Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 590 от 24.06.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 612/2021
Вид
Определение № 590
Подписан
24.06.2021
В сила
24.06.2021
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Александър Димитров Муртев, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389 - 403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 181 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 590 гр. Бургас , 24.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Вяра Ив. Камбурова

Членове:Галя В. Белева

Александър Д. Муртев като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно гражданско дело № 20212100500612 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена по реда на чл.419, ал.1 от ГПК от “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД – в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление обл.

Бургас, общ. Несебър, гр. Несебър, к.к. “Слънчев бряг”, Адм. Център “Сапфир”, ет.3, с ЕИК *********, чрез управителя Илия Николов Златанов, против Разпореждане за незабавно изпълнение на НРС от 14.10.2020г. по ч.гр.д. № 677/2020г., с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед № 373 от 17.11.2020г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 677/2020г. по описа на НРС.

Навеждат се доводи, че заявителят не е представител пред съда акт по смисъла на чл.417 от ГПК, от който могат да се изведат и определят претендираните като дължими лихви. Позовава се на разрешенията, дадени от ВКС с ТР № 4 от 18.06.2014г. по ТД № 4/2013г., като се застъпва становище, че биха били налице основания за издаване на заповед по чл.417 ГПК за акцесорни вземания за обезщетения за вредите от неизпълнение на главното вземане, само когато същите са определи или определяеми по размер в самия документ по чл.417 ГПК. сочи, че от представения от заявителя ипотечен акт не са видни нито размерът, нито сроковете и видовете лихва, поради което не ставало ясно как е определен заявеният размер от 194 550, 26 евро. С оглед липсата на данни в самото заявление относно размера на дължимите суми и за момента, от който те са изискуеми счита, че същото е нередовно. В подкрепа на горното цитира съдебна практика на ВКС.

Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане за незабано изпълнение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на така депозираната частна жалба от заявителя – дружеството “Ей Джи Би Файнанс” АД, в която се развиват доводи за нейната неоснователност.

Съдът е сезиран и с втора частна жалба, подадена от Ей Джи Би Файнанс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. “Алеко Богориди” № 45, чрез изп.директор А.Т., против Определение № 36 от 12.02.2021г. по ч.гр.д. № 677/2020г. на РС – Несебър, по силата на което е постановено спиране на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20208040400564 на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804 на КЧСИ.

Навеждат се доводи, че изложените от районния съд констатации за наличие на солидарни длъжници не отговарят на действителното фактическо състояние. В тази връзка се сочи, че изпълнителния лист е издадена срещу длъжника “Фючър Девелопментс” ЕООД, а третите лица са конституирани като ипотекарни длъжници по изпълнителното дело, чието 1 спиране е допуснато по обжалваното определение. Излага, че същите не разполагат с процесуални права по заповедното производство и не могат да отправят искания за спиране на изпълнението по чл.420 ГПК. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата, че съдът не разполага с възможност за определя парична гаранция. Релевира оплакване, че съдът е посочил неотносима към случая съдебна практика и е определил гаранция, която освен всичко друго е в размер далеч по-нисък както от сумата, за която е била издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по делото, така и от минималния обичаен размер, установен в практиката по обезпечителните производство. Претендира отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно.

Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна, която излага съображения за нейната неоснователност. Навеждат се доводи, че съдът правилно е преценил основателността на възражението за недължимост на претендираните суми, основано на възражение за настъпила погасителна давност. Претендира се оставяне в сила на обжалваното определение.

Частните жалби са подадени против подлежащи на обжалване съдебни актове, в законовия срок, процесуално легитимирани правни субекти и съдържат необходимите реквизити, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе по основателността на същите, съдът съобрази следното:

Производството по ч.гр.д. № 677/2020г. на НРС е образувано по заявление на “Ей Джи Би Файненс” АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжника “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД – в несъстоятелност, за сумата от 194 550, 26 евро, представляваща непогасени лихви по предоставен паричен заем. Посочено е, че вземането произтича от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 200, том VII, рег. № 9295, дело № 1184 от 2015г. на Нотариус Линка Чуткина, рег. № 600 на НК, вписан в Служба по вписванията - гр. Несебър под вх. № 538 от 03.12.2015г., акт № 108, том 2, дело № 5128/2015г., обективиращ и обезпечаващ договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ-001 от 18.12.2009г., Анекс № 1 от 19.10.2010г., Анекс № 2 от 20.10.2011г., Анекс № 3 от 20.10.2021г., Анекс № 4 от 21.08.2013г., Анекс № 5 от 20.11.2013г. и Споразумение от 02.12.2015г. към него, като същото било установено и признато като размер и основание от Длъжника с подписването на Анекс № 1 от 04.08.2018г. към Договор за заместване в дълг от 03.08.2018г. Посочено било също, че всички съществени условия на заема – размер, срок за издължаване, видът и конкретния размер на лихвите за заема /възнаградителни и наказателни/ и издължаването им били възпроизведени в пункт I /първи/ на горецитирания нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, както и че длъжникът не погасил дължимите суми в договорения краен срок. Към заявлението били представени и цитираните по-горе документи.

С разпореждане от 14.09.2020г. НРС е дал указания на заявителя да депозира ново заявление в 3-дневен срок от получаване на същите, като в т.9 от същото да посочи периодите, за които се претендират възнаградителната и наказателна лихви, а в т.12 и/или т.14 да посочи начина, но като конкретен размер, по който отделните лихви са определени, предвид че в документа същите са посочени в проценти.

В изпълнение на указания на НРС, в предоставения от съда срок, на 24.09.2020г., заявителят е депозирал молба, с която е депозирал ново заявление, в т.9 от което е било посочено, че претендираните лихви са начислени за периода от 20.02.2017г. до 03.08.2018г., а в т.14 от същото е индивидуализиран конкретния размер на същите за всеки един месец поотделно от датата на подписване на договора – 20.11.2015г. до 03.08.2018г., в т.ч. и каква част от начислените такива са били погасени /пълно или частично/. В обстоятелствената част на заявлението е посочено още, че пълния размер на начислените лихви се равнява на 373 112, 45 евро, които са намалени със сумата от 178 445, 09 евро от общо платените през периода 03.12.2015г. – 03.08.2018г., и 280 000 евро, с остатъка от които са погасени дължимите редовни и наказателни лихви по Споразумението от 02.12.2015г. към Договора 2 за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ-001 от 08.12.2009г. В подкрепа на така направените изчисления е представен и лихвен лист по договора за паричен заем, изготвен от изпълнителния член на Съвета на директорите на финансовата институция. В допълнение на изложеното е посочено, че претендираната сума е призната за дължима по основание и размер от длъжника с подписване на Споразумението от 02.12.2015г. към Договора за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ- 001 от 08.12.2009г.

Представен е Договор за заместване в дълг от 03.08.2018г., от съдържанието на който се установява, че “ЕЙДЖИБИ ФАЙНЕНС”, “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД и длъжника са постигнали съгласие задълженията на длъжника по сключения Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ-001 от 08.12.2009г., да бъдат поети от “С И Р ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД.

Към горецитирания договор е представен и Анекс № 1, от съдържанието на който е видно, че “ЕЙДЖИБИ ФАЙНЕНС”, “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД и длъжника са постигнали съгласие, че задължението, което “С И Р ИНВЕСТМЪНТС” ЕООД поема с Договора за заместване в дълг включва само непогасените от длъжника главници, произтичащи от Договора за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ- 001 от 08.12.2009г. В чл.2 от същото е посочено, че всички дължими, но непогасени лихви към датата на подписване на Договора за заместване в дълг от 03.08.2018г. остават задължение на “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД, а в чл.3 от Анекса е посочено, че размерът на лихвите към датата на подписване на договора за заместване в дълг са 194 550, 26 евро.

Искането било уважено и на 14.10.2020г. НРС заповед за изпълнение за претендираните със заявлението сума в размер на 194 550, 26 евро, включваща месечна лихва за целия период на заема в размер на 2,10 % и наказателна лихва за просрочие в размер на 2 % месечно върху цялата неиздължена част от главницата по Договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 009-СБ-001 от 08.12.2009г., за обезпечението на който е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт № 200, том VI, рег. № 9295, дело № 1184/2015г. но нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК и район на действия Несебърския районен съд, сумата в размер на 7610, 15 лв., представляваща разноски за платена държавна такса и сумата в размер на 7 600 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение. Постановено е било и издаването на изпълнителен лист.

В деловодството на НРС на 28.10.2020г. е постъпила молба от заявителя “ЕЙ ДЖи БИ Файненс” АД, с която е поискано да бъде извършена поправка на заповедта, в частта, в която е изписано ЕИК номера на дружеството- длъжник.

С Определение № 509 от 05.11.2020г., районния съд е констатирал допуснатата техническа грешка, обезсилил е заповедта, както и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, като е постановил да бъдат издадени нови.

От приложената по делото покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20208040400564 се установява, че препис от обжалваната заповед за незабавно изпълнение е получена от дружеството – длъжник, чрез неговия управител на 06.01.2021г.

На 29.01.2021г. е депозирано възражение от длъжника “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД по реда на чл.414 от ГПК, с което на основание чл.420, ал.2 от ГПК е поискано спиране на принудителното изпълнение. Изложените са аргументи, че тъй като от представения документ по см. на чл.417 ГПК – ипотечен акт, срокът на договора е 20.12.2015г., то към датата на подаване на заявлението е изтекла предвидената в закона тригодишна давност за вземания за лихви. Изрично е посочено, че се прави възражение за настъпила погасителна давност.

С Определение № 36 от 12.02.2021г. по ч.гр.д. № 677/2020г., на осн. чл.415, ал.1, т.1 и чл.420, ал.1 от ГПК, районния съд е постановил спиране на изпълнителеното производство 3 по изп. дело № 20208040400564 по описа на ЧСИ Делян Николов за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, при условие, че длъжникът “ФЮЧЪР ДЕВЕЛОПМЕНТС” ЕООД представи документ за внесена гаранция в размер на 20 000 лв. В мотивната част на обжалваното определение, НРС е посочил, че направеното възражение за погасяване на вземането за лихви по давност не би могло да бъде подкрепено с доказателства, защото спорът е правен и зависи от преценката, дали определен срок е изтекъл.

По отношение атакуваното с жалбата Разпореждане за издаване заповед за незабавно изпълнение от 14.10.2020г. по ч.гр.д. № 677/2020г.

В заповедното производство по чл. 417 и чл. 418 ГПК както районният, така и въззивният съд извършват формална проверка на съответния документ от външна страна и правят преценка за годността му, въз основа на която да може да се удовлетвори искането на заявителя. При депозирана жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение следва да бъдат наведени твърдения за наличие на нередовност, която следва да бъде извлечена от акта по чл.417 от ГПК, въз основа на който е поискано издаване на заповедта за незабавно изпълнение. В производството по чл.419 ГПК не могат да бъдат разглеждани възражения по същество – за липса на задължение, за погасено по давност задължение, за частично изпълнение и др., а само следва да бъдат преценени съображенията на жалбоподателя, извлечени от актовете по чл.417 ГПК.