Решение № 4224 от 26.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4224 гр. София, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100506914 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцата А. Л. Г., чрез адв. А. М., срещу решение № 436 от 24.01.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3974 от 28.04.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 54133/2021 г. на СРС, ГО, 69 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Л. Г. против Министерство на регионалното развитие и благоустройство иск по чл. 67, ал. 1, вр. ал. 7, т. 5, вр. чл. 125 ЗДСл, вр. чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 4000 лв., представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 01.01.2018 г. – 30.03.2018 г., ведно със законната лихва от 26.03.2019 г. (подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му в противоречие с материалния закон (Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация) и поради необоснованост на фактическите изводи. Твърди се, че е доказано, че в процесния период жалбоподателката е изпълнявала поставените й отговорни задачи компетентно и професионално, както и че за предходни тримесечия работата й е била оценявана положително. Иска се отмяна на решението на районния съд и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

1

С отговора на въззивната жалба, подаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ), чрез юрк. П. П., се поддържа правилност на първоинстанционното решене и неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че изплащането на допълнителни възнаграждение за постигнати резултати (ДВПР) не е задължително, а може да се изплаща на тримесечие според постигнатите резултати на дирекцията при изпълнение на минимално заложените цели, извънредните резултати и общата политика за ДВПР на МРРБ в рамките на съответното тримесечие. Твърди се, че за процесния период ищцата е получила оценка за работата си „4“, поради което и съгласно т. 18 от Методология за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация не й е било изплатено ДВПР. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. на

Предявеният от А. Л. Г. против МРРБ иск е с правно основание чл. 67, ал. 7, т. 5, вр. ал. 1 ЗДСл, вр. чл. 24 от Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), и подлежи на разглеждане по общия исков ред съгласно чл.

125 ЗДСл. Уважаването му е предпоставено от установяване на следните обстоятелства: а) че в процесния период страните по делото са били обвързани от действително служебно правоотношение; б) че са се осъществили предпоставките, предвидени в чл. 67, ал. 8 ЗДСл, чл. 24 и чл. 25 НСЗДА и Методология за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (Методологията), пораждащи правото на ищцата да получи ДВПР за съответното тримесечие; в) размерът на същото; г) неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащането на това възнаграждение.

В случая, с доклада по чл. 146 ГПК по делото първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния период страните са били обвързани от действието на служебно правоотношение, по 2 силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „Главен експерт“ в сектор „ Финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионалното развитие“, като със заповед № РД- 02-36-930/29.08.2017 г. на ищцата й е било наредено да подпомага дейността на отдел „Финансово управление и контрол“, сектор „Счетоводна отчетност, разплащания и лоши вземания“, а със заповед № РД-02-16-268/12.04.2018 г., по желание на служителката, служебното й правоотношение е било прекратено, считано от 22.04.2018 г. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото заповед за назначаване № РД- 02-16/23.01.2017 г., заповед за преназначаване № РД- 02-16673/22.08.2017 г., заповед № РД- 02-36-930/29.08.2017 г., заявление за прекратяване на служебното правоотношение № 91-К-117/22.03.2018 г. и заповед за прекратяване на служебното правоотношение № РД- 02-16-268/12.04.2018 г.

Не са се осъществили обаче предпоставките, предвидени в чл. 67, ал. 8 ЗДСл, чл.

24 и чл. 25 НСЗДА и Методология за определяне на допълнителни възнаграждения за постигнати резултати на служителите в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ съгласно Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (Методологията), пораждащи правото на ищцата да получи ДВПР за съответното тримесечие. Съображенията за това са следните:

Допълнителното възнаграждение за постигнати резултати няма характер на задължителен елемент от трудовото възнаграждение (с какъвто характер са основното месечно възнаграждение и постоянните допълнителни възнаграждения). Това е така, защото изплащането на ДВПР е възможност, но не и задължение на съответния орган, която възможност не е безусловна, а е поставена в зависимост от резултата на трудовия процес и се начислява и изплаща на служителя в съответствие с количеството и качеството на действително извършената работа. Този извод следва от разпоредбата на чл. 67, ал. 8 ЗДСл, според която ДВПР се определя за точно и в срок изпълнение на поставените задачи, от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 НСЗДА, според която допълнителното възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща четири пъти годишно, както и от точки 3 и 4 от Методологията, според които преценката за разпределяне на ДВПР е спрямо постигнатите резултати на дирекцията за изпълнение на минимално заложените цели, извънредните резултати и общата политика за ДВПР на МРРБ в рамките на съответното тримесечие, като не за всеки отдел се разпределя ДВПР за всяко тримесечие, а средствата се определят на база на постигнати резултати и общо представяне на отдела за постигане на целите на дирекцията. В посочения смисъл е и практиката на ВКС – решение № 227 от 26.10.2017 г. по гр.д. № 4488/2016 г., IV г.о., решение № 123 от 4.10.2018 г. по гр. д. № 716/2018 г., III г. о.

Съгласно чл. 25, ал. 1 НСЗДА допълнителното възнаграждение за постигнати резултати се определя въз основа на оценка на структурните звена в 3 административната структура и/или на отделните служители. В т. 18 от Методологията е предвидено, че в случай, че оценката на служителя е „4-приемливи резултати“ или „5-неприемливи резултати“, служителят не получава ДВПР за съответното тримесечие, а бюджетът се преразпределя на останалите служители в отдела.

Видно от Оценка на изпълнението на служителя А. Г. за периода 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г. и от Доклад за размера на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на отдел „Финансово управление и контрол“, Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионалното развитие“ за периода 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г., ищцата, за процесното тримесечие, е получила оценка „4приемливи резултати“ както от прекия си ръководител, така и от зам.-главния директор и от главния директор. При тази оценка в полза на ищцата не е възникнало право на ДВПР за първото тримесечие на 2018 г. (01.01.2018 г. – 31.03.2018 г.) Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че й се дължи претендираното ДВПР, тъй като за предходни тримесечия работата й е била оценявана положително, а в процесния период е изпълнявала поставените й отговорни задачи компетентно и професионално. Оценката на ищцата за предходни периоди е без значение при преценка основателността на иска за процесното тримесечие, а оценяването на конкретно постигнатите от служителя резултати в процесния период е въпрос, предоставен на преценката на работодателя, която не подлежи на съдебен контрол. С такива правомощия съдът разполага тогава, когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, какъвто настоящият случай не е (определение № 882 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 3116/2018 г. на ВКС, IV г. о.) Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено изцяло.

С оглед изхода на делото въззивницата А. Л. Г. ще следва да бъде осъдена, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на въззиваемата страна Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 436 от 24.01.2022 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3974 от 28.04.2022 г., и двете постановени по гр.д. № 54133/2021 г. на СРС, ГО, 69 състав.

ОСЪЖДА А. Л. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да 4 заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5