Решение № 272 от 08.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Камелия Първанова

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000502081 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на Л. П., М. К.-П. и М.

П., последните две чрез пълномощника си Л. П. срещу Решение № 260734/01.03.2022г. по гр.д.№ 16359/19 по описа на СГС 1-10 състав с което са отхвърлени предявените от тях срещу Окръжен съд- Бургас, Апелативен съд –Бургас и Върховен касационен съд искове, какато следва:

- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от 102 456,38 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от отчуждаване на имоти, настъпило в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;

- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от по 183 333,33 евро за всеки ищец, представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от ползването на отчуждените имоти, настъпили в следствие на допуснати съществени 1 нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;

- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумата от по 100 000 лв. за всеки ищец, претендирана от ответниците разделно и поравно, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС;

- иск с правно основание чл. 2в ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 4, параграф 3 от ДЕС за сумите от 484 лв. срещу първия, 500 лв. срещу втория и 333,33 лв. срещу третия ответник или общо по 1 317,33 лв. за всеки ищец, представляваща имуществени вреди за съдебни разходи, претърпени в следствие на допуснати съществени нарушения на правото на ЕС при разглеждане на гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС.

В жалбата си твърдят, че решението е неправилно, немотивирано, в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че искът им с посоченото правно основание е основателен и доказан, като са доказали настъпилите за тях вреди, както и вредоносните действия на ответниците, както и причинната връзка между двете. Твърдят, че по по в.гр.д.№ 10/18г. и Решение № 8/14.03.2018г.,влязло в законна сила на 20.06.2019г. е издаден от БОС, ИЛ от 23.07.19г. ,като процесиите имоти са присъединени към ИД № 20168400400707/2016г., по което е започнало изпълнение с Покана за доброволно изпълнение от 12.11.2019г. от ЧСИ М. Ц., ***, в която са описани възбранените вече процесии имоти.Към настоящият момент, имотите, предмет на актовете на ответниците са продадени, без да са изготвяни и и представяни сметки, след всяко действие по изпълнението, както е по закон, не им е съобщен даже размера на дълга - преди, по време и след извършената им продажба. Твърдят, че описват движението на изпълнителното дело, за да докажат имуществените си вреди.

Твърдят, че основния порок на воденото срещу тях гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас, както и делта по инстанционния му контрол, се 2 състои в това, че то е образувано по исковата молба на ищцата К. Б., която е нелегитимен ищец, представяща се с договор за цесия, който е недействителен и е по вземане, каквото не се дължи, тъй като е с изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД, на което са се позовали пред съд.

Твърдят, че тези факти са били изложени от тях, но не са били обсъдени от съда по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас или въззивната или касационна инстанция.

Твърдят, че в обжалваното решение, СГС не е взел отношение по наведените от тях пороци и неправилност на решението по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас. Считат, че съдът не се е произнесъл по основния проблем, а именно дали договора за цесия е породил ефект спрямо тях, кога и за какъв размер на задължението става въпрос и след като не е направил това, решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процесът е проведен формално и не са обсъдени или не са направени правилни изводи относно това дали са налице предпоставките за уважаване на иска. По тази причина, счита че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

Относно размера на претърпените от тях неимуществени вреди, излага подробни съображения, които най-общо се състоят в твърдения, че за задължението, което ищците имат към К. Б. са продадени от няколко ЧСИ имоти, които по цени към настоящия момент значително надвишават размера на дълга, като при тяхната оценка и продажба на публична продан не са спазени законовите изисквания за провеждането на такава, като са допуснати нарушения на закона и в резултат на това са им причинени неимуществени вреди от следното: за дълг от 110 000 евро, или 215 141,30 лв. и законна лихва в размер 85 085,35лв. + 27 009,29 лв. или общ дълг 372 235,9 лв. , взискателката К. Б. била продала четири имота с реална цена към края на 2021г.: 604 366,75 лв. цена за *** № *** за 2021г.- 78 759,54 лв.-постигната тръжна цена за имота на ул. *** № ***, 166 023 лв. - цена за ресторант в гр.***, продаден за 56 000 лв. и 408 377,30 лв. - цена за УПИ в гр.Черноморец, продаден иначе за 140 800 лв. или продадени имоти на обща стойност 1 257 527 лв. за задължение от 327 235,90 лв., или разлика от 930 290,70 лв.( 475 650,1 евро), която се явява имуществена щета за ищците.

Твърдят, че решението е незаконосъобразно в частта, в която са 3 осъдени да заплатят на ответника ВКС, юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответниците са държавни органи, на бюджетна издръжка, като юрисконсултите получават възнаграждание за труда си и ако се присъди и такова по делото ще е налице двойно плащане за едни и същи труд, което е недопустимо, неморално и води до неоснователно обогатяване от страна на държавния орган.

Твърдят, че са поискали в иска си по ЗОДОВ и произнасяне от съда относно нищожността на произнесените актове по гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС, като произнесени по искането на нелегитимен кредитор по аналогия начл. 204 ал.3 от АПК, по което искане няма произнасяне в обжалваното решение. Молят решението да бъде отменено и делото върнато на друг състав с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок са подадени отговори от ответниците ОС-Бургас и ВКС, в които се оспорва въззивната жалба, като се твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Вззиваемата страна ВКС, оспорва жалбата в частта относно разноските, като твърди, че същите са дължими. Претендира разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

В откритото с.з. жалбоподателите, чрез представителя си по пълномощие, поддържат жалбата си като сочат нови доказателства, за които твърдят, че са относими към предмета на доказване.

Въззиваемите ОС-Бургас и АС-Бургас, редовно призовани не се представляват в с.з.

Въззиваемата страна – ВКС, чрез представителя си по пълномощие – служител с юридическо образование С., оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението на СГС. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на АП-София моли да бъде потвърдено обжалваното решение, като правилно и законособразно.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо.

По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема следното:

4

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1713/2016 г. по описа на ОС-Бургас е образувано по иск, предявен от К. Н. Б. срещу Л. П., М. К.-П. и М. П.. Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения между ответниците договор за дарение на недвижими имоти, находящи се в град ***, ул.„***“ № ***, вх.***, самостоятелен обект на етаж - партер, с площ 56.00 кв.м. и самостоятелен обект на етаж - партер, с площ 14.00 кв.м., както и имот в град Черноморец, община Созопол, ул. „***“, с площ от 597 кв.м., а по нотариален акт с площ от 580 кв.м. Ищцата е твърдяла, че с влязло в сила съдебно решение Л. П. и М.

К.-П. са осъдени да й заплатят сумата от 100 000 евро, представляваща задължение по договор за поръчка от 01.10.2007 г., заедно с мораторни лихви и разноски. Твърди, че след образуване на изпълнително производство длъжниците не са погасили никаква част от задължението си, а с притежаваните от тях недвижими имоти са се разпоредили, като са дарили на дъщеря си М. П. описаните по-горе имоти. Моли договорът за дарение да бъде обявен за относително недействителен спрямо нея, тъй като сделката е увреждаща и при сключването й ответниците са знаели за увреждането.

Съдът е разменил книжа и е разгледал делото в открито съдебно заседание, в присъствие на страните, като след като е събрал допуснатите доказателства на 14.07.2017 г. е постановил съдебно решение, с което е уважил предявените искове – обявил е за недействителен по отношение на ищцата договор за дарение на недвижими имоти, по силата на който Л. П. и М. К.-П. са прехвърлили на дъщеря си М. П. недвижимите имоти.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ответниците, по която е образувано гр.д. № 10/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

С определение от 15.01.2018 г. въззивният съд е приел жалбата за допустима и е внесъл делото за разглеждане в открито съдебно заседание. На 14.02.2018 г. е проведено открито съдебно заседание, за което жалбоподателите са били редовно призовани, явил се е лично Л. П.., който е участвал в заседанието и в качеството на пълномощник на другите жалбоподатели. Съдът е изслушал доказателствените искания на жалбоподателите, отхвърлил е същите с мотивиран съдебен акт, в който е обосновал настъпила преклузия и 5 неотносимост и е дал ход на устните състезания, в рамките на които е изслушал устната пледоария на жалбоподателя П., а в последствие е приложил по делото и писмените му бележки. Със съдебно решение от 14.03.2018 г. въззивният съд е потвърдил обжалваното решение.

Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба от всички ответници, по която е образувано гр.д. № 4385/2018 г. по описа на ВКС. След отстраняване на нередовности, касационната жалба е разгледана и с определение от 12.06.2019 г. ВКС е обсъдил изложените от касаторите основания и е приел, че същите не обосновават допускане на касационно обжалване. С тези съображения ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 8/14.03.2018 г., постановено по гр.д. № 10/2018 г. на Апелативен съд – Бургас. С това решението от 14.07.2017 г. по гр.д. 1713/2016 г. на БОС е влязло в сила.

При изложените фактически констатации и при направените искания, първоинстанционният съд правилно е определил правното основание на предявения иск на такова по чл. 2в ал.1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 §3 от ДЕС, като от нарушаване правото на ЕС се претендират от ищците имуществени и неимуществени вреди.

Искът с посоченото правно основание е средство за защита на страна, която твърди, че е нарушена норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти, като нарушението следва да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между него и причинените вреди. В конкретния случай се твърди, че такова нарушение на норма от правото на ЕС е извършено от правораздавателните органи – ответниците БОС, БАС и ВКС, които са разгледали и решили гр.д. № 1713/2016 г. на ОС – Бургас и инстанционния му контрол – в.гр.д. № 10/2018 г. на АС – Бургас и гр.д. № 4385/2018 г. на ВКС, като са нарушили правото на ищците, прогласено в чл. 6 §1 от КПЧОС на справедлив процес.