Решение № 97 от 14.03.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. ХАСКОВО, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500803 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от „Профи кредит България“ЕООД решение

№516/02.08.2023г.по г.д. №3048/2022г. а Районен съд Хасково, с което се отхвърлят предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ****, представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., срещу Р. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: *** и Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 121, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД, за приемане на установено, че Р. Д. Г. и Г. Д. Г. дължат солидарно на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 следните суми: 1783,46 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на 30.03.2016 г.; сумата в размер на 829,57 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.11.2017 г. до 01.07.2019 г.; сумата в размер на 496,86 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.07.2022 г. до окончателното 1 й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 898 от 01.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1942 по описа за 2022 г. на Районен съд - Хасково.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност.Съдът е подходил формално и , като не е отчел обстоятелствата че страните са подписали три документа преди подписване на същинския договор и са запознати индивидуално за клаузите по договора относно ГПЛ и ГПР.Изводите на районния съд за неравноправност на клаузите касаещи ГПЛ и ГПР са необосновани,тъй като същите са индивидуално договорени.ГПР и методиката на неговото формиране са посочени ясно в договорните условия. На следващо място същите не са неравноправни,а са съобразени изцяло с изискванията на чл.19 от ЗПК В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответните страни,в който се оспорва жалбата като неоснователна.

Хасковският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства и изводи на първоинстанционния съд приема за установено от фактическа страна.

Пред Районен съд Хасково от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 са предявени при условията на субективно пасивно и обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.

121, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД против Р. Д. Г., ЕГН ********** и Г. Д. Г., ЕГН ********** за сумите представляващи главница в размер на 1783.46 лв.

Договор за потребителски кредит № **** от 30.03.2016г., договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв., лихва за забава в размер на 496.86 лв. дължима от 01.07.2019г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 28.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на задължението до изплащане на вземането; както и да осъди ответниците да му заплатят сумата в размер на 1309.83 лв. - възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Правният интерес ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е обосновал с постъпилото възражение от Р. Д.Г. и Г. Д.Г. срещу издадена по 2 ч.г.д. № 1942/ 2022 г. на Районен съд- Хасково заповед за изпълнение за следните суми: 1783,46 лв. - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 3006490368, сключен на 30.03.2016 г.; 829,57 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.11.2017 г. до 01.07.2019 г.; 1309,83 лв. възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, дължимо до 01.07.2019 г. и 496,86 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди,че с ответниците в качеството им на солидарни длъжници е сключен

Договор за потребителски кредит № **** от

30.03.2016г. при следните параметри: сума на кредита: 2550 лв.; срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 124.43 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 4479.48 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги: 2305.08 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 64.03 лв. или Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6784.56 лв.; Общ размер на вноска: 188.46 лв.; Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит /ДПК/, неразделна част от Общи условия /ОУ/, Крайният срок за погасяване на кредита бил изтекъл на 01.07.2019г., с изтичането на който срок била настъпила изискуемостта на задължението на ответниците в пълен размер.

Според ищеца, размерът на погасеното задължение по ДПК № 3006490368 бил в общ размер на 3544.80 лева, отразено по погасителния план към договора.

Предвид изложеното, ищецът твърди, че вземането му към солидарните длъжници възлизало на общо 4419.72 лева, от които: главница по кредита в размер на 1783.46 лв., договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв., лихва за забава в размер на 496.86 лв. дължима от 01.07.2019г. до 28.07.2022г., Размер на вноската: 124.43 лв. представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***.

Ответниците оспорват иска с възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност на претендираното от ищеца договорно възнаграждение в размер на 829.57 лв, на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Излагат доводи за 3 недействителност на процесния договор за потребителски кредит на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Поддържа, че посочения в договора годишен лихвен процент не отговарял на изискванията на ЗПК. Освен това, в договора бил посочен размера на ГПР, но липсвали изрични и изчерпателни уточнения относно включените в същия разходи, което противоречало на изискването за яснота, въведено в чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК. , с предвиждането на заплащане на допълнителни услуги се заобикаляла и разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като тези разходи били част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в ГПР. Поддържа се от ответниците нищожност на процесния договор и на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, тъй като същият противоречал на добрите нрави, поради наличието на значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение.

Отделно на свое основание отв. Г. като поръчител прави собствено възражение, че същата в качеството си на поръчител, а не съдлъжник по процесния договор за потребителски кредит, по отношение на нея са приложими разпоредбите на чл. 138 и сл. ЗЗД. На следващо място посочва, че съгласно разпоредбата на чл.126 ал.3 ЗЗД забавата на един съдлъжник не произвеждала действие спрямо останалите такива, т.е. изискуемостта на едно от солидарните задължения не било предпоставка за изискуемостта на останалите, каквото се претендирало в случая от нея. В същото време забавата на длъжника обременявало поръчителя, който съгласно чл. 140 ЗЗД отговарял за всички последици от виновното неточно изпълнение на длъжника, което отново водело до извода, че солидарната отговорност на отв.

Г. произтичала от качеството й на поръчител.. Поддържа се от нея, че съобразно чл. 147 ЗЗД поръчителят оставал задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, което в настоящия случай не било сторено от ищеца в указания преклузивен срок и с изтичането му отговорността на поръчителя била отпаднала.

Безспорно установените факти в първоинстанционното производство,неопровергани пред въззивната инстанция са наличието на договор за потребителски кредит /ДПК/ Профи Кредит Стандарт № *** сключен между Р. Д. Г. като клиент, Г. Д. Г. като солидарен длъжник и „Профи Кредит България“ ЕООД,който е произвел действие при следните 4 параметри: сума на кредита: 2550 лв.; срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 124.43 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 4479.48 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 6784.56 лв.; Общ размер на вноска:

188.46 лв.

С Разпореждане №1465 от 01.08.2022г.по ч.г.д.№1942/2022г. РС Хасково е издал заповед за изпълнение за следните суми: 1783,46 лв. главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ****, сключен на 30.03.2016 г.; 829,57 лв. - договорно възнаграждение за периода от 01.11.2017 г. до 01.07.2019г; 496,86 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

По подадено възражение по чл.414 от ГПК,предмет на установяване е дължимостта на посочените суми.

Сключеният договор за заем попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

За да отхвърли обективно кумулативно и субективно пасивно съединение искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 121, ал.1, вр. чл. 86 ЗЗД,съдът е приел че липсва индивидуално уговаряне на клаузите на процесния договор,за да е приложимо изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.Приел е също така,че договорът е нищожен на основание чл.21 от ЗПК и поради нарушение на чл.19 от ЗПК,тъй като размерите на ГПЛ 41,17% и ГПР 49,89% във фиксираните им размери нарушават принципите на еквивалентност. Тези размери определящи параметрите на договора за заем с включените допълнителни услуги автоматично влияят върху размера на месечните погасителни вноски и формират общия им размер.По този начин на практика се формира един завишен размер на задължението и представлява предварително заложени скрити разходи по кредита.Настоящата инстанция се солидаризира с изводите на районния съд въз основа на една напълно изяснена фактическа обстановка.

Поради това правилен е изводът на районния съд за недействителност на договора основание чл. 22 от ЗПК и правилно е приложена разпоредбата 5 н а чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита,но тъй като главницата от 1783,46лв. по същия е заплатена на 22.11.2022г. в размер на 3544лв.,то задължението е погасено напълно и исковете се явяват неоснователни.Неоснователен е и по отношение на претендираното договорно възнаграждение и лихва за забава,като погасени по давност. С оглед на това правилен е и крайният извод на съда, че длъжниците не дължат претендираните суми.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци.

Изложеното налага оставяне без уважение подадената от „Профи кредит България“ въззивна жалба и с оглед пълното съвпадане на мотивите на въззивната инстанция на основание чл.272 от ГПК препраща към тези на районния съд,поради което не се налага ревизиране на обжалваното решение, което следва да бъде и потвърдено.

По отношение на разноските с оглед потвърждаване на първоинстанционното решение въззивникът следва да заплати на всяка от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение,което съдът определя съобразночл.38 ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, вр. чл.7 ал.2 т.2 и § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , а именно по 890,36лв. за всяка от тях с вкслючен ДДС.

Водим от горното,съдът.

РЕШИ:

Потвърждава решение №516/02.08.2023г.по г.д. №3048/2022г. на Районен съд Хасково.