Решение № 287 от 06.06.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Благоевград, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210200447 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В. Г. Г. с ЕГН с адрес с. Б. против Наказателно постановление № 7622/08.03.2022г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата е наложена "глоба" в размер на 3000лв. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г на МРРБ за движение на извънгабаритни и /или тежки ППС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Поддържа се недостоверност на измереното натоварване на камиона, предвид това, че със същия били превозвани инертни материали, което позволявало подвижността им при движение с различна скорост и наклон на пътя по време на измерването. Навежда се неяснота касаеща нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят. Поддържа се, че жалбоподателят като водач на провереното ППС не може да бъде субект на нарушението на чл.26, ал.1 ЗП. Излагат се и доводи за маловажност на нарушението по смисъла на 28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна се представлява от началник отдел „Административно обслужване“ в Областно пътно управление Благоевград, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление.

Акцентира, че в случая се касае за претоварване на двойно задвижващата ос съгласно 1

Наредба 11 на МРРБ, като се санкционира не претоварване на общата маса на превозното средство, а осовото претоварване. Излага становище, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържали всички изискуеми със ЗАНН реквизити.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 11.02.2022г. на път III-106, км.8+100, 500м преди с.Селище свидетелите Д.Г. и М.С. – служители на АПИ изпълнявали служебните си задължения за контрол по спазване изискванията на Наредба 11 от 2001г. Около 11.40ч. на посоченото място служителите на АПИ спрели за проверка ППС с четири оси, с две управляеми оси – марка „МАН“, модел „ТГС“ с рег. №, което пътувало в посока Логодаж-Благоевград.

След проверка на документите за самоличност на водача, проверяващите установили, че ППС се управлява от жалбоподателя В. Г. Г..

Служителите на АПИ направили измерването на ППС с техническо средстворолетка 1305/18 (5м) и ел.везна модел DFW-KR №118845, при което констатирали, че при измерено разстояние между осите 1,40м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС е 28.540т при максимално допустимо натоварване 19т. съгласно чл.7, ал., 1, т.5 б. „в“ от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Резултатите от извършеното измерване били предявени на жалбоподателя.

В хода на проверката Г. не представил разрешително или квитанция за платени пътни такси за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ. Предвид горното служителите на АПИ приели, че водачът осъществявал движение на извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/2001 г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата.

При така направените в хода на извършената проверка констатации, св.Д.Г. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а”от Закон за пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ, поради което в присъствието на свидетеля по установяване на нарушението- С. и жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН №0009189/11.02.2022г.

Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал, без да обективира в него възражения.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление, което е връчено на жалбоподателя на 11.03.2022г.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненият на жалбоподателя, показанията на разпитаните от съда свидетели Г. и С. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: Молба с изх. №11-00-100/26.04.2022 г.; Заповед №РД-111214/22.10.2021 г.; Трудов договор №307/26.07.2017 г.; Допълнително споразумение №00000987/04.01.2021 г. към трудов договор №307/26.07.2017г., Кантарна бележка №5600000389/11.02.2022 г.; Кантарна бележка №1359/11.02.2022г.; Заповед №А333/29.05.2014 г.; Заповед №А [1]616/11.09.2018 г.; ЕС декларация за съответствие – в превод – заверено копие; Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 за ролетка 1302/18 (5 м.) – в превод – заверено копие; Заявление №АУ000029-3-19066/16.04.2021 г. за проверка на електронна везна тип DFW-KR №118845 и Приложение 1 – заверено 2 копие; Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване №06.07.4603 – копие; Система за измерване на оси на превозни средства тип DFW-KR – копие; Становище с изх. №93-01-2189/06.04.22 г. –заверено копие; Пълномощно с изх. №П-40/14.01.2022 г. – заверено копие, Трудов договор №307/26.07.2017 г.;

Кантарна бележка от 11/02/22 – 11:41:34; Известие за доставяне; АУАН №0009189/11.02.2022 г.; Разписка от 11.02.2022 г. за получен АУАН; Копие на документ за самоличност и свидетелство за регистрация част II; Допълнително споразумение №00000987/04.01.2021 към трудов договор №307/26.07.2017 г.; Пътен лист от 11.02.2022.г, Писмо от АПИ №94-00-762/08.03.2022г.; Свидетелство за регистрация част I за МПС с рег. №СВ4613СВ; Заповед №РД-11-1232/28.10.2021 г.;

Заповед №РД-11-1267/17.10.2019 г.; Заповед №РД-11-1214/22.10.2021 г.; Пълномощно;

Плик.

При изграждане на фактическите си изводи, съдът се довери на показанията на свидетелите Г. и С., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на показанията на тези свидетели се основава и на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и изведе фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От показанията на свидетелите Г. и С., съставения АУАН, пътен лист за дата 11.02.2022г. и кантарна бележка №5600000389/11.02.2022г. се установяват дата, мястото и начина на извършване на проверката, констатираното превишение на максимално допустимото натоварване на двойната задвижваща се ос на ППС, както и други обстоятелства, свързани с процедурата по измерването и характеристиките на техническото средство.

От сертификати за съответствие DIN 50049-2.1 се установява, че използваното по време на проверката техническо средство – ролетка с идент. № 1302/18 - 5 м съответства на изискванията на Директива 2014/32/ЕС, MI-008, а от Паспорт на ел.везна модел DFW-KR №118845 се установява техническата валидност на същата към датата на извършената проверка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 11.03.2022г., а жалбата е от 25.03.2022г.), насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице от АПИ съгл. чл. 56, ал.2, т.1, пр.2 ЗП, а НП е издадено от надлежно упълномощено от председателя на УС на АПИ длъжностно лице съгл. чл. 56, ал.3, т.1, пр.2 ЗП.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена 3 форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, като съдържа всички признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението и съответствието на словесното описание с правната му квалификация е основна гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.

Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42 и чл.57 ЗАНН.

В конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с цитираните разпоредби изисквания към съдържанието им, доколкото извършеното описание на приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

В случая жалбоподателят е санкциониран за това, че на описаните в НП време и място управлява ППС с четири оси, с две управляеми оси –марка МАН“, модел „ТГС“ с рег. № , като натоварването на ос на двойната задвижваща се ос на МПС надвишава максимално допустимо натоварване съгласно Наредба № 11/03.07.2001г. без разрешение (разрешително или квитанция за платена такса, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/2001г. на МРРБ от администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата.

Актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали деянието на жалбоподателя като нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

С разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, е въведена забрана за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без издадено разрешение. Същевременно на основание чл. 37, ал. 1, т. 1 Наредба № 11/03.07.2001г. във вътрешността на страната, съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Съгласно посочената норма движението на извънгабаритните и/или тежките ППС се разрешава след заплащане само на дължимата такса, когато имат обща маса до 45 тона или 4 натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и на ППС с габаритни размери: широчина - до 3.