Решение № 38 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110214696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. В. Й. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 25-4332-020011 от 13.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, н а Д. В. Й. с ЕГН ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат доводи, че не е дадена възможност на жалбоподателя да направи възражения срещу АУАН, а нарушението не е доказано безспорно, а в лекия автомобил не са намерени забранени вещества и проверката е извършена при превишаване на правомощията на органите на МВР, както и че наложеното наказание е прекалено тежко.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява от адв. З., който пледира за отмяна на НП с мотиви,ч е полицаите не са се легитимирали при проверката.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрисконсулт П., който пледира за потвърждаване на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по 1 същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.07.2025 г. около 15:20 часа жалбоподателят Й. управлявал автомобил *** с регистрационен номер **********, регистриран на С. Е. Н. ЕГН **********, в гр. София по бул. акад. Иван Ев. Гешов с посока на движение от бул. Възкресение към бул. Цар Борис трети. По същото време свидетелите Г. и С. – служители на МВР, патрулирали на мотори в района, обслужван от 03 РУ СДВР. Г. забелязал, че жалбоподателят Й. управлява автомобила докато използва мобилен телефон и подали светлинен и звуков сигнал, за да спрат автомобила. Й. се подчинил и спрял до намиращата се на посоченото място бензиностанция ОМВ. По време на проверката двама установили, че в автомобила, управляван от Й., има миризма на марихуана. Заставили водачът Й. да излезе от автомобила и повикали за съдействие екип на МВР за претърсване, както и служители на ОПП СДВР, за да тестват водача за употреба на наркотични вещества. При излизането на Й. от автомобила, същият също миришел силно на марихуана. Отговорил на въпрос на служителите на МВР, че няма забранени вещества в себе си. Когато дошли повикани служители, Й. бил качен в бус на ППГ и извадил от бельото си няколко грама марихуана, при което бил задържан. На поисканото съдействие се отзовали служители на ОПП СДВР, един от които бил и свидетелят и актосъставител В.. Той предложил на Й. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DRUG TEST 5000 с номер ARLN 0103, при което Й. отказал многократно и категорично да бъде изпробван с техническото средство за употреба на наркотични вещества и техните аналози. Свидетели на многократните откази станали и И. Г. и А. С..

Бил съставен талон за изследване № 3111486, с който водачът да даде кръвна проба във МБАЛ ВМА.

В съставения от свидетеля В. акт за установяване на административно нарушение GA4396916, от 17.07.2025 г. против Д. В. Й. било посочено, че водачът отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните Аналози с Drug Test 5000.

Възражения срещу АУАН не били направени в предвидения срок, нито при предявяване на АУАН.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 25-4332-020011 от 13.08.2025 г., издадено от началник група към СДВР - ОПП, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, н а Д. В. Й. с ЕГН **********е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът установи по категоричен начин от събраните и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, НП, талон за изследване, сведение, докладна записка, протокол за медицинско изследване, справка картон на водача, заповеди за компетентност, както и гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите В., Г. и С., обясненията на жалбоподателя (частично кредитирани) Съдът дава вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – В., Г. и С.. Показанията и на тримата свидетели са логични, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът не намери основание да не ги кредитира и да ги изключи от доказателствената съвкупност. Не възниква никакво съмнение за настоящия съдебен състав, че именно жалбоподателят Й. е управлявал МПС към датата на подаването на сигнал за спиране. Доказателства в обратния 2 смисъл не са ангажирани, а този факт се установява от показанията на Г. и С., които ясно описват хода на проверката, имат спомен за нея и възпроизвеждат точно и логически последователно действията си, както и че са установили самоличността на водача по документи. От техните показания се установява, че са забелязали водачът да управлява, ползвайки мобилен телефон не по предвидения по закон ред, а при отваряне на прозореца на автомобила в него е установена силна миризма на марихуана, както и че такава е имало и самото лице, което е наложило съдействие за извършване на допълнителна проверка и намесата на екип на ОПП СДВР за тестване на водача за употреба на наркотични вещества.По отношение на отказа за проверка за употреба на наркотици и тримата свидетели са категорични, че жалбоподателят многократно е отказал тест. В този смисъл са неоснователни възраженията в жалбата, че фактическата обстановка е установена неправилно и непълно от наказващия орган и че нарушението не е доказано. Следва да се посочи, че и тримата свидетели имат ясен спомен за инцидента, като съобщават и допълнително факти във връзка с хода на проверката, че в буса на дошлите за съдействие от ППГ е предложено многократно на лицето да се тества, както и отказа му, който е бил категоричен. Показанията на служителя на ОПП СДВР В. също са в посока, че Й. е отказал многократно да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с Дръг тест 5000.

Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателя, като отчете двойствената им природа на доказателствено средство и средство за защита. При задълбочения им анализ същите се кредитират в частите, в които същият признава да е управлявал процесното МПС на посоченото място, както и по отношение на извършената проверка, включително и в частта, в която признава да е държал в себе си наркотично вещество – марихуана. В тази част показанията намират опора в кредитираните показания на тримата свидетели, извършили проверката и предложили на Й. да се тества за употреба на наркотични вещества.

По отношение на мотивите му за отказа показанията са изолирани от останалата доказателствена съвкупност и не намират никаква подкрепа в други доказателствени източници. Следва да бъде посочено, че няма никакви данни служител на МВР да го е съветвал да отказва проба заради липсата на предишни задържания, а и Й. като правоспособен водач на МПС, следва да е запознат, че е длъжен да съдейства при тестване за наркотични вещества. Нелогично е при положение, че му е бил съставен и АУАН за отказа, да отказва и кръвен тест след като вече е било образувано и административнонаказателно производство именно заради отказа да бъде тестван на мястото на проверката. В тази част съдът намира обясненията за житейски и логически неиздържани и плод на опита да се изгради несполучлива защитна версия.

Видно от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози във ВМА, Й. е отказал да даде и кръвна проба за изследване, макар и за това нарушение да не му е наложено административно наказание.

В настоящия случай съдът намира, че по категоричен начин се доказва изведената от фактическа обстановка, като останалите доказателства по делото съдът намира за непротиворечиви и ненуждаещи се от по-подробен анализ.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан, нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и 3 самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП "Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи... или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност".

Видно от приложената заповед н а министъра на вътрешните работи АНО е определен да издава наказателни постановления за констатирани нарушения на правилата за движение по пътищата.

В случая делегирането на правомощия за участие в административнонаказателното производство като наказващ орган е извършено в съответствие с нормативните правила.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че за нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касателно отказ от изпробване с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ясно очертано е мястото на деянието, датата на извършването и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП допълнително е въведено твърдението, че жалбоподателят не е дал кръвна проба, не накърнява конкретиката на изложението, не налага несъответствие и не отнема възможността на жалбоподателя да се ориентира относно параметрите на изведените в двата процесуални акта факти и правна квалификация, респ. не разкрива непреодолими различия, граничещи с недопустимо предявяване на нови факти, още повече за отделни хипотези на административни нарушения. Касае се за уточнение, което единствено подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и отсъствието на основания да се коментира маловажен случай с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че той действително не е употребил наркотични вещества и техни аналози, поради което проявите му не биха могли да се приемат за разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Разпечатката съдържа 32 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e66d5633-181a-4977-bbe8-687d5a4cba52