Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 709 от 11.10.2024, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 417/2024
Вид
Определение № 709
Подписан
11.10.2024
В сила
11.10.2024
Състав
Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9а и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал.1, т. 9а и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 24 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Шумен, 11.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500417 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба вх. №5414/23.07.2024 г. /депозирана чрез ел. поща на НПРС и подписана с КЕП/ от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. “......“ №25, офис сграда ......., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт И.Н., срещу разпореждане №1371 от 12.07.2024 г. по ч.гр.д.

№800/2024 г. по описа на РС – Нови пазар, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Б. А., настоящ адрес с. ...... общ. ...., за следните суми:

142,32 лв. – такса ангажимент; 1906,80 лв. – договорна лихва за периода 15.06.2022 г. до 15.05.2024 г. и 1675,61 лв. – обезщетение за забава за периода 16.06.2022 г. до 27.05.2024 г., както и за разликата над сумата от 120 лв. до платените 194,49 лв. – разноски за държавна такса и за разликата над сумата от 30,85 лв. до претендираните 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Частният жалбоподател намира съдебния акт за неправилен по подробно изложени съображения. Сочи практика на редица окръжни съдилища по отношение договори за кредит на БНП Париба и методиката за формиране на ГПР и по отношение таксата ангажимент. В случая в чл. 3 от договора за кредит били посочените взетите предвид допускания при формиране на ГПР, а срещу таксата за ангажимент кредиторът фиксирал лихвения процент за целия срок на договора, което в действителност се явявала допълнителна услуга, поради което не следвало да се квалифицира като действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10, ал. 2 ЗПК. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна /заявител/ и е насочено срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт и приложимите по казуса материалноправни и процесуалноправни норми, намери за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

Ч.гр.д. №800/2024 г. по описа на РС – Нови пазар /изпратено по подсъдност от ШРС/ е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК 203670940 заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. Б. А. за заплащане на следните суми: 6142,32 лв. – главница;

1906,80 лв. – договорна лихва за периода от 15.06.2022 г. до 15.05.2024 г.; 1675,61 лв. – обезщетение за забава за периода от 16.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и за 244,49 лв. представляваща разноски по заповедното производство.

Посочено е, че вземането произтича от неизпълнение на договорни задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит №PLUS-19273428, сключен на 26.04.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, от една страна в качеството му на кредитор, и А. Б. А., от друга страна в качеството му на кредитополучател. Заявителят е представил договора, сключен между страните.

От приложения договор за потребителски кредит от 26.04.2022 г. се установява, че размерът на кредита е 6000 лева, размерът на застрахователна премия е 853,92 лева, такса ангажимент е 150 лева, общата стойност на плащанията е 8760,72 лева, уговорения лихвен процент е 26,55%, ГПР – 33,35%. Уговорено е погасяването да стане за срок от 24 месеца на равни погасителни вноски /365,03 лева/ с последна вноска на 15.05.2024 г. Съгласно чл. 2 от договора посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“.

Таксата ангажимент се удържа еднократно от размера на кредита. Съгласно чл. 5 от договора при забава на плащането на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действаща законна лихва върху всяко забавено плащане, а при просрочие на две или повече погасителни вноски кредитът става предсрочно изискуем в целия му размер автоматично. Представен е и сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителки паричен кредит и ОУ.

С разпореждане №1267/27.06.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като е дал указания на заявителя 1/ да посочи какви по вид плащания по договора за кредит претендира, като посочи всяка от претендираните по вид и основание суми поотделно – главница, лихви, застраховки, такси, неустойки и пр.; 2/ да посочи дали претендира и посочената в договора такса ангажимент, като в случай, че се иска и присъждането на такава, то същата следва да се посочи отделно от сумата за главница по договора; 3/ да посочи какви по вид и размер плащания е извършил длъжникът до датата на подаване на заявлението по основния договор за главница, договорна лихва, такса ангажимент, обезщетение и за застраховка. В случая, че се претендира заплащане на сума за застраховка, да се посочат отделно от сумата за главница по основния договор, но не е посочил последиците от неизпълнение на указанията.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 09.07.2024 г. В срок, на 11.07.2024 г., е изпратена на електронната поща на съда, подписана с КЕП, молба от последния, в която сочи, че страните постигнали съгласие, че главницата е в размер на 6000 лв., която включвала чистата стойност на кредита от 6000 лв., такса ангажимент в размер на 150 лв., която била дължима в деня на усвояване на заема и е дължима с месечните погасителни вноски. Видно било от клаузите на договора, че договорената такса ангажимент не касае действия, свъразни с усвояване и управление на кредита. Кредитополучателят заплащал еднократно такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Сочи, че подаденото заявление е 2 редовно, тъй като индивидуализацията на вземанията по начина направен в заявлението е достатъчна за да се издаде заповед за изпълнение и дава възможност на длъжника да установи какво е вземането, което се претендира и да възрази срещу заповедта, ако намери това за необходимо. Целта на законодателя да въведе посоченото в нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК изискване било заповедният съд да извърши служебна проверка за неравноправни клаузи в договора. Уточнения досежно постъпили плащания и начина на усвояване на отпуснатите не намирали място в текущото съкратено съдебно производство и излизали извън описаните от законодателя рамки на служебното начало. Изтъква, че въпросът за извършените плащания по процесния договор били от категорията на правопогасяващи юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в исковото състезателно производство, поради което не е носима от ищцовата страна.

С атакуваното разпореждане съдът е отхвърлил частично заявлението за заявените суми за такса ангажимент, договорна лихва и обезщетение за забава. Съдът приел, че претендираната такса ангажимент е такса за управление на кредита и на основание чл. 10, ал. 2 ЗПК не се дължи. Изложил е мотиви, че сключеният с потребителя договор е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, доколкото е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9а и т. 10 ЗПК. В договора не била посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а и дали същия се начислява върху общия размер на заетата сума или и върху включената към договора такса ангажимент и застрахователна премия. Не бил посочен и общият размер на дължимата за срока на договора сума. Освен това, посочената в договора стойност на ГПР не включвала платимите на основание договора други допълнителни разходи /такса ангажимент и застрахователна премия/. Така чрез ново изчисление се установявало, че общият годишен лихвен процент е 51,94%, а ГПР – 66,27% в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което приел договорените ГЛП и ГПР нищожни съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК. С оглед приетата недействителност на договора и съгласно чл. 23 ЗПК приел, че се дължи само главницата по договора за кредит в размер на 6000 лв.

Настоящият въззивен състав, намира разпореждането за правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при 3 изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Видно от приложените към заявлението доказателства във връзка с процесния договор кредитополучателят е закупил застрахователна услуга „Защита на плащането“, чиято застрахователна премия възлиза на 853,92 лв. Макар и закупуването на горепосочената застрахователна услуга да не представлява задължително условие или предпоставка за получаване на кредит, същото се прави именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение. Същевременно не длъжникът, а кредиторът е бенефициент по сключения между страните договор за застраховка. Ето защо, настоящият състав счита, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК и да бъдат включени в ГПР, доколкото последният е показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя.

Освен това, видно от договора страните постигнали съгласие кредитополучателят да заплати и такса ангажимент в размер на 150 лв., дължима при усвояване на кредита, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че фиксирането на лихвения процент не попада в типичната дейност на кредитора и в действителност се явява допълнителна услуга. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК.