Решение № 181 от 01.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20232100900338 по описа за 2023 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на „Ко морения“ ЕООД, с ЕИК 102074210, адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Марица“ № 81, ет.2, представлявано от управителя Красимир Илиев Илиев, против „Родопи инвест къмпани” ООД, с ЕИК147184608, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 61, представлявано заедно от управителите Красимир Илиев Илиев и Георги Ангелов Петров за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 000 (сто хиляди) лева, от които 90 000 лева по договор за предоставяне на търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект от 10.07.2007 г., ведно с лихва в размер на 27 288,79 лева за периода от 01.09.2020 г. до датата на предаване на иска и 10 000 лева по договор за предоставяне не финансови средства от 28.05.2010 г., ведно с лихва в размер на 3 032,09 лева за периода от 01.09.2020 г. до датата на предаване на иска, която сума представлява частичен иск от сумата на предоставените в заем общо 1 110 215,89 лева, както и законна лихва върху главницата на иска от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, като притежава 50 % от капитала му, а останалите 50 % са разпределени между съдружниците му Георги Ангелов Петров - 35 % от капитала и Ангел Георгиев Ангелов – 15 % от капитала. Дружеството било създадено за извършване на строителство, като намерението на съдружниците било да инвестират собствени средства, включително от техни дружества. Ищецът заявява, че след създаване на дружеството, той и съдружникът Петров 1 инвестирали лични средства и средства от своите дружества, с които през 2007 и 2008 година закупили недвижими имоти. Ответното дружество проектирало и построило 6 етажен хотел, който към момента бил на етап груб строеж, като на 22.02.2011 г. бил издаден акт обр. 14. Сочи се, че средствата за придобиване на имотите и изграждане на хотела били дадени от ищеца и съдружника Петров, както и от техните дружества.

Твърди се от ищеца, че по силата на договор за заем за изпълнение на инвестиционен проект от 10.07.2007 г., представляваното от него дружество „Ко морения“ ЕООД, се задължило да предоставя паричен ресурс на „Родопи инвест къмпани” ООД за изграждане на хотела според възможностите си, при договорена лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ и надбавка от десет пункта. С друг договор за предоставяне на финансови средства от 28.05.20210 година „Ко морения“ ЕООД, се задължило да предостави финансови средства на „Родопи инвест къмпани” ООД до размера на 50 000 евро за изграждане на процесния хотел. Тези средства били предоставени на „Ко морения“ ЕООД по банков кредит от „Уни Кредит Булбанк“ АД, поради което ответното дружество се задължило да върне сумата най – късно до 31.12.2010 година, като заплати и лихва в размер на дължимата от „Ко морения“ ЕООД към „Уни Кредит Булбанк“ АД. Твърди се в исковата молба, че до момента ищецът е предоставил на ответника заем в общ размер на 1 110 215,89 лева, които средства са използвани за изграждане на процесния хотел в ПИ с идентификатор ***, както и за довършителни строителни работи, реновиране и обзавеждане на имотите, находящи се в сграда с идентификатор ***, построена в съседния ПИ с идентификатор ***. Твърди се, че ответното дружество „Родопи инвест къмпани” ООД ежегодно е потвърждавало размерите на задълженията си към ищеца при извършване на инвентаризацията на разчетите, с което изрично ги е признавало, което от своя страна е прекъсвало погасителната давност. В тази връзка се заявява, че към подаването на исковата молба, петгодишната давност по отношение на главния дълг не е изтекла, като предоставените в заем суми не са върнати.

Ищецът заявява, че падежът на процесното вземане по първия договор е настъпил, тъй като със заемните средства дружеството е придобило и други имоти, които са въведени в експлоатация и годни да носят приходи. Сочи, че нито едно от обстоятелствата, които обосновават връщане на заемните средства, не е настъпило, тъй като между съдружниците липсва каквато и да е комуникация и е налице е пълна невъзможност за изпълнение на задължението от страна на длъжника. Счита, че предвид създалите се отношения между страните в настоящото производство са налице предпоставките по смисъла на чл.71 от ЗЗД за дерогация на срочността на 2 задължението на „Родопи инвест къмпани“ ООД. Навежда доводи, че в случая е налице хипотеза, в която длъжникът е в невъзможност да изпълни свое парично задължение и за кредитора съществува риск да възстанови предоставените в заем парични средства, поради което с подаването на исковата молба „Ко морения“ ЕООД е отправила до длъжника си — ответника по делото, своето волеизявление за предсрочна изискуемост на заемната сума, включваща и възнаградителната лихва по чл.4 от договора.

Счита, че в случая по аналогия може да бъде приложена и нормата на чл. 432 от ТЗ.

Особените претенцията. представители на ответното дружество оспорват

По отношение на договора за предоставяне на търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект от 10.07.2007 год. се сочи, че липсват доказателства за предоставени от ищеца суми по този договор, както и датите, на които това се е случило. Прави се възражение за недължимост на предоставените средства по този договор, поради ненастъпил падеж. В тази връзка сочи, че падежът за връщане на предоставените средства е обвързан с въвеждането в експлоатация на „обекта”, за изграждането на който целево са предоставени, и от получаване на приходи от дейността му, който факт не е настъпил. По отношение на договора от 28.05.20210 година се заявява, че сочената сума в размер на 50 000 евро не е предоставена на ответното дружество.

Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

Оспорват се твърденията на ищеца за направено признание от ответника на процесните задължения към ищеца, като в тази връзка се сочи, че разчетите с „писмо за потвърждение”, изходящи от „Ко морения” ЕООД и адресирани до управителя и главния счетоводител на „Родопи инвест къмпани” ООД, са подписани само от един от управителите, а дружеството се представлява винаги от двамата заедно, поради което те не представляват правно валидно изявена воля на длъжника. Навеждат се и доводи, че по отношение разчетите за 2019г., 2020г., 2022г. и 2023г., не е ясно кое точно физическо лице ги е подписало.

В съдебно заседание оспорването се поддържа представители на ответника, ангажират се доказателства. от особените

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка по партидата на дружествата в ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличният собственик на капитала и управител на „Ко морения“ ЕООД е 3 съдружник и управител на ответното дружество, като представителството с другия управител Георги Петров Ангелов се извършва само заедно.

От ищеца се представени два договора, сключени между страните.

С първия договор за предоставяне на търговски заем за изпълнение на инвестиционен проект ищецът е поел задължение да предоставя паричен ресурс на ответника според възможностите си за изграждане на обект – хотел в землището на гр.Смолян. Страните са уговорили средствата да се предоставят касово, за заплащане на текущи разходи, и по банков път или чрез вноски в брой по сметките на „Родопи инвест къмпани” ООД.

Ответникът е поел задължение да осигури връщането на средствата след въвеждане на обекта в експлоатация и получаване на приходи от дейността си, като за целта страните са се съгласили да бъде подписан анекс на по-късен етап, с който да се изготви реален погасителен план.

По искане на особените представители на ответника, ищецът е бил задължен да представи оригинала на договора. В съдебно заседание този документ е представен и е установено, че в оригинала липсва ръкописно добавената в копието дата „10.07.2007“. При това положение датата на постигане на съгласието не може да бъде установена от самия договор, но тя в никакъв случай не може да бъде 10.07.2007 год., тай като в договора се цитира разрешение за строеж на хотела, издадено на 29.04.2008 год.

Вторият писмен договор с дата 28.05.2020 год. има за предмет предоставяне на заем в размер на 50 000 евро, които ще се изразходват целево, за строителството на хотела. Уговорено е предаването на средствата да се осъществи по банковата сметка на ответника в „Уникредит Булбанк“ АД. Длъжникът е поел задължение за връщане най късно до 31.12.2010 год.

Оригинал на втория договор беше представен в с.з. на 15.05.2024 год. и беше установено, че съдържащото се в делото копие му съответства напълно.

Вписаната в него дата „28.05.2010“ се възприема от съда като достоверна, тъй като от заключението на съдебно-икономическата експертиза е видно, че в банковите извлечения многократно като основание е посочван договор от 28.05.2010 год.

Договорът за заем по Закона за задълженията и договорите е реална сделка и това произтича от самия текст на чл.240 ал.1 от ЗЗД, според който договорът се сключва с предаването на парите или другите заместими вещи.

Според константата съдебна практика, елементите от фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ, предаване на тази сума от заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. Самото предаване трябва да бъде 4 предшествано от съвпадащи намерения и волеизявления на страните, т.е. да бъде постигнато съгласие за заема, вкл. за съществените елементи на договора – предмет, срок, възмедност/безвъзмезност, обезпечения и пр.

Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение на последния.

Съдът приема, че с представените по делото два писмени договора се доказва съгласие на страните за предоставяне на заем по чл.240 от ЗЗД.

Обстоятелството, че първият от двата договора е без дата, не променя това, тъй като датата не е съществен елемент за съгласието в случая. Важното е, че страните са се съгласили ищецът да предостави в собственост на ответника пари (финансови средства), а последният е поел задължение да ги ползва за постигане на определена цел и да върне заетата сума.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи предаването на заетата сума в собственост на ответника, поради реалния характер на договора, и най-вече поради възражението на особените представители, че суми по двата договора не са били предоставени.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ищецът е предоставил за нуждите на заключението аналитични и хронологични счетоводни справки на сч.с/ка 498 Други дебитори, оборотни ведомости и справки от счетоводната програма за периода от 01.01012 – 31.12.23 год., както и общо 7 банкови извлечения. Ответникът е предоставил оборотни ведомости, хронологични и аналитични регистри на сч.с/ка 499 Други кредитори и 11 банкови извлечения.

В резултат на проверка на наличните банкови извлечения вещото лице е установила, че за периода 2007 – 2010 год. ищцовото дружество, неговият ЕСК Красимир Илиев и М. И. са предоставили на и получили от ответника суми. Средствата, предоставени от ищеца, са проследени в таблицата на стр.8/средата/ и от тях е видно, че като основание за преводите са посочвани „вноска по сметка“, „договор от 28.05.10“, „захранване“. От заключението става ясно, че в ГФО за горния период са показани задължения, вкл. към асоциирани и смесени предприятия, съотв. 167 хил.лв. за 2007 год., 528 хил.лв. за 2008 год., 650 хил.лв. за 2009 год. и 889 хил.лв. за 2010 год.