Определение № 2113 от 21.08.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2190/2024
- Вид
- Определение № 2113
- Подписан
- 21.08.2024
- В сила
- 21.08.2024
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 95, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2113 гр. София, 21.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен В. като разгледа докладваното от Бистра Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502190 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 95, ал. 5 от ГПК.
Постъпила е частна жалба на В. И. В. и А. И. В. срещу определение № 8596 от 13.07.2023 г., постановено по гр. дело № 3541/2021 г. на СГС, ГО, I -15 състав, с което е отказано предоставянето на правна помощ на жалбоподателите за обжалване на определение от 17.05.2022 г. , постановено по същото дело.
Частните жалбоподатели навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Молят съда за отмени същото както и да уважи молбата им за предоставяне на правна помощ за водене на първоинстанционното производство.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, същата изхожда от надлежни страни, имащи право и интерес да обжалват, насочена е срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Производството по гр. дело № 13541/2021 г. на СГС, ГО, I – 15 състав е образувано въз искова молба , депозирана от В. В. и А. В. срещу СДВР , с която са предявени субективно съединени искове за заплащане на сумата от общо 500 000 лева , представляваща обезщетение за неимуществени вреди , претърпени от неизпълнение на задълженията на полицейските органи при искане за оказване на съдействие на 07.11.2021 г.
С разпореждане № 7607 от 17.05.2022 г. първоинстанционният съд решаващият е върнал исковата молба поради неизпълнение на дадените на страните указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и е прекратил производството по делото.
С частна жалба с вх. № 31314 от 23.05.2022 г. ищците са обжалвали разпореждането за прекратяване на производството по делото, като въз основа на същата е образувано ч. гр. дело № 2636/2022 г. на САС, ГО, 10 състав. С определение № 2569 от 14.10.2022 г., с което въззивният съд е прекратил производството пред себе си и е върнал делото на администриращия СГС за произнасяне по стореното от жалбоподателите искане за предоставяне на правна помощ.
1
С определение № 8596 от 13.07.2023 г. решаващият състав на СГС е оставил искането на ищците за получаване на правна помощ без уважение, като е приел, че на този етап на производството интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ.
Така постановеното определение се явява законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 1. и т. 2 от ЗПрП, правната помощ не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 от ЗПрП, съгласно която предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Частната жалба, по повод която е поискана и отказана правната помощ, предстои да бъде разгледана в частно производство по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, при което инстанционният контрол не е обвързан от наведените в жалбата оплаквания. Както е посочено в обжалваното определение, нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в конкретното производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ, доколкото следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на разпореждането – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира обжалваното определение за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8596 от 13.07.2023 г., постановено по гр. дело № 3541/2021 г. на СГС, ГО, I -15 –ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2