Решение № 278 от 28.10.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 278 гр. Ловеч, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20214310100237 по описа за 2021 година

Искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“ – гр.

София, чрез пълномощник юрисконсулт Валерия Гаврюшенко, срещу СТ. Т. В., с адрес:

***, на основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в общ размер на 23109.29 лева по Договор за потребителски заем № *** г., формирана от следните суми: 12157.63 лева – главница, 9385.19 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.04.2027 г. и 1566.47 лева – мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Твърди се, че с горепосочения договор “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ е отпуснало на ответницата паричен кредит в размер на 12000.00 лева и закупуването на застраховка от 4320.00 лева, като сумата, предмет на договора, е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него. На основание чл. 3 от същия, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 96 1 месечни вноски – всяка по 273.74 лева, които съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите – 19.37% и годишния лихвен процент – 16.70%, посочени в договора. Твърди се, че ответницата е преустановила плащането на вноските по кредита на 05.08.2019 г. /първа неплатена вноска/, към която дата били погасени 3 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска /05.09.2019 г./. Предвид изложеното, ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 25457.82 лева, представляващ оставащите 93 броя погасителни вноски към 05.09.2019 г., към която дата кредитът е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска, ответницата не е изпълнила задължението си. Ищецът счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление, че кредитът се обявява за предсрочно изискуем и с връчване на препис от същия на ответницата, изискуемостта на вземането е обявена.

Ищецът посочва, че ответницата му дължи следните суми: главница – 12157.63 лева, възнаградителна лихва – 9385.19 лева за периода от 05.08.2019 г. до 05.04.2027 г. и обезщетение за забава /мораторна лихва/ – 1566.47 лева за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г.

Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящите осъдителни искове за присъждане на горепосочените вземания по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендира присъждане и на разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от адвокат Илина Колева, назначена за особен представител на ответницата, в който твърди, че няма данни да е изпратено уведомително писмо от ищеца до ответницата за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Изтъква, че не е ясно главницата от 12157.63 лева от какви вземания е формирана – само неиздължени вноски по договора или и суми по застраховката и какъв вид е тази застраховка. Счита, че договорът за потребителски заем е нищожен поради нарушение на чл. 33 от ЗПК и наличие на неравноправни клаузи досежно уговорените лихви и по-конкретно възнаградителната лихва. Счита също, че претенцията за лихви е прекомерна. Уговорките в договора противоречат на добрите нрави и са недействителни.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща представител. В постъпила писмена молба от негов пълномощник, същият моли да бъдат уважени предявените искове, като основателни и доказани, както и да им се присъдят разноските по делото.

2

Ответницата СТ. Т. В. се представлява от особения си представител адвокат Колева, която моли за отхвърляне на исковата претенция по съображенията, изложени в отговора.

От събраните по делото доказателства, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По делото не се спори, а и видно е от приложения Договор за потребителски паричен кредит № *** г., че същият е сключен между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., клон България“, като кредитор, и ответницата СТ. Т. В., като кредитополучател, с размер на предоставената в кредит сума – 12000.00 лева за потребителски цели. Видно от чл. 3 от договора, кредитополучателят е поел задължение да върне на кредитора предоставената в кредит сума, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на последния, като следвало да му заплати 96 броя месечни погасителни вноски, всяка в размер на 273.74 лв., с падежна дата 5-то число на месеца, съгласно съдържащ се в договора погасителен план, с падеж на първата вноска – 05.05.2019 г., а на последната – 05.02.2027 г.

Годишният процент на разходите е в размер на 19.37%, а лихвеният процент – 16.70%, като общата стойност на плащанията е в размер на 26279.04 лв. В параметрите на договора са посочени и застрахователна премия от 4320.00 лв. и такса ангажимент от 420.00 лв.

По делото не е спорно, че договорът за кредит е подписан от ответницата, с което последната се е съгласила с условията му.

Видно от отбелязването в раздел “Удостоверявания” на договора, ищцовото дружество е изпълнило задължението си като кредитор, като е предоставило на ответницата договорената сума. С оглед на това съдът приема, че за нея е възникнало задължението като кредитополучател да върне получената в кредит сума съобразно условията, предвидени в договора.

В чл. 5 от договора за кредит е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Уговорено е също, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с дължимото обезщетение за забава.

В погасителния план към договора е посочена всяка падежна дата в месеца, размера на месечната вноска /273.74 лева/ и оставащата главница.

В представено от ищеца извлечение по кредита и погасителния план е отразен поотделно размера на главницата по кредита, договорната лихва и застраховка, формиращи общия размер на месечната вноска от 273.74 лева в рамките на погасителния план – от 05.05.2019 г. до 05.04.2027 г. Отразени са и получените плащания – 3 броя вноски от 273.74 лева, платени съответно на 02.05.2019 г., 05.06.2019 г. и 01.07.2019 г., в общ размер на 821.22 лева.

3

От заключението на допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът съобразява като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се потвърждава, че дружеството – ищец е предоставило на ответницата кредит за потребителски цели в размер на 12000.00 лева, усвоен на 23.03.2019 г. чрез превод по банковата й сметка на сума в размер на 11580.00 лева, тъй като от пълния размер на кредита /12000.00 лева/ е удържана записаната в договора такса ангажимент в размер на 420.00 лева.

Вещото лице е констатирало, че с постъпилите плащания в периода 02.05.2019 г. до 01.07.2019 г. в общ размер на 821.22 лева, са погасени главница – 112.37 лева, възнаградителна лихва – 573.85 лева и застраховка – 135.00 лева, като счетоводството на ищеца във връзка с процесния кредит е водено редовно. От 10-тата вноска до 96-тата последна вноска кредитодателят е анулирал дължимата застраховка в размер на 3915.00 лева, като със същата сума е намалил задължението по процесния кредит.

Въз основа на тези констатации, вещото лице е дало заключение, че към датата на входиране на исковата молба в съда, размерът на непогасената част от посочения кредит по пера /главница, застраховка, възнаградителна лихва, обезщетение за забава/, е както следва: главница по кредита – 11887.63 лева /12000.00 лева минус погасената сума 112.37 лева/, застраховка – 270.00 лева /4320.00 лева минус погасената сума от 135.00 лева минус анулираната сума от 3915.00 лева/, или общо главница по кредита в размер на претендираната сума от 12157.63 лева; възнаградителна лихва за периода от 05.08.2019 г. до 05.04.2027 г. – 9385.19 лева /9959.04 лева минус погасената сума от 573.85 лева/ и мораторна лихва за периода от 05.09.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 1566.47 лева. Този размер на задълженията е останал непроменен и към датата на изготвяне на експертизата, с изключение на мораторната лихва, който разбираемо е по-висок, но не следва да се обсъжда, тъй като ищецът не е правил увеличение на иска. Вещото лице е уточнило, че върху усвоената сума /12000.00 лева минус месечния размер на погасената главница /чиста главница без застраховката/ е начислявана годишна лихва за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент в договора – 16.70%, а размерът на дължимата мораторна лихва върху неизплатената в срок главница /чиста главница без застраховката/ е изчислен с 10%, който е процентът на законната лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за присъждане на вземания по договор за потребителски кредит.

По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всяко от вземанията си по договора по основание и размер, както и че сключеният договор е валиден и не страда от пороци, водещи до нищожност.

В случая не се спори факта на сключения между ищеца, в качеството му на кредитор, и ответницата, в качеството й на кредитополучател,

4 договор за потребителски паричен кредит, размерът на предоставената в кредит сума, посочена в договора, както и че същата е била усвоена от ответницата.

След преценка съдържанието на договора, съдът приема, че между страните е налице валидно сключен договор за потребителски паричен кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в предвидената от закона форма /чл. 10 от ЗПК/, съдържащ съществените елементи за този вид договор, регламентирани с разпоредбата на чл. 11 от ЗПК. Вследствие на така сключения договор между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което дружеството - ищец е предоставило на ответницата уговорената с договора парична сума, а последната се е задължила да я върне съобразно уговореното.

От страна на ответницата, чрез особения й представител, са наведени доводи, че процесният договор за кредит е нищожен, поради наличие на неравноправни клаузи досежно уговорената възнаградителна лихва, като претенцията в тази част е прекомерна и противоречи на добрите нрави.

Съдът намира тези доводи за неоснователни.

„Добрите нрави“ са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Те са неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да ги включи в действащото законодателство, за да се ограничи приложното поле на автономията на волята и свободата на договарянето и по този начин да се защитят от неравноправно третиране икономически слабите участници в гражданския оборот.

Така с изменението на ЗПК /обн. в ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ е въведена разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.