Решение № 73 от 07.06.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. В., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ИСК като разгледа докладваното от АМП Въззивно гражданско дело №

20241300500065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. И. Д., АК - В., гр. В., служебен адрес ул.

„КД” №19, пълномощник на И. В. В., ЕГН **********, адрес с. ГЛ, общ. Ч., ул. „С.” * против Решение № 122/10.10.2023 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 178/2022 г. с което е признато за установено по предявения от ОБЩИНА - Ч., ЕИК 000159700, представлявана от АД - Кмет, ул. „АБ“ № 55, против И. В. В. от с. гЛ, общ. Ч., обл. В., ул. „С.“ № 6, с ЕГН **********, ИСК по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 - то ЗЗД, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на ОБЩИНА - Ч. СЪЩЕСТВУВА за сумата от 5 540.50 лв. (пет хиляди петстотин и четиридесет лева и петдесет стотинки) - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет - Ч., за периода месец януари - месец декември 2021 г.

Към настоящото производство е съединено това по частната жалба на И. В. В. против определението на БРС , с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските.

Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт.

Излага се във въззивната жалба, че пред Районен съд - Б. е подадено заявление по чл.

410 ГПК от Община Ч. с длъжник И. В. В. за установяване дължимост на парично вземане с основание: Получено от И. В. В. без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода януари - декември 2021 г.

1

Районен съд - Б. бил издал Заповед № 54 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 23.03.2023 г. по ч.гр.д. № 112/2023 г. за следните суми:

7 190,76 лева - получено от И. В. В. без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода януари — декември 2021 г.;

87,89 лева - лихва за забава от 07.02.2023 г. до 22.03.2023 г., Както и направените по делото разноски в размер на 144 лева - държавна такса и 1 000 лева - адвокатско възнаграждение.

След подадено възражение, пред Съда била депозирана искова молба от Община Ч. с петитум: Да бъде признато за установено вземане на Община Ч. срещу И. В., получено без правно основание възнаграждение като лице заемащо изборна длъжност за периода от януари до декември 2021 г. включително, в размер на 7 190,76 лева.

Посочва се в жалбата, че съдът е постановил решение с диспозитив: Приема за установено, по предявеният от Община Ч. против И. В. В. иск, че вземането на Община Ч. съществува за сумата от 5 540,50 лева - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет Ч. за периода месец януари - месец декември 2021 г.

Жалбоподателят счита, че основанието на ищеца е за възстановяване на суми, получени без правно основание за възнаграждение на лице, заемащо изборна длъжност, а съдът е уважил иск на непредявено основание - за получени възнаграждения като председател на Общинския съвет на отпаднало основание, което обуславяло недопустимост на съдебното решение.

В случай, че въззивният съд приеме за допустим обжалвания съдебен акт,се иска да бъде отменено решението като неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано.

Според жалбоподателя съдът бил дал неправилна правна квалификация на исковите претенции - чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - получено възнаграждение като председател на Общинския съвет на отпаднало основание, в нарушение на материалния закон.

Съдебното решение не съдържало мотиви защо Съдът е приел, че полученото възнаграждение е дължимо на отпаднало основание.

Неправилно дадената правна квалификация обосновавала неправилно решение, при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като съда е дал неправилни указания за разпределение на доказателствената тежест на страните, което опорочава и изготвения по делото доклад.

Поддържа се неправилност и поради това, че е прието в обжалваното решение, че ищецът доказва основателността на претенцията си. В петитума е заявена претенция за получено възнаграждение от изборна длъжност. В обстоятелствената част на исковата молба са развити съображения, че дейността на общинските съветници е изведена отделно в т. 8 на чл. 4, ал. 1 от КСО, като дейност на лица, упражняващи трудова дейност на изборни 2 длъжности, както и че изборът на общинските съветници не е избор по см. на чл. 83 и сл. от КТ и от него не възниква трудово правоотношение.

В петитума не било заявено възстановяване на получени суми без правно основание като председател на общински съвет. Ето защо и исковата претенция била неоснователна и недоказана, тъй като ищецът доказвал сумите да са получени като председател, а не като общински съветник.

Решението било постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно приемал, че чл. 271, ал. 1 от КТ е неприложим за възнагражденията получени от председателя на общинския съвет.

На основание чл. 26, ал. 2 от ЗМСМА: „Председателят на общинския съвет има всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с неговото правно положение.”

Според чл. 271 от КТ: „Работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.”

С отговора било въвено възражение от ответника за добросъвестно получени суми.

Съдът неправилно бил анализирал относимите факти и обстоятелства и достигнал до извода, че сумите не са получени добросъвестно.

От събраните по делото писмени доказателства се установявало, че преди вземане на решението на общинския съвет през месец февруари 2021 г., с което се определя кметска заплата в размер на 1 300 лева, основното месечно възнаграждение на кмета е в размер на 2 000 лева (за цялата 2020 г.).

Основното месечно възнаграждение на председателя на Общинския съвет е в размер на 85 % от основното месечно възнаграждение на кмета (2 000 лв. х 85 % = 1 700 лева).

От счетоводната експертиза по делото се установявало, че за 2021 г. начисляваното основно месечно възнаграждение на председателя е именно в размер на 1 700 лева.

Излага се в жалбата, че през 2021 г. на Кмета е начислявано основно месечно възнаграждение в размер на 2 400 лева, а не 2000 лева, върху какъвто размер е определяно осн. месечно възнаграждение на председателя. Това било потвърдило и вещото лице при зададен въпрос в съдебно заседание.

Възнагражденията се начислявали и определяли от общинска администрация.

Решението на общинския съвет за намаляване на кметската заплата било оспорено от Кмета, като краен съдебен акт е постановен от ВАС на 17.01.2022 г. За 2021 г. на ответника било начислявано възнаграждение, каквото е получавал и преди решението на общинския съвет, докато на кмета било начислявано по - високо възнаграждение, без изобщо такова да е приемано от общинския съвет. Председателят на общинският съвет е получил сумите на правно основание - решение на общинския съвет, с което приема бюджета за 2020 г. и с което приема основно месечно възнаграждение на кмета в размер на 2000 лева (решение № 34/12.02.2020 г. на Общински съвет - Ч.).

3

Претендират се разноски в производството.

Иска се да бъде обезсилено като недопустимо Решение № 122/10.10.2023 г. на РС - Б., постановено по гр. д. № 178/2023 г., с което приема за установено, по предявеният от Община Ч. против И. В. В. иск, че вземането на Община Ч. съществува за сумата от 5 540,50 лева - получени на отпаднало основание възнаграждения като Председател на Общински съвет - Ч., за периода месец януари - месец декември 2021 г. или да бъде отменено постановеното решение като неправилно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Община Ч., в което се поддържа неоснователност на подадената въззивна жалба.

Иска се да бъде оставена въззивната жалба против Решение № 122/10.10.2023г. по гр. дело № 178/23г. на Районен съд-Б., Ш-ти граждански състав без уважение като неоснователна.

Излага се в отговора, че съдебното решение, предмет на контрол, е допустимо, правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

В проведеното открито съдебно заседание въззивника се представлява от адв. Д. , която поддържа жалбата и частната жалба в частта за разноските. Моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно. За въззиваемата страна не се явява представител. Постъпила е молба, по хода на делото и становище, че поддържат отговора и този против частната жалба.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са направени други доказателствени искания.

В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Делото е образувано по искова молба от Община - Ч., представлявана от АД - Кмет, против ответника И. В. В. от с. ГЛ, общ. Ч. - Председател на Общински съвет - с. Ч., обл. В..

В исковата молба ищец ът излага, че въз основа на заявление, подадено от него, по реда на чл. 410 ГПК, по ч. гр.д. № 112/ 2023 г. на РС - Б., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника - длъжник И. В. В. за посочените в заповедта суми.

Ответникът - длъжник по заповедното производство е подал възражение в срока по чл. 414 ГПК против издадената Заповед. Поради това, ищеца предявява настоящия иск. Ищецът излага, че ответникът е Председател на Общински съвет - Ч.. Твърди, че с Решение № 158, взето с Протокол №21 от 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч., е прието повторно.

Решение № 133, взето с Протокол № 20/ 26.02.2021 г. за определяне размера на трудовите възнаграждения на Кметовете в Община Ч. за 2021 г. Сочи се, че с решението е 4 определена основната месечна заплата на кмета на Община Ч. за 2021 г., която да е в размер на 1 300 лева. Същото е обжалвано пред Административен съд В., който с Решение № 56/ 16.06.21 г. е оставил жалбата на Кмета срещу Решение № 158 на Общински съвет, без уважение. Излага се, че Решение № 56/ 16.06.2021 г. на Административен съд - В. е обжалвано от Кмета на Община Ч. пред Върховен административен съд. С Решение № 351/ 17.01.2022 г. по адм. дело № 7925/ 2021 г., Върховен административен съд е обезсилил Решение № 56/ 10.06.2021г. по адм. дело № 85/ 2021г. на Административен съд В.. Предвид обстоятелството, че решението /Решение 158/ 26.03.21 г. на Общински съвет-Ч./ за определяне на възнаграждението на кмета на община е било подложено на съдебен контрол за законосъобразност в продължение на една година, то за 2021 г. възнаграждението на Кмета на община Ч. е изплащано в размер определен в решението за бюджета за 2021 г. в размер на 2 000 лв., вместо по 1 300 лева, както е по смисъла на обжалваното решение. Сочи се, че през месец декември 2022 г., Кметът на община Ч. е възстановил по сметка на общината разликата на надвзетото от негова страна възнаграждение до полагащото му се в размер на 1 300 лева за цялата 2021 г., изпълнявайки Решение № 158/ 26.03.2021 г. на Общински съвет Ч.. Извършени са съответните корекции в Национална агенция приходи. С Решение № 74 от 28.10.2019 г. на ОИК - Ч., ответника И. В. В. е обявен за избран общински съветник. С Решение № 1 взето с Протокол № 1 от 12.11.2019г. на Общински съвет - Ч., ответника И. В. е избран за Председател на Общинския съвет - с. Ч.. Няма изрично решение на общински съвет Ч. за определяне на възнаграждението на И. В.. За 2021 г., И. В. В., е осигуряван върху сумата от 1 700 лева на месец. Същият е предложил намаляването на възнаграждението на Кмета на община и е взел участие при гласуване на Решение 158 взето с Протокол № 21 от 26.03.2021 г. на Общински съвет - Ч.. През месец януари 2023 г. са издадени Задължителни предписания № ЗД-01 -05-01284711/10.01.2023 г. от ТП на НОИ В., съгласно които са извършени корекции на подадените данни за лицето И. В. В., както следва: от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г. осигурителен доход 1 005.00 лева и съответно нетно възнаграждение. Издаден е и Констативен протокол № КП-5-05-01284705/19.01.2023 г. на ТП на НОИ - В. за извършената проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на Община Ч.. Във връзка с взетото Решение на Общински съвет - Ч. за намаляване на заплатата на Кмета на Общината и спазване на разпоредбите на чл. 26 от ЗМСМА и чл. 40, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация на Община Ч., са извършени корекции на възнаграждението на Председателя на Общински съвет - Ч.. С писмо с вх. № 11-8/30.01.2023г. на Общински съвет - Ч., И. В. В. е поканен да върне в седемдневен срок сумата в размер на 7 190.76 лева, представляваща разликата между платеното му в повече възнаграждение за дейността му и реално полагащото му се възнаграждение, съгласно законовите разпоредби, с посочена банкова сметка за заплащане.