Определение № 57 от 07.02.2020, Окръжен съд - Кюстендил

О П

Р Е Д

Е Л Е Н

И Е гр.Кюстендил, 07.02.2020г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Окръжен съд Кюстендил, наказателно отделение, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МИРОСЛАВ НАЧЕВ

Членове: ПЕНКА БРАТАНОВА

ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА като разгледа докладваното от съдия Начев вчнд 3 по описа за 2020г. на ОС Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Прокурор при ОП Кюстендил протестира по реда на чл.249 ал.3 вр.ал.1 НПК определение от 17.12.2019г. по нохд 1151/2019г. по описа на РС Дупница, с което е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия Р.Т..

В срока по чл. 342 ал.2 НПК не е постъпило възражение от подсъдимия или негов защитник.

Окръжният съд, след проверка на събраните на досъдебното и съдебно производства доказателства, намира частния протест за допустим и разгледан по същество - за неоснователен, макар и част от възраженията на прокурора да са правилни. Съображенията на съда са следните:

С протестираното определение районният съд, след изслушване на страните в хода на разпоредителното заседание, е намерил че при изготвянето на обвинителния акт са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия по чл.249 ал.4 т.1 НПК, изразяващи се в следното:

- в заключителната част на обвинителния акт е посочен периода на продължавана престъпна дейност – от 29.02.2016г. до 04.12.2016г., докато първото от изброените 31 деяние е от 10.09.2016г., което води до несъответствие;

- липсва яснота кога са присвоените пет от сумите – **лв, ** лв, ** лв, ** и ** лв;

- за сумата от **лв, посочена в заключителната част, липсват каквито и да било фактически твърдения в обстоятелствената част;

- в обвинителния акт не е посочен начален момент, от който обвиняемият е започнал да взима пари с разходни касови ордери от касата и от регистратурата;

- в обвинителния акт е посочено, че общия размер на присвоените пари възлиза общо на *****лв, докато сборът от всички суми, отразени по всяко от отделните 31 деяния възлиза реално на **** лв.

Въззивният съд споделя частично изводите на районния съд, изложени в протестираното определение. Същевременно, констатира че обвинителният акт в още един свой аспект не отговаря на изискванията на чл.246 НПК и това обстоятелство рефлектира върху процесуалните права на обвиняемия, без това да е посочено от страна на първоинстанционния съд. Следва да се отбележи следното:

В рамките на своите правомощия съответният орган на досъдебното производство по своя преценка индивидуализира по време, място и начин на извършване визираното в обвинителния акт престъпление. В конкретния случай прокурорът, както при изготвяне на обвинителния акт, така и при привличането на Т. в качеството на обвиняем, е индивидуализирал периода на извършване на продължаваното престъпление от 29.02.2016г. до 04.12.2016г. Т.е., от датата на решението на ОбС Дупница и на сключване на договор с Т. за възлагане управлението на еднолично търговско дружество в качеството на негов управител, до освобождаването му от тази длъжност. Впоследствие са изброени 31 отделни деяния в рамките на продължаваното престъпление, като по отношение на 26 са посочени конкретни дати на извършване, а за 5 - такива липсват.

Най – ранната от тези

26 дати е 06.09.2016г., а най – късната

- 30.11.2016г. Независимо от разминаването с посочения първоначален период, не е налице нарушение на процесуалните правила, доколкото всяка от тези 26 дати е в рамките на периода 29.02.2016г. – 04.12.2016г. Съответно, решаващият съд със своя съдебен акт по същество може да го редуцира по своя преценка.

Що се отнася до посочените от РС Дупница 5 деяния без дата на извършване / присвоявания на суми от **лв, ** лв, ** лв, ** и ** лв/, въззивният съд споделя извода, че липсва в необходимата степен индивидуализация на престъпленията.

От една страна, независимо от факта че всяка от тези суми е изплащана с разходен касов ордер без дата и най – вероятно това е причината като период на престъпна дейност да бъде посочено в цялост времето, през което обвиняемият е бил управител, органите на ДП са могли да проявят необходимата активност за уточняване кога е сторено това. Така например, за сумата от **лв данни се съдържат в разпита на св.Достина – л.75 от т.ІІ на ДП.

От друга, след като от страна на прокурора е избран подход за посочване на конкретна дата на всяко от тези 31 деяния, в случай че за някое от тях тя не може да бъде установена / поради липса на дата в разходните ордери и липса на други данни в показания на свидетели и отразявания в счетоводни документи/, то е следвало да се индивидуализира отрязък от време, като се посочи че това е сторено на неустановена дата през периода 29.02.2016г. – 04.12.2016г.

Преценката на РС Дупница, че за сумата от **лв липсват фактически твърдения в обстоятелствената част на обвинителния акт, не се споделя от въззивния съд. В обвинителния акт на стр.4 изрично е посочено, че тази сума е изплатена на куриер и са посочени в достатъчна степен обстоятелствата, при които е сторено това.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е констатирал, че в обвинителния акт не е посочено от кога обвиняемият е започнал да взема пари на ръка от касата и регистратурата на болницата. Отново на стр.4 е посочено единствено, че това е продължило до 04.12.2016г., без да е ограничен по какъвто и да е начин във времето началния момент на тази дейност.

Окръжният съд не споделя извода на първоинстанционния такъв по отношение на още едно несъответствие, констатирано от него в обвинителния акт. Действително, от страна на прокурора изрично е посочено, че обвиняемият е присвоил в условията на продължавано престъпление сумата от ***лв, докато реално сборът на отразените суми по всяко едно от тези 31 деяния възлиза на ***** лв, или с почти ** лв повече. Доколкото сумите по отделните 31 деяния са изрично посочени, неправилното определяне на общата сума представлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.248а НПК, а не нарушение на процесуалните правила.

Както бе посочено по – горе,

Окръжният съд констатира че изготвения обвинителен акт в още един свой аспект не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, като по този начин рефлектира пряко върху възможността на обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това си качество. А именно – в обстоятелствената част на определени места са използвани съкращения / ДК, ПОС/, както и изрази / покупка на ПОС, покупка на ПОС в страната, покупка на ПОС в чужбина/. Макар въззивният съд да има известна представа какво би следвало да означават съкращенията ДК и ПОС, те не са дотолкова разпространени и приети в ежедневието, че да бъдат използвани при описване по разбираем начина на механизма на извършване на престъплението. В светлината на описания от прокурора начин на извършване, изразите „покупка на ПОС в страната”, „покупка на ПОС в чужбина”, са неясни за възприемане, защото граматическото им тълкуване води до извода че са извършвани покупки на нещо със съкращение „ПОС” и тези покупки са извършвани от обвиняемия както в страната, така и в чужбина.

Предвид гореизложеното, подаденият частен протест, макар и частично основателен в горния смисъл, следва да бъде оставен без уважение, като се потвърди протестираното определение.

Доколкото обаче непосочването на дати за 5 от отделните деяния фигурира не само в обвинителния акт, но и в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, то делото следва да бъде върнато на прокурора не само за изготвяне на нов обвинителен акт, но преди това и за ново привличане на обвиняемия Т.. При изготвянето на нов обвинителен акт прокурорът следва да отстрани всички пропуски, посочени от страна на въззивния съд – да се отрази в обстоятелствената част началния момент, от който е започнало взимането на пари с разходни касови ордери от касата и от регистратурата; да се дефинират и опишат по разбираем начин съкращенията „ДК” и „ПОС”, както и изразите „покупка на ПОС”.

Освен това, да се посочи правилния сбор на сумите по отделните деяния, независимо че това представлява фактическа грешка – както в акта, така и в постановлението за привличане на обвиняем.

Макар и извън рамките на въззивната процедура по чл.249 ал.3 НПК, Окръжният съд констатира че последното привличане на Т. в качеството на обвиняем от 08.10.2019г., както и последващите протоколи за разпит и за предявяване на разследването, не са описани и подвързани в ДП, а са закачени с телбод за корицата на нохд 224/2019г. по описа на КОС ведно с пощенски плик с подател физическо лице от гр.Хасково.

На основание чл. 249 ал.3 вр. чл. 345 ал.1 - 3 вр. чл.334 т.6 НПК Окръжният съд

О

П Р Е

Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.12.2019г. по нохд 1151/2019г. по описа на РС Дупница.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения на процесуални правила в съответствие с изложеното в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.