Определение № 571 от 27.10.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Варна, 27.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20263000500482 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. С. Д., подадена чрез адв. А., против определение № 4832/28.09.2026 г., постановено по гр.д. № 1967/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. №1967 по описа за 2026г. по описа на ВОС, в частта по предявения от Н.

С. Д. срещу „Ареском“ЕООД, НАП и Община Варна положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид.№***, находящ се в гр.***, на основание чл.130 ГПК.

Жалбоподателката е настоявала, че обжалваното определение е неправилно, като е молила за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството в прекратената му част.

Изразила е несъгласие с извода на окръжния съд за липса на правен интерес от воденето на установителния иск за собственост срещу ответниците – взискатели по изпълнителното дело до размер на ½ ид.част за имота, като е развила съображения за наличието на такъв, изведен от: силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост, вкл. за конкретното придобивно основание; презумпцията за съвместен принос, която смущавала цялото й право и обосновавала интереса й да установи пълната трансформация по чл.23 СК на целия имот спрямо взискателите; преклудирането на възможността в последващ процес да установява частична трансформация на другата ½ ид.част от имота; приемането, че останалата непредявена ½ ид.част от имота ще се счита за придобита със съвместен принос на съпруга й, ще се причисли 1 към имуществената общност и тя няма да получи защита на правото си на собственост в пълен обем; чл.23 СК, който не поставял ограничения за пасивната легитимация по него и бил допустим срещу взискателите.

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното пред настоящата инстанция определение, окръжният съд е прекратил частично производството по делото, поради недопустимост на иска за собственост по чл. 124 ГПК срещу взискателите „Ареском“ ЕООД, НАП и Община Варна само за ½ и.част от имота.

С исковата си молба, след направените две уточнения в изпълнение на указанията на съда, ищцата е настоявала за установяване спрямо ответниците Ареском“ ЕООД, НАП, Община Варна и М.Ж.Д. на правото й на собственост върху недвижим имот с ид.№***, находящ се в гр.***.

Изложила е, че последният ответник -М.Д. е нейн съпруг и длъжник по изпълнителното дело, а останалите ответници са взискатели по същото и кредитори за личен дълг на съпруга й, както и че изпълнението е насочено срещу ½ ид.част от имота. Последният бил придобит възмездно по време на брака й с ответника Д., но станал изцяло нейна лична собственост, поради пълна трансформация на лично имущество при закупуването му. С уточнителните молби категорично е настоявала, че искът й не е по чл. 440 ГПК, а е положителен установителен за собственост спрямо всички ответници и за целия имот. С такъв иск по чл. 124 ГПК ищцата разполага по арг. от мотивите на т.4 от ТР № от 10.7.2017г. по т.д. №3/2015г. на ОСГК, независимо от предоставения й отрицателен установителен по чл. 440 ГПК в качеството й на трето лице за защита срещу страните в изпълнителното производство.

Обемът на защита с този иск (по чл. 124 ГПК), обаче е обвързан от твърдяния от нея правен интерес – абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото й на иск. В случая, предмет на изпълнението е само ½ ид.част от имота, а не имот - съпружеска имуществена общност (СИО).

Това е в съответствие с предвиденото разрешение в чл.504, ал.2 ГПК, че когато изпълнението се насочи върху имот СИО се прилага чл. 500 ГПК, който гласи че имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Т.е. прилагат се правилата за продажба на съсобствен имот. Именно и затова изпълнението, насочено от кредитор върху вещ – СИО, по реда на глава 44 от ГПК за личен дълг на единия от съпрузите, прекратява общността върху тази вещ съгл. чл. 27, ал.4 СК. Така в настоящия случай, с насоченото изпълнение върху имота СИО, общността за него се прекратява. Предмет на проданта е ½ идеална част от имот, т.е. като съсобствен такъв между съпрузите, при дялове съгласно предвиденото в чл. 506 ГПК без възможност съпругът -недлъжник да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругътдлъжник. При това положение, съпругата -недлъжник не е поставена под 2 опасност за своята, другата ½ ид. част от имота и върху тази част не възниква отново СИО след проданта, както неправилно се възразява в жалбата.

Доколкото всеки установителен иск изисква твърдения за наличие на правен интерес, а в случая срещу взискателите такива има само за застрашената от изпълнението идеална част от имота, то и установителният иск по чл. 124 ГПК е допустим само за установяване на собствеността за тази част – ½ ид.част.

Останалата ½ ид.част от имота, собствена на ищцата, която не е предмет на изпълнението, взискателите не претендират, нито оспорват. Затова и иск срещу тях за собствената на ищцата ½ ид.част от имота е недопустим и правилно производството по него е било прекратено от окръжния съд.

Възраженията, черпени от спора с ответника – длъжник и тези, изведени от иска срещу него, основан на твърденията за пълна трансформация, не са относими към предмета на обжалваното определение – прекратената част по иска по чл. 124 ГПК срещу взискателите и затова също са несъстоятелни.

Предвид изложените съображения, обжалваното определение на окръжния съд, като постановяващо идентичен резултат, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4832/28.09.2026 г., постановено по гр.д. № 1967/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му, с частна касационна жалба при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3