Решение № 8 от 09.01.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Административно наказателно дело 207/2022
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 09.01.2023
- В сила
- 14.02.2023
- Състав
- Светозар Любомиров Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 108, ал. 2 · Закон за горите
- чл. 108, ал. 3 · Закон за горите
- чл. 257, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 275, ал. 1 · Закон за горите
- чл. 275, ал. 1, т. 2 · Закон за горите
- чл. 53, ал.2, т. 5 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите
РЕШЕНИЕ
№8 гр. Ихтиман, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светозар Люб. Георгиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно наказателно дело № 20221840200207 по описа за 2022 година Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление
№801/14.03.2022г., издадено от директора на РДГ София, с което на А. К. И., ЕГН **********, за:
1) нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и
2) нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че нарушенията не са надлежни описани, не са посочени дати на извършването им, нарушенията не са доказани и са допуснати съществени процесуални нарушения.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че лицензираният лесовъд следва да контролира само дейността на служителите на съответното дружество, а не и за всяка друга сеч, Въззиваемата страна изпраща представител в съдебно заседание, който оспорва жалбата и представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
През м. октомври 2021г. служители на РДГ София извършили проверка в отдел 105, подотдел „в“ и отдел 105, подотдел „б“, попадащи в землището на с. *, общ. Ихтиман – общинска горска територия. На името на жалбоподателя в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ имало издадено позволително за сеч за всеки от подотделите.
По време на проверката било констатирано, че в периода от 04.01.2021г.
(датата на издаване на позволителното за сеч) до 28.10.2021г. (датата на проверката) в в отдел 105, подотдел „в“ е извършена сеч на 60 броя дървета от зимен дъб с обем 17,0 м.куб. и 1 брой дърво от череша с обем 0,39 куб.м., немаркирани с контролна горска марка.
По време на проверката било констатирано, че в периода от 04.01.2021г.
(датата на издаване на позволителното за сеч) до 21.10.2021г. (датата на проверката) в отдел отдел 105, подотдел „б“ има изградени нови извозни пътища с обща дължина 420м., като същите не са отразени в технологичния план на отдела.
За проверката били съставени съответните констативни протоколи.
За извършеното бил съставен АУАН за нарушения по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, във вр. с чл. 12б, ал. 1, т. 5 и т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г., във вр с чл. 108, ал. 3 от ЗГ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв., както и за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени доказателства – констативни протоколи, позволителни за сеч, сортиментна ведомост, заповед за компетентност, одобрен технологичен план, протокол за освидетелстване на сечище, справка за електронни превозни билети, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., А., Ц. и Б..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът му даде вяра изцяло.
Съдът не кредитира показанията на св. Ц. в частта, в която заявява, че процесните пътища са изградени преди издаване на позволителното за сеч. На първо място същите са изолирани от останалия доказателствен материал. На второ място житейски нелогично е жалбоподателят като лицензиран лесовъд, 2 запознат с технологичния план, да не подаде сигнал и да не бъдат предприети действия по изменение на технологичния план, ако извозните пътища са били налични към датата на издаване на позволителното за сеч и по този начин сам да се постави в опасност от понасяне на административнонаказателна отговорност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица и в кръга на техните правомощия. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението за неясно описание на нарушението. В АУАН и в НП са посочени конкретни отдел и подотдел, че жалбоподателят е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, че е констатирана сеч на посочения брой и вид дървета, немаркирани с контролна горска марка, както и че е констатирано изграждането на нови пътища, неотразени в технологичния план, с посочване на дължината им. Следователно, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление се съдържа ясно и пълно описание на вменяваните на жалбоподателя нарушения.
Относно възражението за непосочване на конкретна дата на извършване на нарушението, съдът намира, че в конкретния случай, макар и да е нарушение на правилата по ЗАНН, то същото не съставлява съществено такова, което да доведе до отмяната на наказателното постановление. В случая АНО е посочил период от време с начало датата на издаване на позволителното за сеч и крайна - датата на извършване на проверката, като в този период жалбоподателят, в качеството му на лесовъд не е упражнил контролните си правомощия, поради което са отсечени процесните дървета, немаркирани с контролна горска марка, и са изградени процесните пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план. Извършената сеч и изградените пътища не са еднократно действие, поради което е обяснимо защо е посочен период, а не конкретна дата (в този смисъл Решение № 1193 от 21.11.2022 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 851/2022 г. ). Ето защо неоснователно е възражението в жалбата, че непосочването на конкретна дата на нарушението води до незаконосъобразност на НП.
Неоснователно е възражението, направено от адвоката на жалбоподателя в съдебните прения, че е налице разминаване между АУАН и НП касателно крайният момент на извършване на нарушението- 21.10.2021г. или 28.10.2022г.. В АУАН ясно е посочено, че за нарушението в подотдел „б“ АНО е приел крайна дата 21.10.2021г., а по отношение на нарушението в подотдел „в“- 28.10.2021г., като това съответства и на датите, на които са извършени съответните проверки, отразени в констативните протоколи. Ето 3 защо рамките на административното обвинение не са разширени за пръв път с НП, поради което не е налице нарушение на правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП следва да бъде отменено, тъй като технологичният план първоначално не е бил приложен към административната преписка. Видно от самия технологичен план (л. 34 от делото) жалбоподателят се е подписал, че е запознат със същия още на 10.09.2019г..
Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от ЗГ).
Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а според Заповед от 16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните (л. 21 от делото) директорите на РДГ са компетентни да издават наказателни постановления.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3.
Според чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
В чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
В чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина.
Съгласно чл. 53, ал.2, т. 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011г. за сечите в горите в технологичния план се определят техниката и технологията за извършване на сечта и извоза на дървесината, местоположението на временните горски складове, средствата и методите на безопасност за изпълнение на основните технологични операции, схемата на съществуващите и проектираните извозни пътища, технологични просеки и трасета за въжени линии и др..
Неоснователно е възражението, че контролните функции на лицето по чл.108, ал.2 от Закона за горите, визирани в чл.108,ал.3 от същия закон , във вр. с чл12б,ал.1,т.5 и т.7 от Наредба№1 от 30.01.2021г. за контрола и 4 опазването на горските територии, във вр. с чл.61 и чл.47,ал.1,т.1 и т.6 от Наредба №8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, се ограничават до контрол върху добива, осъществяван от търговец, вписан в регистъра по чл.241 от Закона за горите, определен за изпълнител н процедура по чл.12,ал.1 от НУРВИДГТДОСПДНГП, с който лицето по чл.108, ал.2 от Закона за горите, има издадено позволително за сеч. Задължението на лицензирания лесовъд във връзка с извършване на сечите се разпростира както върху това да не се допуска незаконна сеч в съответния участък, така и върху това да не се изграждат извозни горски пътища, които не са предварително предвидени в технологичния план, както и да не се извършва сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета (Решение № 1322/09.12.2022г. по КНАД № 1126/2022г. по описа на АССО).
В случая безспорно е обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран лесовъд и в качеството си на лице по чл.108, ал.3 от ЗГ му е било издадено позволително за сеч за процесните подотдели. Същият не е осъществил възложените му по закон правомощия, като е допуснал сеч на немаркирана дървесина и неспазване на одобрения технологичен план, като е допуснал изграждането на извозни пътища, които не са отразени в одобрения технологичен план за подотдела. Като не е упражнил контрол и не е взел своевременни мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добив на немаркирана дървесина в горската територия, и не е следил за спазването на одобрения технологичен план е нарушил горецитираните законови и подзаконови разпоредби , за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност (в горния смисъл Решение № 1327/12.12.2022г. по КНАД № 1125/2022 по описа на АССО). Самото бездействие от страна на жалбоподателя е довело до отсичане на дърветата и изграждането на процесните пътища, като в подобни случаи административнонаказателната отговорност е на лесовъда, който има позволително за сеч в този район поради неупражнен контрол.
Разпечатката съдържа 43 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e66e6913-3350-473c-8e16-9e35a1fc377e