Решение № 463 от 06.07.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Веселка Марева Касационно гражданско дело № 20258002102827 по описа за 2025 година

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 133 от 12.03.2025г. постановено по гр.д. № 1307/2024г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 766 от 18.10.2024г. на Благоевградски районен съд по гр.д. № 799/2024г. С последното е прието за установено по отношение на Община Благоевград, че Х. К. Д. е собственик на основание придобивна давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ** /имот * от масив */ по плана на новообразуваните имоти на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. Б., одобрен със Заповед от 19.03.2004г., с площ 483кв.м., трайно предназначение: селскостопански фонд.

Касационната жалба е подадена от Община Благоевград. Поддържа се неправилност на решението. Съдът не е взел предвид, че спорният имот е обобществяван, попада в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, не е възстановен на бивши собственици, нито е предоставен на ползвател, поради което е общинска собственост и не може да бъде придобит по давност поради мораториума, установен с §1 ДР ЗС.

Ответникът Х. К. Д. чрез пълномощника адв. Н. Л. взема становище за неоснователност на жалбата.

С определение № 1513 от 25.03.2026г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: при какви обстоятелства физическо лице, което не е 1 ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ; допустимо ли е и от кой момент придобиването по давност на имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при неприключила реституционна процедура.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Предявен е положителен установителен иск за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ** по ПНИ на местност „Б.“, землището на [населено място], общ. Б..

Ищецът основава правото си на придобивна давност, текла от 1994г. когато е установил фактическа власт върху имота и съседния нему. През 2005г. е придобил с покупко-продажба собствеността върху съседния имот № * по плана за земеразделяне; двата имота са оградени заедно и ищецът обработва земята като зеленчукова и овощна градина. При предприети действия по снабдяване с констативен нотариален акт от страна на Община Благоевград бил съставен акт за частна общинска собственост.

Ответната Община Благоевград счита, че имотът е нейна собственост. Сочи, че за имота няма проведена процедура по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и издадена заповед на кмета на общината; до приключване на реституционното производство бившите собственици не могат да се защитят с иск и да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти; с издаване на заповедите по посочения параграф се определя дали имотът ще подлежи на възстановяване или по отношение на него ще се приложат чл. 25 и чл. 19 ЗСПЗЗ. Тъй като придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ произтича от закона, то след като не е възстановена собствеността и не е изкупен от ползвател, той е общинска собственост. За придобиването му по давност е приложим мораториумът по §1 ДР ЗС.

Установено е, че ищецът е придобил пред 2005г. съседния земеделски имот - лозе, съставляващо имот № * по плана за земеразделяне; като съсед е посочени имот № * на наследници на П. Т.. За процесния имот с № ** е съставен акт за частна общинска собственост № 12985/05.01.2024г., с посочено основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС и §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка със Заповед № ОА-45/19.03.2004г. на Областен управител на област Благоевград - това е заповедта за одобряването на плана на новообразуваните имоти.

Събрани са гласни доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите Б. С., А.

Б. и О. В. за упражняваното от ищеца владение, като логични, последователни, непротиворечиви, базирани на лични впечатления. Според тях ищецът владее имота повече от 25 -30 години, без никой да му пречи.

Приетата техническа експертиза сочи, че имотът е бил и е земеделска земя. Той попада в масиви от нестопанисвана земеделска земя на ТКЗС, която е раздавана за ползване на основание различни лостановления на Министерски съвет. Тази земя е внесена в ТКЗС от В. К. К. видно от помощния план на бившите собственици. От страна на наследниците на К. е поискано възстановяване на собствеността като е подадено заявление от 06.05.1992г. до ПК-Благоевград. С решение на ПК от 19.02.1996г. заявеният имот е признат за

2 възстановяване в съществуващи стари реални граници /по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ/. Със заповеди на Кмета на Община Благоевград от 15.12.2007г. на наследниците са предоставени два имота по ПНИ: имот № ** /съседен от северозапад/ и имот № ** /съседен от югоизток на спорния имот/. ПИ с идентификатор № ** е останал невъзстановен на бившия собственик В. К. К., тъй като в регистъра към имота като ползвател е била записана П. И. Т.; впоследствие от нейните наследници е подадена молба от 10.11.2008г., с която заявяват, че е допусната грешка в регистъра за имот № ** и нямат претенции към имота. След тази дата няма данни да е продължила процедурата по възстановяване на собствеността. Вещото лице не е установило имотът да е включен в планове, посочени в чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като той попада в територия на земи, раздавани по силата на § 4 ЗСПЗЗ и в плановете одобрени за тези земи, а не представлява остатъчен фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. От огледа на място вещото лице е установило, че имотът представлява в по-голямата си част изоставена, запустяла ливада, с една слива и няколко млади овощни дървета, всичко това разположено в североизточната част на имота; югозападната му част е залесен с дървета и храсти баир; имотът е ограден с подпорна стена от североизток, с имот № ** /на ищеца/ и не е ограден с огради от северозапад, югозапад и юг, само по югоизточната му граница, присъстват няколко бетонови кола, с бодлива тел между тях; в имота няма строежи.

При тези данни въззивният съд е намерил иска за основателен. Споделил е изцяло фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. В допълнение към изложените от първоинстанционния съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, обективирана в решение № 130/06.03.2025г. по гр.дело № 3718/2023г. на ВКС, II г.о.; решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на на ВКС, II г.о. и решение № 384 от 02.11.2012г. по гр.д. № 804/2011г. на ВКС, I г.о., която приема, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена, когато е извършена индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо него; по отношение на имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т. 3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези, придобивани от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за собствеността чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Прието е за безспорно, че ищецът не е ползвател на имот, нито е собственик на подлежащ на възстановяване имот. Според съда такова лице би могло да придобие поземлен имот в територия на ПНИ по силата на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила - в 3 този смисъл е решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на ВКС, I г.о.; разяснения в същата насока се съдържат и в определение № 202 от 14.02.2023г. по ч.гр.д.

№ 230/2023 г. на ВКС, II г.о. По отношение на процесния имот Решението на ПК е от 19.02.1996г., преди измененията на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., но то няма конститутивно действие, тъй като имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановеният имот. От 19.03.2004г. когато е одобрен ПНИ е започнала да тече придобивната давност в полза на ищеца и към датата на подаване на исковата молба е изтекла. Съдът е добавил, че имотът не е общинска собственост, тъй като спрямо него е налице заявена реституция.

По основанието за касационно обжалване.

По първата част на въпроса: при какви обстоятелства физическо лице, което не е ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територията по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, следва да се възприеме практиката, посочена и от въззивния съд: Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на I г.о., Определение № 202 от 14.02.2023г. по ч.гр.д. № 230/2023 г. на II г.о, както и Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на ІІ г.о. Даденото разрешение е, че физическо лице, което не е ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ въз основа на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността може да започне да тече най-рано след влизане на ПНИ в сила, защото това е моментът, в който имотът се иднивидуализира.

По втората част на въпроса: от кой момент може да тече придобивната давност за имот в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в полза на лице, което не е ползвател, нито собственик на имот преди образуване на ТКЗС, когато за имота има неприключила реституционна процедура.

Въпросът има трайно разрешение в практиката на Върховния касационен съд и то е, че давност не може да тече при наличие на висяща и неприключила реституционна процедура.

В този случай началото на давността не може да се свърже с одобряването на плана на новообразуваните имоти, тъй като към този момент не е приключила реституцията в полза на правоимащите и те не биха могли да се защитят. Реституцията приключва с издаване на заповед по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и оттогава имотът може да е обект на придобиване по давност - Решение № 50093 от 13.01.2023г. по гр.д. № 4423/2021г. на ІІ г.о., решение № 32 от 20.04.2012 г. по гр.д. № 153/2011г. на ІІ г.о., решение № 3 от 17.06.2014г. по гр. д. № 5160/2013г. на ІІ г.о., Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр.д. № 5168/2015г. на II г.о., Решение № 130/06.03.2025г. по гр.дело № 3718/2023г. на II г.о.Упражняваната до момента на издаване на заповедта фактическа власт не може да доведе до придобиване по давност.

Също така, прието е в Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр.д. № 1609/2021г. на I г.о. и Решение №184 от 20.01.2020г. по гр.д.№1012/2019г. на I г.о., че физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на земеделски имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, не може да придобие по давност поземлен имот, попадащ в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, ако имотът е останал държавна или общинска собственост, 4 поради забраната за придобиване по давност на земите от общинския поземлен фонд, установена в разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗОбС и поради мораториума върху придобивната давност (спирането ), установен с разпоредбата на §1 ЗД ЗС по отношение на останалите поземлени имоти, които са частна държавна или общинска собственост.