Решение № 1859 от 28.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1859 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100513301 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 15903 от 04.10.2023 г. по гр.д. № 13838/2023 г. на Софийски районен съд са отхвърлени предявените от С. Б. М. срещу „С.” АД искове с правно основание чл.

344, ал.1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 4968/27.02.2023 г. на изпълнителния директор на „С.” АД и за заплащане на сумата 5186,76 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за периода от 06.03.2023 г. до 03.09.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В тежест на ищцата С. Б. М. са възложени направените от ответника разноски в размер на 700 лв.

Решението е обжалвано от ищцата С. М. като неправилно с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. Жалбоподателката счита за доказани предявените искове. Излага възражение срещу извода на районния съд, че с оглед основанието, на което е прекратен трудовия й договор, тя не се ползва със закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1 от КТ. Навежда довод, че текстът на закона следва да се тълкува разширително, а в противен случай законът би бил несправедлив, тъй като тя е била в отпуск по болест продължително време, за което е представила болнични листове, и по този начин остава без работа и без никакви доходи.

1

С отговора на въззивната жалба насрещната страна „С.” АД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Счита за законосъобразен извода на първоинстанционния съд за неприложимост на закрилата по чл. 333 от КТ при прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 71 от КТ. Претендира разноски.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по предявени от С. Б. М. срещу „С.” АД искове за признаване на прекратяването на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 4968/27.02.2023 г. за незаконосъобразно и за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер 5186,76 лв. /след допуснато увеличение на размера на иска/ за оставането й без работа поради незаконното уволнение в периода от 06.03.2023 г. до 03.09.2023 г.

Ищцата твърди в исковата молба, че е работила при ответника по трудов договор от 23.09.2022 г. на длъжността „Работник товаро-разтоварна дейност, сортировач”. Твърди, че на 06.03.2023 г. – по време, в което била в отпуск по болест, й била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Счита прекратяването на трудовото й правоотношение за незаконосъобразно, както на процесуално основание, така и по същество. Ищцата поддържа, че не е спазена особената закрила на закона, тъй като процесната заповед й било връчена по време, когато била в отпуск по болест.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че трудовият договор с ищцата № 4620/23.09.2022 г. е бил сключен с 6 – месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Процесната заповед за прекратяване на трудовия договор била връчена на ищцата на 06.03.2023 г. – преди изтичане на уговорения изпитателен срок. Излага се възражение, че ищцата не се ползва със специалната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на самостоятелното основание по чл. 71 от КТ тази закрила е неприложима. С оглед на това счита, че законосъобразно е прекратено трудовото правоотношение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ.

В производството по чл. 344, ал. 1 от КТ в тежест на ответника работодател е да докаже предпоставките за законосъобразно упражняване на правото му да прекрати договора с оглед наведените от ищеца конкретни оплаквания и възражения срещу законосъобразността на уволнението. Работодателят следва съобразно наведените от работника оспорвания да установи надлежното осъществяване на фактическия състав, предвиден в приложеното от него основание за прекратяване на трудовоото правоотношение.

2

В случая, видно от изложеното в исковата молба, оспорването от ищеца на законността на уволнението е основано на възражението, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение тя е била в отпуск по болест, т.е. ползвала се е с предварителната закрила при уволнение по чл. 333 от КТ и не са били налице предпоставките на посочената разпоредба. Други конкретни възражения срещу оспореното прекратяване на трудовия договор не са въведени в исковата молба. Не са изложени никакви конкретни твърдения и възражения в подкрепа на общо направеното оспорване на законосъобразността на прекратяването на трудовия й договор „на процесуално основание”.

Трудовото правоотношение между страните е възникнало по сключен на 23.09.2022 г. трудов договор, сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ - със срок на изпитване.

Трудовият договор със срок за изпитване е самостоятелен вид трудов договор, който се сключва, когато работата изисква да се провери годността на работника да я изпълнява или когато той желае да провери дали работата е подходяща за него. Срокът за изпитване може да бъде уговорен в полза на едната или на другата страна, което трябва да бъде посочено в договора, а ако това не е изрично посочено, се приема, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете страни. Във всеки един момент до изтичане на срока за изпитване страната, в полза на която е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие – чл. 71 от КТ.

Заявлението на страната, в чиято полза е уговорено изпитването, не е необходимо да бъде мотивирано. Достатъчно е то да е ясно и безусловно изразено. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, не подлежи на съдебен контрол при оспорване на законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 71 от КТ.

Сключеният от страните трудов договор е със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя.

С оспорената заповед от 27.02.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 71 от КТ. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено „прекратяване на трудовия договор със срок на изпитване по инициатива на работодателя”. Следователно в заповедта ясно и безусловно е изразена волята на работодателя, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване, за едностранно прекратяване на трудовия договор по негова инициатива на основанието по чл.

71 от КТ. Както бе посочено, волята на страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, не е необходимо да се мотивира и преценката на страната, упражняваща правото си по чл. 71 от КТ, не подлежи на съдебен контрол. Заповедта е връчена на ищцата на 06.03.2023 г.

Предвидената в чл. 333 от КТ предварителна закрила при уволнение, при която едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя е предпоставено от получаване на предварително разрешение/съгласие от държавен или синдикален орган, е приложима само при изчерпателно изброените в разпоредбата основания за прекратяване на трудовия договор и спрямо определени категории работници. При други основания за 3 едностранно прекратяване на трудовия договор извън изчерпателно посочените, закрилата по чл. 333 от КТ не се прилага. В случая трудовото правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основанието по чл. 71 от КТ. Това е специално основание за прекратяване на трудовите договори със срок за изпитване, при което страната, в чиято полза е уговорен срокът за изпитване /в случая работодателят/, може да го прекрати по всяко време в рамките на изпитателния срок без предизвестие. Това прекратително основание не попада в изрично изброените в чл. 333 от КТ основания, поради което при него няма предварителна закрила при уволнение. С оглед на това обстоятелството, че ищцата е била в отпуск по болест към момента на връчване на заповедта за прекратяване, е без правно значение. Едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя в уговорения в негова полза изпитателен срок е законосъобразно.

С оглед на гореизложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № 4968/27.02.2023 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, е неоснователен. Поради неоснователността на този иск е неоснователен и обусловения от него иск по чл. 344, ал.1, т.

3 от ГПК за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението.

Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и направеното от въззиваемия искане за разноски, въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 240 лв.

Воден от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15903 от 04.10.2023 г., постановено по гр.д. № 13838/2023 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА С. Б. М. да заплати на „С.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „*******, сумата 240 лв. за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5