Решение № 274 от 19.06.2023, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Смолян, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100126 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата А. М. К. срещу ответника "**" ООД с правното основание на чл.26, ал.1 от ЗЗД за постановяване на Решение, с което да се признае за нищожна клаузата по чл.6.2. от договор за паричен заем кредирект №*/22.06.2022г., сключен между страните, предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 884,98 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата А. М. К. е страна по договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г, сключен със „** ООД.

Съгласно чл.3 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г ищцата трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 1497.02 лева, при сума на получаване 1300.00 лева, при ГПР 47.81 %, годишен лихвен процент- 40.05%, при срок на кредита от 6 вноски.

Спрямо, чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г, в случай, че в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума, ищцата не предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), тя трябва да заплати неустойка в размер на 884.98 лева, разсрочена на 6 вноски.

Така уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г, спрямо която А. К. трябва да заплати неустойка в размер на 884.98 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК, по следните съображения:

На първо място в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че 1 накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З то, вр. от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение- чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на ,добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение, клаузата за неустойка в чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея в размер на 884.98 лева е в размер на почти размерна от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойка, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Именно и въз основа на това, така уговорената клауза за неустойка в чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */22.06.2022г. е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл, 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата на чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г., според която се дължи неустойка в размер на 884.98 лева при неосигуряване в 3-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

2

С процесната клауза на чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г, в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорените клаузи е да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции , е нищожна, поради противоречие с добрите нрави: Решение № 107 от 25.06.2010п, на ВКС по т.д.№ 818/2009п, II т.о, Решение № 511 от 17.04.2018г., на Окръжен съд Пловдив по в.гр.д.№ 324/2018г.

Наред с това, клаузата на чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г , предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

Съгласно чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата на чл,6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г. не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл.

146, ал.2 ЗЗП. Видно от самия Договор за потребителски кредит, по безспорен начин се установява, че клаузата е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С предвиждането на такива разходи посочени в чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */ 22.06.2022г. се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорката по чл.6.2 от договор за паричен заем кредирект № */22.06.2022г. се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т,1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП.

3

В съдебно заседание ищцата А. М. К., редовно призована, не се явява. Иска се поддържа с писмено становище, внесено от процесуалния й представител адв. М..

За ответника „**“ ООД, редовно призовано, не се явява представител в съдебното заседание.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника "**" ООД предявения иск се признава, като се поддържа искане за постановяване на Решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, с оглед на което да не бъдат възлагани съдебни разноски в тежест на ответното дружество. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдътк, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, писменото становище, внесено от процесуалния представител на ищцата, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, намира предявения иск за ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения:

Между страните няма спор, че е сключен договор за паричен заем кредирект №*/22.06.2022г. със заемодател „**“ ООД и заемател А. М. К., с който е предоставен заем в размер на 1 300 лева, като според приложения план за погасяването му е предвидено връщането му на 6 бр. месечни погасителни вноски с падеж на първата 22.07.2022г. и последна такава на 22.12.2022г. Вноските включват и суми за лихви.

С чл. 6.1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни , считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, отговарящо на чл.33, ал.1 от Общите условия : поръчител или банкова гаранция /поне едно от изброените/

В чл.6.2. от договора за паричен заем е прието, че при неизпълнение на т.6.1. заемателят дължи на заемателя неустойка в размер на 884,98 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. Видно и от погасителния план, неустойката е предвидена за плащане едновременно с погасителните вноски по кредита- шест броя вноски, от които първите две в размер на по 353,61 лева и останалите четири такива- по 44,44 лева, или общо- 884,98 лева.

С отговора ответната страна, не спори, че между страните в договора за паричен заем такова условие за осигуряване на обезпечение от заемателя е уговорено така, както се сочи в исковата молба, за дължимостта на неустойката при неизпълнение, както и относно размера на неустойката и плащането й на вноски. Възраженията на ответника са свързани с това, че въпреки уговорката, същите не се търсят от ищцата.