Решение № 726 от 15.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167270 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЮтеКредит България” ЕООД срещу В. А. Г., с която са предявени установителни искове за признаване на установено спрямо ответницата, че дължи на ищеца следните суми: 1 500 лв. – главница, 43, 58 лв. – договорна лихва върху редовната главница за периода от 12.08.2021 г. до 08.11.2021 г., 128, 82 лв. – лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 23.01.2023 г., както и законна лихва от 20.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8867/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че на 12.08.2021 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ***** по реда на ЗПФУР. По силата на сключения договор кредитополучателят „ЮтеКредит България“ ЕООД предоставил на кредитополучателката В.

А. Г. кредит в размер на 1 500 лв., с краен срок на договора 12.08.2022 г. Заемната сума била усвоена на 12.08.2022 г. Ищецът твърди, че ответницата не заплатила дължимите месечни погасителни вноски от 12.09.2021 г. и 12.08.2022 г., поради което и всички вземания по договора били изискуеми. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответницата В. А. Г. лично на 04.09.2024 г. и в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, както и процесуалните действия на страните по делото, 1 съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В публично съдебно заседание, проведено на 17.12.2024 г., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение.

Налице са и предпоставките за това:

Ответната страна В. А. Г. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание не се е явила тя или неин представител, въпреки че е била редовно призована и не е поискала разглеждане на делото в неино отсъствие.

Ищецът „ЮтеКредит България” ЕООД е поискал постановяване на неприсъствено решение в исковата си молба и нарочна молба от 16.12.2024 г.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявенитте искове са вероятно основателни, като, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, той не дължи мотивиране на решението си извън разяснението за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски. Такава претенция е заявена своевременно. В заповедното производство са сторени разноски в размер на 73, 41 лв., които следва да бъдат присъдени. В исковото производство е заплатена държавна такса в размер на 94, 15 лв., а дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 лв. съобразно правната и фактическа сложност на делото и правилото на чл.

78, ал. 8 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. А. Г., ЕГН **********, с адрес в ****************************** дължи на „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление в 2

****************** на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 9 ЗПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: 1 500 лв. – главница, 43, 58 лв. – договорна лихва върху редовната главница за периода от 12.08.2021 г. до 08.11.2021 г., 128, 82 лв. – лихва за забава за периода от 12.09.2021 г. до 23.01.2023 г., както и законна лихва от 20.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8867/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в.

ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес в ******************************да заплати „ЮтеКредит България” ЕООД, ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление в ****************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,31 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 194, 15 лв. - разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от

Решението не подлежи на обжалване (чл. 239, ал. 4 ГПК).

Решението да се съобщи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3