Решение № 1156 от 17.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ІІІ-161 17.12.2019 год. гр. Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА

МЛ.СЪДИЯ КРАСЕН ВЪЛЕВ секретар Жанета Граматикова, като разгледа докладваното от съдия Майска в.гр.дело номер 1208 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 29455/08.07.2019г. на РС-Бургас от „АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” АД, ЕИК - *********, заявена чрез пълномощника адв.Снежана

Тодорова с посочен съдебен адрес: гр.Бургас, бул.Стефан Стамболов № 80, против решение № 1518/14.06.2019г. по гр.д.№ 1076/19г. по описа на БРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск по чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД за установяване по отношение Г.Д.Ц. с ЕГН-**********, че същата дължи на дружеството сумата от 2490евро, представляваща неустойка по чл.9, т.2, вр.чл.4, т.7 от Ексклузивен договор за посредничество с продавач, сключен между тях на 13.03.2018г., ведно със законната лихва, начиная от 15.11.2018г. до окончателното заплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8424/2018г. на РС-Бургас, като дружеството е осъдено да заплати сторените от ответника разноски. Твърди, че постановеното решение не е правилно. Въвежда аргументи. Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъде уважена исковата претенция на дружеството, като се претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции. Поддържа с жалбата искане, въведено и с исковата молба и оставено без уважение от първоинстанционния съд за допущане на гласни доказателства – двама свидетели, за които е налично посочване на фактите, които ще бъдат установяване по смисъла на чл.156, ал.2 ГПК. Няма други доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата Г.Ц., заявен чрез упълномощения процесуален представител, в който са изложени подробни съображения за нейната неоснователност. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.92 ЗЗД. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Не ангажира нови доказателства, противопоставя се на искането за допущане на гласни доказателства, сторено в жалбата, няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу решение на съда, което подлежи на въззивно обжалване и е допустима.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 92 от ЗЗД за установяване на вземанията на ищеца „АДРЕС НЕДВИЖИМИ ИМОТИ” АД против Г.Д.Ц. иск за приемане за установено, че същата дължи на дружеството сумата от 2490евро, представляваща неустойка по чл.9, т.2, вр.чл.4, т.7 от Ексклузивен договор за посредничество с продавач, сключен между тях на 13.03.2018г., ведно със законната лихва, начиная от 15.11.2018г. до окончателното заплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8424/2018г. на РС-Бургас.

Установителната претенция за дължимостта на гореописаните суми е отхвърлена с мотив, че съконтрахентът на Ц. по сделката с имота й, реализирана на 03.08.2018г., Д.С.С., не е притежавал качеството на купувач, представен на възложителя от изпълнителя по договора за посредничество или от свързано с него лице, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответницата за заплащане на претендираната неустойка, на соченото в исковата молба основание.

Видно от исковата молба, се твърди, че по заявление на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8424/2018г. на РС-Бургас за сумата 2 490 евро, представляваща неустойка по чл.9, т.2, във вр. с чл.4, т.7 от Ексклузивен договор за посредничество с продавач от 13.03.2018г., ведно със законната лихва и деловодните разноски. Поддържа се от ищеца, че в 12 – месечния срок по чл.4, т.7 от прекратяването на процесния договор ответницата е продала недвижимия имот на „купувач представен от Адрес“, поради което и се търси неустойката предвидена в чл.9, т.2 от договора в размер на 3% от продажната цена.

Исковата молба се предявява в изпълнение на разпореждане на съда на осн.чл.415, ал.1, т.1 ГПК поради подадено в срок възражение от длъжника.

Ищецът поддържа предявената установителна претенция, моли същата да бъде уважена като му бъдат присъдени разноските направени в заповедното и исковото производства.

Ответника Г.Ц., чрез своя процесуален представител е депозирал отговор, с който е оспорила предявения иск като неоснователен. Направени са възражения, относно това, че не е налице виновно неизпълнение на задължението й по чл.4, т.7 от договора, ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора да й представи купувач, поради което ответницата не дължи претендираната неустойка на ищеца.

Твърди се, че през време на действие на договора ищецът не е провеждал почти никаква комуникация с ответницата, като тя по никакъв начин не е била уведомявана от ищеца за начина на предлагане на имота, нито за това има ли интерес към него, още по-малко пък е знаела, че ищеца е сключил договор за сътрудничество с друг брокер за предлагане на нейния имот. По тази причина тя е поискала писмено след изтичане на тримесечния срок на договора същият да не бъде продължаван автоматично, както е вписано в него. Навежда, че нито по време на действие на договора, нито при посещението й в офиса на ищеца за прекратяването му не е получавала нито отчет, нито регистър на имота, не й е предлагана среща с евентуален купувач, нито й е представян списък или каквато и да било справка с евентуални клиенти, или лица които са били водени на оглед или такива които са проявили интерес към обявения за продажба имот. Направено е искане за отхвърляне на иска и за заплащане на сторените съдебни разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е предявена в срок, след указания на заповедния съд по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

По делото е представено копие на ексклузивен договор за посредничество с продавач, сключен между страните на 13.03.2018г., по силата на който ответницата е възложила на ищеца да осъществява при изключителни права посредничество при продажбата на недвижим имот: ап. № 3, находящ се в гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 73А, ет.2, със застроена площ от 96.14 кв. м., ведно с избено помещение № 3 със застроена площ от 5.87 кв. м., за 83 000 евро, срещу задължението да му плати еднократно възнаграждение при реализиране на сделката в размер на 3 % от продажната цена, но не по-малко от 600 евро. Страните са постигнали съгласие, че договорът се сключва за срок от три месеца и автоматично продължава действието си за нов такъв – в случай, че липсва писмено волеизявление за прекратяването му, направено от някоя от страните, не по-късно от пет дни преди изтичане на предходния тримесечен период. На същата дата – 13.03.2018г. е подписано споразумение за съхранение на ключове, по силата на което Ц. е предала ключовете за имота на представител на ответното дружество – Ж.Т., с право да ги използва за влизане в жилището – с цел извършване на огледи от потенциални клиенти.

Към исковата молба са представени: договор за сътрудничество от 15.05.2018г. между „Адрес Недвижими имоти“ АД и „Хоум Ту ю България“ АД/посочен като агент/ за сътрудничество при предлагания от Адрес имот находящ се в гр.Бургас, бул.“Демокрация“ № 73А, ет.2, ап.3 със застроена площ от 96.14 кв. м., с продажна цена от 80 000евро, с извършено вписване, че агентът представя като купувач проявил интерес към имота Д.С.С. и декларира, че имота е представен на това лице; два броя договори за обслужване на клиент-купувач от 23.05.2018г. и от 31.05.2018г. ведно с регистри към тях за предложените имоти, сред които и обявения за продажба от ответницата.

На 07.06.2018г. ответницата е депозирала при ищеца заявление, с което писмено е заявила желанието си действието на договора сключен на 13.03.2018г. да бъде прекратено, считано от 13.06.2018г., т.е. след изтичане на 3-месечния срок действието му да не бъде автоматично подновявано.

На 27.07.2018г. Ц. и съпругът й, като продавачи, са сключили предварителен договор за покупко-продажаба на имота с лицата Д.С.С. и Л.К.П., а на 03.08.2018г. и окончателен, обективиран в нот.акт № ***, том **, рег.№ ****, дело № ***/****г. на нотариус вписан с рег.

№ 458 по описа на Нотариалната камара, с район на действие РС-Бургас, с който са прехвърлили правото на собственост върху жилището на купувачите за цена от 98 000 лв.

Ищецът е отправил до ответницата покана изх.№ 12/19.09.2018г., с която е поискал от Ц. да му плати сумата 2 490 евро, представляваща възнаграждение по чл.4.т.7 от договора, сочейки, че тя дължи такова, тъй като е сключила договор за покупко-продажбата на процесния недвижим имот с купувач, представен й от дружеството, а именно – Д.С.С..

С писмен отговор Ц. е отказала да плати сумата, твърдейки, че ищецът не е изпълнил сключения с нея договор,, като в рамките на тримесечното му действие, тя като техен клиент нито веднъж не е била уведомявана за предлагането на имота, за рекламирането му или за извършени огледи, като не й е представян купувач, поради която причина тя е поискала да не се подновява действието на договорните им отношения. Тъй като имотът е продаден без каквото и да било съдействие и посредничество от ищеца, той няма право да търси каквото и да било възнаграждение.

От показанията на допуснатите до разпит пред въззивната инстанция свидетели на въззивника се установява, че писмена оферта за закупуване на имота на ответницата не е представяна нито от „Адрес Недвижими имоти“, нито от „Хоум Ту Ю“, на ответницата Ц. не са представяни документите по чл.6 от ексклузивния договор, не е воден на среща потенциален клиент за преговори с нея, не са й представяни протоколи за оглед, от които да е видно кога кои лица/потенциални купувачи са водени в апартамента за оглед, не са й представяни отчет за продажба, с който Адрес уведомява клиентите си за проявен интерес към обявения за продажба имот. Твърденията на св.Ж.Т. – служителя на ищцовото дружество, който е отговарял за продажбата на апартамента на ответницата, че тя е била уведомена устно, че има потенциален клиент за имота, че и е било съобщено името на клиента, не установяват, че той е изпълнил служебните си задължения и че лицето Д.С. е представено като купувач по сделката, че ответницата е знаела името му, или по някакъв начин със съдействието на св.Т. е установила контакт с него. Показанията на св.Ж.Т. съвпадат с показанията на св.Д.Ц.-с. на ответницата, който посочва, че е придружавал съпругата си в офиса на Адрес при подаване на заявлението/след изтичане на тримесечния срок договора за посредничество да не бъде продължаван/, че са поискали от брокера Ж.Т. писмена информация за свършеното от него по предлагане на пазара на техния имот; кои лица са го посещавали, списък за извършено от него огледи или присъствена книга, но св.Т. им е съобщил, че такива документи няма. Действително св.Ж.Т. потвърждава, че при приемане на заявлението на Ц. за прекратяванена договора не е представял информация в писмен вид за извършени огледи, нито списък с имената на евентуални лица, посетили имота или проявили интерес към него.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Ищецът претендира сумата като неустойка – на основание чл.9, т.2, във вр. с чл.4, т.7 от договора. Съгласно посочените клаузи, ако в срок от дванадесет месеца след прекратяването на до-говора, продавачът продаде имота на купувач, представен от дружеството или от свързано с него лице, това ще се счита за опит на възложителя недобросъвестно да избегне заплаща-нето на възнаграждение, поради което ще дължи неустойка в размер на 3 % от продажната цена /83 000 евро/ – 2 490 евро.