Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 385 от 23.05.2023, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 16/2023
Вид
Решение № 385
Подписан
23.05.2023
Състав
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.36 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 81 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 2, т. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.12, ал.1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.12, ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а · Закон за подпомагане на земеделските производители

Р Е

Ш Е Н

И Е

№385

23.05.2023г.,гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ХАСКОВО в открито съдебно заседание на втори май две хиляди двадесет и трета година, в състав

СЪДИЯ: Цветомира Димитрова

Секретар: Йорданка

Попова………………………………………………………………….

Прокурор:………………………………………………………………………………………. като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №16 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на разглеждане в настоящото производство е оспорването на Р.А.Ш. *** против Уведомително писмо с изх. № 02-261-6500/277#7 от 13.12.2022г. издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд“Земеделие“-Хасково.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното уведомително писмо, като издадено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Сочи се, че неправилно органът е отказал на жалбоподателя прекратяване изпълнението на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Наред с това уведомителното писмо било издадено в противоречие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, като не били преценени правилно и обективно всички факти и обстоятелства от важно значение за направеното искане за прекратяване на изпълнението на договорния ангажимент на жалбоподателя с ДФЗ, довели като резултат до издаване на незаконосъобразен административен акт.

По изложените съображения се моли за отмяна на оспореното писмо. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който допълва и доразвива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Административен съд –

Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2021г. между

Държавен фонд“Земеделие“ от една страна и Р.А.Ш. от друга е сключен административен договор с № BG06RDNP001-6.007-1995-C01, по силата на който фондът предоставил на оспорващия в качеството му на бенефициер безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014-2020г. за изпълнението на одобрен проект № BG06RDNP001-6.007-1995, в размер на 29 337.00 лева, представляващи левовата равностойност на 15 000 евро. В чл. чл. 24, ал.1 от договора е предвидена възможност същия да се прекратява при: 1. изтичане на предвидените в него срокове и уреждане на отношенията между страните; 2.по взаимно съгласие между страните изразено писмено, като в този случай бенефициентът дължи връщане на всички получени по договора плащания, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на получаването им по сметката му;

3. при невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта. В ал.2 на същата норма са предвидени случаите , в който фондът може едностранно и без предизвестие да прекрати договора.

Съответно в чл. 19, ал.1 от договора е посочено, че бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично неизпълнение на свое задължение по него ако неизпълнението е възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила или извънредни обстоятелства. Кои конкретни обстоятелства попадат под тези хипотези е посочено в чл.19, ал.2 от договора, а именно: а).смърт на бенефициера, б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г)случайно унищожение на постройките за животни на стопанството д). епизоотия или болест по растенията , която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера; е). отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от него, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.

В чл.20, ал.1 от договора е въведено задължение за бенефициера да уведоми писмено чрез ИСУН фонда за настъпването на което й да е от посочените обстоятелства, не по-късно от 15 работни дни, считано от датата на която е в състояние да го направи(лично или чрез упълномощено лице), като представи и доказателства за това. При неизпълнение на това си задължение бенефициентът не може да се позовава на непреодолима сила, d в случай на забава, не може да се позовава на непреодолима сила или извънредни обстоятелства – чл.20, ал.2 и ал.3 от договора.

След уважаване на депозирана от Р.Ш. молба с рег. № BG06RDNP001-6.007-1995-:04 от 23.04.2021г., на 18.06.2021г. бил сключен анекс № BG06RDNP001-6.007-1995-С02, с които били договорени промени в сключения между жалбоподателя и ДФ“Земеделие“ административен договор.

С уведомително писмо от

07.11.2022г.(л.67)Р.А.Ш., уведомил Директора на ДФ“Земеделие“, че поради влошеното здравословно състояние, налагащо многократно настаняване в болнично заведение и провеждане на лечение не му е възможно да продължи изпълнението на сключения административен договор от 16.03.2021г. и одобрения бизнесплан по проекта. Предвид това и на основание чл.19,ал.2, б.“б“ и чл.19, ал.3 от договора, поискал да бъде стартирана процедура по сключване на споразумение по прекратяване на административния договор. Към молбата приложил документи удостоверяващи здравословното му състояние.

С изх. № 02-261-6500/277#7 от 13.12.2022г. директорът на Областна дирекция на ДФ“Земеделие“, гр.Хасково издал оспореното в настоящото производство уведомително писмо, с което отказал да уважи искането на Р.Ш. за прекратяване на административния договор.

Уведомителното писмо е съобщено на адресата си на 14.12.2022г(л.104).Жалбата срещу него е депозирана на 29.12.2023г. по поща, като е регистрирана в ОД-Хасково на ДФ“Земеделие, с вх. № 02-261-6500/2777#9. 03.01.2023г.

Горната непротиворечива обстановка се установява от приетите като доказателство по делото документи, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт. За изясняване делото от фактическа страна по делото са приети като писмени доказателства и такива удостоверяващи компетентността на издателя на акта, както и други документи касаещи здравословното състояние на оспорващия.

Съдът като взе предвид съдържанието на административния акт, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за оспорващото лице. Ето защо жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Със Закона за подпомагане на земеделските производители се определят необходимите процедури и структури в страната за прилагане на мерките и дейностите, включени в Общата селскостопанска политика на ЕС, тяхната компетентност, правомощия и организационни връзки между тях.

По силата на чл.12, ал.1 от ЗПЗП, ДФ“Земеделие подпомага регистрираните земеделски производители и предоставя парични средства и на други лица когато това е предвидено със закон, като съгласно ал.7 на чл.12 отношенията между фонда и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни актове.

Според разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата, а съгласно ал.3 на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда.

По делото е представена заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021г., с която Изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е делегирал на Директорите на областните дирекции на Държавен фонд“Земеделие“ правомощията да подписват административни договори, допълнителни споразумения за тяхното изменение и/или допълнение, вкл. за изменение на одобрените с договорите проекти и за прекратяване/развалянето им, както и откази за подписване на допълнителни споразумения касателно бенефициенти по подмярка 6.1“Стартова помощ за млади земеделски стопани“ и подмярка 6.3“Стартова помощ за развитието на млади стопанства“ от мярка 6“Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г. Оспореното уведомително писмо е издадено от Директора на ОД – Хасково на ДФ“Земеделие“, по отношение на бенефициент по подмярка 6.3, с постоянен адрес ***. Ето защо обжалваният акт се явява издаден от надлежно оправомощено лице на което са делегирани правомощия.

ИАА е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания за издаването си, които си кореспондират. Следователно обжалваният акт отговаря на въведеното с чл. 59, ал.2, т.4 от АПК изискване и е мотивиран. Наред с това ТР№16/75г., на ОСГК на ВС допуска възможност фактическите основания за издаване на акта да са изложени и в други подготвителни документи по издаването му. Такива в случая в случая се съдържат и в становище изх. № 02-261-6500/277#16 от 07.12.2022г. на Директор на Дирекция“Правна“ при ДФ“Земеделие“. Дали по делото се установява наличието на изложените от органа фактически съображения е въпрос на преценка на законосъобразност на оспорения акт.

В хода на производството не се установява наличието на допуснато нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените такива. Производството е открито по искане на бенефициера, поради което чл.26 от АПК е неприложим. Наред с това, ако и да би бил приложим чл.26 от АПК не всяко нарушаване на същия би довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението би могло да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в административното решение. В случая са взети предвид всички представени от лицето към уведомлението доказателства, съответно и пир уведомяване на лицето не би се стигнало до различно волеизявление от органа. Не е налице и допуснато нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като преди издаване на оспорения акт органът е събрал всички относими за спора доказателства, като са обсъдени и представените от жалбоподателя такива.

По материалната законосъобразност на акта:

В случая отказът да се сключи споразумение, с което се прекрати сключения между ДФ“Земеделие и Р.А.Ш. административен договор е мотивиран с твърдението, че не са налице предвидените в чл.2, пар.2 от Регламент (ЕС)1306/2013г. и чл.19 от административния договор, както и на т.30 и т.31 от условията за изпълнение предпоставки.

Посочено е, че представените от Р.Ш. доказателства по отношение невъзможността да изпълнява задълженията си обективирани в административния договор не са достатъчни за да бъде прекратен последния, като представените документи не удостоверяват състояние на трайно намалена работоспособност, а физическо състояние на лицето за период от два месеца, който обхваща периода на промяна на здравословното състояние на ползвателя и периода на лечение на същия.

При така изложените от административният орган съображения съдът намира следното:

Средствата отпускани по процесната подмярка, представляват подпомагане по реда на чл.12, ал.7 от ЗПЗП, а жалбоподателя се явява лице по чл. 11, ал. 2, т. 1 от ЗПЗП – регистриран земеделски производител, подпомаган финансово от фонда, което не е спорен по делото въпрос.

Искането за прекратяване на договора жалбоподателят фактически е обосновал с доводи за наличие на здравословен проблем непозволяващ му да продължава да изпълнява задълженията си по него. Заболяването е квалифицирано от самия жалбоподател, като такова попадащо под хипотезите на чл.19, ал.2, б.“б“ и ал.3 от договора, предвиждащи невъзможност за изпълнение на задължението поради непреодолима сила/извънредни обстоятелства, а именно дългосрочна професионална нетрудоспособност, довела до трайна невъзможност да изпълнява поетите договорни задължения. Т.е. следва да се приеме, че оспорващия е поискал прекратяване на договора поради наличието на основанието на чл. 24, ал.1, т.3 от административния договор – невиновна невъзможност да бъдат изпълнени условията и задълженията за предоставяне на помощта поради негово заболяване .