Решение № 150 от 04.06.2026, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Административно наказателно дело 217/2026
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 04.06.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- Пламен Стоянов Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- §1 т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 167, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 4, т. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98, ал. 2, т. 7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. гр. Хасково, 04.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200217 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Б. А. М. от град Хасково срещу Наказателно постановление № РУ - 22 от 18.02.2026 г. на Кмета на община Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 51.13 евро за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като при издаването му били допуснати съществени процесуални нарушения и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Твърди се в подадената жалба, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление били издадени след изтичане на преклузивните срокове по ЗАНН и липсвали реквизити.
Моли съда обжалваното наказателно постановление на Кмета на община Хасково да бъде отменено, а при условията на евентуалност да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в хипотезата на маловажност на 1 случая и жалбоподателят да бъде предупреден.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично като излага допълнителни доводи по жалбата и заявява, че я поддържа, а в хода по същество и в представени писмени бележки, чрез адв. К.М. развива съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган – Кметът на община Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез овластения представител по делото – гл. юриск. А.Д., заявява становище по жалбата, която оспорва и по атакуваното с нея наказателно постановление и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление - потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 03.12.2025 г. свидетелят П. В. М., в около 10:45 часа, след подаден сигнал, установил паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** край бул. „*****“, на прилежащия паркинг на МБАЛ – Хасково, ЕАД, който приел, че е на място в зоната, маркирана със знак за престой на таксиметрови автомобили, таксиметрова стоянка. След като достигнал до извод за извършено нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 7 от Закона за движението по пътищата, свид. П. М. пристъпил към съставяне Глоба с фиш, Серия ХА, № 000008419 в размер на 100.00 лева по отношение на собственика на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** – А. Б. М., паркирано на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили в отсъствие на водача на превозното средство, като изготвили и снимков материал.
Впоследствие, след оспорване от А. Б. М. с подаване на обяснения, прието за възражение, на основание чл. 186, ал. 2 от ЗДвП и чл. 39, ал. 3 от ЗАНН, съставеният фиш бил анулиран и срещу бащата на лицето 2 жалбоподателя Б. А. М. бил съставен на 16.01.2026 г., от свид. П. В. М., в присъствие на свид. И. М. В., също на длъжност „****“ в Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР – Хасково Акт за установяване на административно нарушение № 1970-32/20.01.2026 г. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 7 от Закона за движението по пътищата. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, който след предявяването му, подписал съставения АУАН, а възражения в съответната графа вписал, че има възражения, доколкото нямало допълнителни табели за знак Е 20 – Т3.1, Т4.1, Т5.1 за дължина на участъка, Т17 за брой паркоместа и жълта зигзагообразна маркировка М15, като той бил паркирал на 10 м след знака. Това сторил, тъй като на процесната дата бил осигурил превоз от град Димитровград и съпроводил свид. Й. М. П. до болничното заведение, където по спешност предишния ден съпругът й бил приет в Хирургично отделение.
Срещу така съставения акт не са постъпили писмени възражения в законовия срок от връчване на екземпляр от съставения акт, осъществено на дата 16.01.2026 г., удостоверено в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка и на основание чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, наложил процесната глоба.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. В. М. и И. М. В. относно обстоятелствата, свързани с действията, извършени във връзка с процесната проверка, относно установените на мястото на извършването й обстоятелства и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Съответни на обективната истина са и показанията на свид. Й. М. П. и относно целта на пътуването й от град Димитровград до град Хасково, както и относно самоличността на ;лицето, извършило този превоз, поради което в тази част, както и в останалата относно конкретните обстоятелства по паркирането на моторното превозно средство се приемат за достоверни.
3
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 7 от Закона за движението по пътищата, освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. По силата на чл. 183, ал. 4, т. 13 от ЗДвП, наказва се с глоба 100 лв. водач, който неправилно паркира на сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо, към датата извършването му.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат на това основание отмяна на наказателното постановление. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, конкретно тримесечния давностен срок, уреден в цитираната разпоредба от датата на открИ.е на нарушителя, доколкото въпросът за едногодишния от датата на извършване на деянието не се поставя под съмнение. В случая следва да се обърне внимание на особеност в развитието на процедурата по съставяне на акта, на която акцентира и жалбоподателят, обусловена от необходимостта да бъде спазен принципът non bis in idem, предвид анулирането на издадения санкционен акт за същото деяние – глоба с фиш, след подаденото възражение, съдържащо оспорване и отказ за заплащане на глобата. Дали самата процедура по съставяне на фиша и връчването на адресата е спазена е отделен въпрос, но водещото е, че възражението е подадено от страна на бащата на жалбоподателя с писмените му обяснения е било взето предвид и в израз на предоставяне на възможност за защита на лицето, се е пристъпило към съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение срещу конкретен субект, вече не като собственик на МПС, а като водач, станало в тримесечния срок от подаване на възражението срещу глобата с фиш, от който момент следва да се приеме, че тече и давностният срок по чл. 34 от ЗАНН в хипотезата от открИ.е на нарушителя – водача на МПС.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на 4 службите за контрол, предвидени в този закон, а според чл. 167, ал. 2 от ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране, както и спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, на правилата за движение от пешеходците, на правилата за движение от водачите на индивидуални електрически превозни средства, движещи се по велосипедна инфраструктура и на правилното използване на алармените инсталации, монтирани в пътни превозни средства за тяхната охрана. Въз основа на цитирания текст от ЗДвП, следва да се приеме, че актосъставителят, с оглед заеманата длъжност попада в кръга оправомощени лица да осъществява контрол и да издава актове за установяване на нарушения по реда на Закон за движение по пътищата. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. Нарушението, макар и лаконично, е описано по необходимия пълен, точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността нарушителят да узнае за какво точно деяние се привлича към административно наказателна отговорност, за да е в състояние да организира правото си на защита в пълен предоставен от закона обем.
Фактическото описание на деянието съответства на правната квалификация по относимия текст от Закона за движението по пътищата.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на деянието, като доводите в обратна насока, отправени от жалбоподателя следва да се приемат за изцяло неоснователни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин относно факта на паркиране на процесното моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** край бул. „*****“, на прилежащия паркинг на МБАЛ – Хасково, АД, като спорно е дали това е станало на място в зоната, маркирана със знак за престой на таксиметрови 5 автомобили, таксиметрова стоянка. Изводите на контролните органи от състава на Група „Общинска полиция“ при РУ на МВР - Хасково намират необходимата опора в приобщените доказателствени източници в тази насока.
Следва да се отбележи, обаче, че изискването е да се касае за сигнализирано и специално устроено място за престой на таксиметрови автомобили, като липсва легална дефиниция на тази категория места за престой, но за съставомерност мястото за престой на таксиметрови автомобили, освен сигнализирано, което следва да стане със съответен пътен знак, е необходимо да е и специално устроено. Специално устроено е това място, което е приведено в съответствие с изискванията на чл. 141 от Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци на МРРБ, МВР и МТС, според която за сигнализиране на място, специално устроено за престой на таксиметрови автомобили се използва пътен знак Е20 „Такси“, като надписът се повтаря, изписан на френски език. Когато мястото, предназначено за престой на таксиметрови автомобили, заема участък от крайната дясна пътна лента, началото на участъка се сигнализира с пътен знак Е20 и допълнителна табела Т2, указваща дължината на участъка, или с допълнителна табела Т17, означаваща броя на такситата, за които е предназначен участъкът. Тези правила следва да се приложат и в случаите, когато се касае за зона на паркинг и за места от лявата страна по посока на движението. Вярно е, че е налице период от време, предоставен на съответните органи за привеждане на сигнализацията с пътни знаци в съответствие с нормативните изисквания, но въпреки това, неизпълнението им е в пряка връзка с обективната и субективна страна на деянието и най – вече с въпроса за степента на обществена опасност. В случая очевидно е имало поставен знак за престой на таксиметрови автомобили в зоната, в която е паркирал жалбоподателят и той обективно не се е съобразил с неговото действие, с което е извършил нарушение на забраната по чл. 98, ал. 2, т. 7 ЗДвП.
Разпечатката съдържа 26 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e66bd82b-b628-4844-8101-f2dceb677dc7