Решение № 91 от 27.04.2023, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 674/2022
- Вид
- Решение № 91
- Подписан
- 27.04.2023
- В сила
- 09.11.2023
- Състав
- Поля Павлинова Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 108, ал. 1, т. 1 · Закон за горите
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 8 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 91 гр. Попово, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело № 20223520100674 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация: по чл. 344, ал.1, т. 1,2 и 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата С. И. К. от гр. П., чрез пълномощник: адв. К. Д. от РАК, твърди в исковата си молба, че със заповед № 8/27.07.2022 г. на директора на ДЛС „*****“ – гр. П. бил прекратен трудовият й договор като „лесничей“, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 от КТ. Като мотив за прекратяване на трудовия договор било посочено: „възстановяване на работа на незаконно уволнен служител, заемал преди това същата длъжност“.Счита така издадената заповед за незаконосъобразна.
Твърди, че с трудов договор от 23.09.2021 г. била назначена при ответника на длъжност „специалист лесовъдство“. С допълнително споразумение от 01.12.2021 г. била преназначена на длъжност „лесничей“, която длъжност заемала до датата на уволнението – 27.07.2022 г.
Твърди, че през м. септември 2020 г. ответникът съкратил щата на двамата лесничеи, но със съдебни решения по гр. д. № 763/2020 г. и гр.д. № 778/2020 г. съкратените служители били възстановени на заеманата от тях длъжност „лесничей“. И двете решения влезли в сила по едно и също време, били връчени на служителите по едно и също време и същите следвало да се явят на работа отново по едно и също време. Единият от служителите се явил при ответника със заявление, че в изпълнение на съдебното решение е готов да се завърне на работа. В отговор на това заявление ответникът прекратил договора с ищцата, издавайки оспорената в настоящия процес заповед.
Ищцата твърди, че тъй като ответникът съкратил двата щата на длъжността „лесничей“, а впоследствие и двамата служители били възстановени на същата длъжност, не било ясно коя от двете щатни бройки била заемала тя и дали това бил точно щатът на възстановения служител, който се върнал на работа.
Счита, че при прекратяване на трудовият й договор не били налице кумулативно дадените предпоставки на чл. 328, ал.1, т. 8 от КТ, тъй като не било ясно на кой от двамата 1 уволнени и възстановени от съда служители е заемала длъжността.
Освен това при преназначаването й на длъжността „лесничей“ не й била връчена длъжностна характеристика, а имала такава за длъжността „специалист лесовъдство“. Тези две длъжности били сходни и в процеса на работата, след сключването на трудовия договор на „лесничей“, ищцата продължила да изпълнява голяма част от трудовите задължения на длъжността „специалист лесовъдство“. Твърди, че фактически изпълнявала задълженията си като „лесничей“, без да й се връчи длъжностна характеристика и продължила да изпълнява трудовата функция и на „специалист лесовъдство“, и на „лесничей“. Счита уволнението за незаконно, тъй като фактическото изпълнение на трудовите й задължения се състояло от две трудови функции - на „специалист лесовъдство“ и на „лесничей“.
Освен това при разкриване на щата „лесничей“ ответникът не се бил съобразил със задължителните изисквания за промяна на щатното разписание, предвид обстоятелството, че той бил структура на СИДП гр. Ш. и това следвало да се извърши след решение на Съвета на директорите, по предложение на ответника. Това нарушение счита за относимо към наличието на щат за длъжността „лесничей", респ. за законосъобразността на обжалваната заповед. Твърди още, че освен функции на „специалист лесовъдство“ и „лесничей“, със заповед № 260/18.10.2021 г. директорът на ТП –ДЛС „*****“ я оправомощил да издава позволителни за сеч в горските територии – държавна собственост, както и такива, предоставени за управление въз основа на договор след оглед насажденията на терена; да освидетелства сечища, която заповед към датата на прекратяване на трудовия й договор не била отменена.
Предвид изложените съображения, моли съда да отмени заповед № 8/27.07.2022 г. на директора на ТП – ДЛС „*****“ – П. за прекратяване на трудовия й договор, като незаконосъобразна; да я възстанови на заеманата преди това длъжност „лесничей.
Претендира и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ в размер до шест брутни работни заплати, считано от датата на връчване на заповедта за уволнение – 27.07.2022 г. до 27.01.2023 г. включително на база месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 2100 лв. или общо 12600 лв. Претендира и разноски по делото.
В съдебно заседание поддържа предявените искове лично и с пълномощник.
В едномесечния срок за отговор и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника – ТП – ДЛС „*****“ – гр. П., чрез пълномощник: адв. А. К. от РАК.
Ответникът счита исковете за допустими, но неоснователни, и като такива моли да бъдат отхвърлени.
Не оспорва, че с ищцата били в трудово правоотношение до 27.07.2022 г., по което тя изпълнявала длъжността „лесничей“. Не оспорва, че тази длъжност ищцата заемала от 01.12.2021 г., като преди това била назначена с трудов договор от 23.09.2021 г. на длъжността „специалист лесовъдство“.
Не оспорва и обстоятелството, че със Заповед № 8/27.07.2022 г. на Директора на ТП ДЛС „*****“ трудовото правоотношение на ищцата било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ – поради възстановяване на работа на незаконно уволнен служител.
Счита, че работодателят законосъобразно е упражнил правото на уволнение.
Признава, че след извършени през м. септември, 2020 г. промени в щатното разписание били съкратени двете щатни бройки „лесничей“. Твърди обаче, че впоследствие, по предложение на тогавашния директор било утвърдено ново щатно разписание и била разкрита отново, но само една щатна бройка за длъжността „лесничей“. Именно въз основа на това щатно разписание била назначена на единствената щатна бройка „лесничей“ и ищцата. Впоследствие тази единствена длъжност „лесничей“ била потвърдена с последното действащо длъжностно разписание, одобрено с протокол на УС на СИДП - гр.Ш. и 2 утвърдено от директора на СИДП – гр. Ш.. До настоящия момент, в т. ч. и към датата на подаване на заявлението от страна на възстановения от съда служител – 19.07.2022 г., и към датата на издаване на оспорената заповед за уволнение щатната бройка за длъжността „лесничей“ била една. При това положение изобщо не можел да бъде поставян въпросът кой от двата щата заемала уволнената служителка, доколкото към момента на назначаването й щатната бройка за длъжността „лесничей“ била само една, и към момента на уволнението също била само една бройка.
Ответникът счита за ирелевантен посочения от ищцата факт, че съдебните решения били постановени през 2020 г., тъй като същите били влезли в законна сила през 2022 г. и цялата правна и фактическа ситуация се преценявала към момента на уволнението – 27.07.2022 г.
Счита, че за приложението на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ от значение е идентичността на трудовата функция за длъжността на работника или служителя, чийто договор се прекратява, и тази на възстановения незаконно уволнен работник/служител. В случая безспорно такава идентичност била налице.
Оспорва доводите на ищцата, че изпълнявала и други функции, в частност на „специалист лесовъдство“, като счита, че същите нямат отношение към предмета на спора, доколкото самата ищца не оспорва, че е изпълнявала длъжността „лесничей“. Не оспорва, че и двете длъжности имат сходни характеристики, доколкото всички те са свързани с дейности по опазване и управление на горския фонд. Счита, че задължението на работодателя да връчи длъжностна характеристика на работника е ирелевантно по отношение на законността на уволнението, доколкото обстоятелството, че тя изпълнявала длъжността „лесничей“, не само че не се оспорвало от нея, но и за възстановяването именно на тази длъжност същата била отправила искане до съда.
Неотносими към предмета на спора били и твърденията на ищцата, че била оправомощена да издава позволителни за сеч с нарочна заповед на директора на ТП ДЛС „*****“, която и към настоящия момент все още не била отменена. С прекратяването на ТПО въз основа на издадената заповед било отпаднало и оправомощаването й да извършва подобни дейности.
Поради подробно изложени в отговора съображения, счита всички предявени искове за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание поддържа отговора чрез пълномощник и претендира разноски.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените по делото писмени доказатателства, в т.ч. и от приложеното в цялост трудово досие на ищцата се установява, че същата е работила в ответното предприятие на различни длъжности в периода 2016 – 2022 г. с прекъсване в периода 17.07.2020 г. – 22.09.2021 г.
На 23.09.2021 г. ищцата е назначена в ответното предприятие на длъжност „специалист лесовъдство“, а релевантното за настоящия правен спор трудово правоотношение между страните датира от 01.12.2021 г., когато с допълнително споразумение към трудовия договор от 23.09.2021 г. същата е преназначена от длъжност „специалист лесовъдство“ на длъжност „лесничей“. От трудовото досие е видно още, че на ищцата й е връчена длъжностна характеристика за длъжността „специалист лесовъдство“, която длъжност същата е изпълнявала съгласно трудовия договор от 23.09.2021 г., но не й и връчена длъжностна характеристика за длъжността „лесничей“, на която същата е презназначена, считано от 01.12.2021 г. Също от трудовото досие на ищцата е видно, че със заповед № 260/18.10.2021 г. на директора на ТП ДЛС „*****“, във връзка с изпълнение на служебните задължения и чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ, ищцата, като „специалист лесовъдство“ е 3 оправомощена да издава позволителни за сеч и да освидетелства сечищата. Посочената заповед не е отменяна от работодателя до прекратяване на трудовото правоотношение между страните.
Няма спор по делото, че длъжностите „специалист лесовъдство“ и „лесничей“ са сходни, но има и известни различия между тях, установено от приложените по делото длъжностни характеристики.
Със заповед № 8/27.07.2022 г. на директора на ТП ДЛС „*****“, на основание чл.
328, ал. 1, т. 8 от КТ трудовото правоотношение на ищцата с ответното предприятие е прекратено, считано от 28.07.2022 г. – поради възстановяване на работа на служителя С. Ц.
Д., заемал същата длъжност.
Няма спор по делото, а и от приложените копия на решение № 49/20.07.2021 г. по в.гр.д. № 126/2021 г. по описа на ТОС и решение № 53/09.08.2021 г. по в.гр.д. № 124/2021 г. по описа на ТОС е видно, че със същите съдът е признал за незаконни уволненията на С. Ц.
Д. и Р. И. И. – и двамата заемали длъжността „лесничей“ в ответното ДЛС, отменил е същите, възстановил е и двамата служители на заеманата от тях длъжност преди уволнението – „лесничей“. По делото няма спор, че и двете решения са влезли в законна сила, както и че в законния срок след влизането им в сила, единствено С. Д. се е явил, за да заеме длъжността „лесничей“. Като мотив за незаконност на уволненията на горепосочените служители и двата състава на ТОС са приели, че се касае до злоупотреба с право на работодателя да съкрати и двете съществуващи щатни длъжности лесничей, като остави предприятието без такъв.
След уволненията на горепосочените служители поради съкращаване на щата – 18.09.2020 г. и преди влизане в сила на решенията за тяхната отмяна са утвърдени нови длъжностни разписания при ответника, като видно от приложеното по делото длъжностно разписание в сила от 24.11.2021 г., има ново разкрита длъжност „лесничей“, но вече щатната бройка е една. Назначението на ищцата на длъжността „лесничей“, както бе посочено погоре е от 01.12.2021 г., т.е. следва да се приеме, че същата е назначена на тази ново разкрита длъжност.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата – 27.07.2022 г., е било в сила длъжностното разписание от 01.05.2022 г., в което щатната длъжност „лесничей“ също е една.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. М. – икономист-счетоводител. От неоспореното от страните и прието от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице е видно, че размерът на полученото от ищцата брутно трудово възнаграждение за пълния работен месец, предхождащ уволнението, е 2400.00 лв., в т.ч. основна заплата в размер на 1900.00 лв. и 25% допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 480.00 лв. Размерът на средно дневното брутно трудово възнаграждение на ищцата за същия месец – юни 2022 г., включващ 22 работни дни, е 109.09 лв.