Ю.Ф.” АД е продавач, а „М.б.” ООД и „А.К.” ЕООД са купувач. Ищецът се позовава на клаузите от договора, съгласно които продавачът се задължава да предприеме необходимите действия така, че да придобие на публична продан от ЧСИ Г.Д., Частен съдебен изпълнител Peг.№***, с Район на действие - С. следния недвижим имот и да стане негов собственик, а именно: 3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор ************, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15- 54795/03.11.2017г.: ************; ************; *************;

************* ************, *************, с площ от 5 467 кв.м.;

Продавачът възнамерява да учреди ново еднолично дружество с ограничена отговорност („Н.Д.“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху Недвижимия имот; Продавачът възнамерява да продаде, а купувачът възнамерява да закупи, съгласно сроковете и условията, предвидени в договора, 100% от дяловете в капитала на Н.Д., при съотношение 50% за „М.б.” ООД н 50% за „А.К.” ЕООД; На 28 май 2018г. купувачът ще преведе по банковата сметка на ПРОДАВАЧА авансово сума в размер на 1 024 117лв., представляваща част от цената по чл.3 от договора. Част от тази сума в размер на 988 940лв. ще се използва от продавача за заплащане на цената с вкл. ДДС за придобиване на Недвижимия имот от продавача чрез ЧСИ Г.Д. в производството на публична продан по изп.д. №**************, като в тази цена от 988 940лв. не е включено заплащането на таксите на ЧСИ в производството по публична продан и за въвод във владение, вкл. местен данък за придобиването на имота съгласно ЗМДТ, държавна такса за вписване в Служба по вписванията. Купувачът се задължава в 7 - дневен срок от влизане в сила от постановлението за възлагане да преведе по сметка на продавача сумата в размер на 39 000лв., 5 служеща за заплащането на таксите на ЧСИ в производството по публична продан и за въвод във владение, вкл. местен данък за придобиването на имота съгласно ЗМДТ, държавна такса за вписване в Служба по вписванията.

Продавачът приема и се задължава да участва и придобие на публичната продан Недвижимия имот, като използва за това посочената част от авансово получената сума и осигури за себе си въвод във владение в рамките на изпълнителното производство; В двумесечен срок от вписването в Имотния регистър при Агенцията по вписванията на придобиването на Недвижимия имот от Продавача, чрез ЧСИ Г.Д., продавачът се задължава да учреди еднолично дружество с ограничена отговорност („Н.Д.“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху недвижимия имот; В срок до десет работни дни от вписването в Имотния регистър при Агенцията по вписването на апорта на недвижимия имот в дружествения капитал на Н.Д., страните се задължават да сключат окончателен договор за прехвърляне на дяловете, по силата на който продавачът ще продаде и прехвърли Дяловете на купувача, а купувачът ще закупи и придобие Дяловете, заедно с всички права и ползи, свързани и произтичащи от тях, свободни от всякакви тежести, срещу заплатената по договора цена.

Ищецът се позовава на изпълнение на собствените си задължения за превеждане на сумите, уговорени в договора, но ответното дружество не е предприело по нататъшни действия за изпълнението на договора, а именно не е провело процедура по въвод във владение на недвижимия имот, не е апортирало недвижимия имот в капитала на Н.Д., не е извършило вписването на Ново Дружество в ТР, не е продало на Купувачите дяловете.