Определение № 101 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500024 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. Т. и Р. С. К., подадена чрез адв.

В.Т., против определение № 4952/12.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1604/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателите са настоявали, че прекратителното определение е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния закон и е необосновано, като са молили за отмяната му и за връщане на делото на окръжния съд за продължаване на производството по предявените искове.

Изложили са съображения за наличие на правен интерес от воденето на осъдителните искове за собственост по чл.108 ЗС за реални части от два имота, предвид липсата на влязла в сила първа регулация по чл.16 ЗУТ.

Сочили са, че с решение № 10964/25.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1003/2024 г. по описа на Административен съд – Варна е отменена заповед № Г-2 от 10.01.2023 г. на главния архитект на община Варна, с която на основание чл. 124а, ал. 2, ал. 5 от ЗУТ, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ е одобрен Подробен устройствен план (ПУП) - План за регулация и застрояване (ПРЗ) за: 1/ УПИ IX-1585 “за паркинг“ кв. 123 и 2/ УПИ Ш-1585, 5346, 5347 “за жил. стр. “, кв.

176, по плана на ж.к. “Изгрев“, гр. Варна и в тази връзка са изложили съображения за неправилни изводи на окръжния съд в обратна насока.

Представили са цитираното решение на административния съд.

„Наскар“ ЕООД, чрез адв. Б. Ж., е подал писмен отговор на частната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за неоснователността й и за правилността на обжалваното определение, е молил за потвърждаване на 1 последното.

Жалбата е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на прекратителното определение на окръжния съд, като неизгодно за тях, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Прекратеното от Варненския окръжен съд производство е било образувано по предявени от В. К. Т. и Р. С. К. срещу "Наскар" ЕООД искове за предаване владението върху недвижим имот, представляващ реални части с обща площ от 1414 кв. м, щрихована върху скица (на л. 13 от делото на РС) от имоти *** и ***, основан на твърдения за придобиване на собствеността: от В. К. Т. - чрез дарение с нотариален акт № 126, том XVI, н. д. № 5495/1988 г. ВН и по наследяване от Калчо Т. Калчев, починал на 06.01.2011 г., а от него - чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариален акт № 21, том IV, нот. дело № 1086/1988 г. ВН и чрез договор за продажба с нотариален акт № 118, том XIV, нот. дело № 4587/1988 г. ВН и от Р. С. К. - чрез същите договори за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане и продажба и по наследяване от Калчо Т. Калчев и от Тодор Калчев Т., починал на 02.02.2022 г., а от него - чрез дарение с нот. акт 127, том XVI, н. д. № 5496/1988 г. ВН и по наследяване от Калчо Т. Калчев, ведно със сградата, по чл. 108 ЗС.

Ответникът е навел възражения за недопустимост на исковете, предвид че имотът, реална част от който се претендира, вече не съществувал като обект на права, тъй като бил налице влязъл в сила план по чл. 16 от ЗУТ с вещно действие, с който бил отреден имот в нови граници за три съседни имота и с пряко отчуждително действие за частите, определени за инфраструктура.

С обжалваното определение, окръжният съд е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес за ищците от иска им по чл. 108 ЗС за претендираните реални части от два имота. Приел е, че в случая за твърдяния като собствен им имот (със стар ПИ 5347) била приложена първа регулация. Със заповед по чл. 16 ЗУТ от 28.02.2023 г. на кмета, въз основа на одобрен ПУП ПРЗ за ПИ №№ 1585, 5346 и 5347, новообразуваният имот 5778 се отстъпвал на община Варна за улица, а за трите стари имота (вкл. стар ПИ 5347) се определяло урегулирането им в новообразуван ПИ 5777. Заповедта по чл. 16 ЗУТ произвеждала отчуждително действие върху новообразувания имот 5778, отстъпен на община Варна за улица, а за другия новообразуван имот възниквала регулационна съсобственост. При регулация с отчуждително действие ищците следвало да посочат обекта на твърдяното право на собственост по действащия план на населеното място, като при предявяване на исковете те следвало да зачетат отчуждителното действие на регулацията.

Ищците са поддържали в исковата си молба, че са придобили собствеността (по посочените правни сделки и наследствено провоприемство) на имот, представляващ реална част с обща площ от 1414 кв. м, щрихована 2 върху скица (на л. 13 от делото на РС), от имот с кадастрален идентификатор ***. Посочили са също, че притежаваната от тях реална част е напълно идентична на имот със стар идентификатор ***, както и че имот с идентификатор *** бил образуван от обединяването на три съседни поземлени имота чрез урегулирането им в УПИ III - 1585, 5346 и 5347 от кв. 176 по плана на кв. „Изгрев“ съгласно заповед № Г-2 от 10.01.2023 г. на главния архитект на община Варна. Към датата на подаване на исковата молба имотът им не съществувал като самостоятелен такъв, а представлявал част от новообразуван УПИ III - 1585, 5346 и 5347, отразен в кадастъра като ПИ ***. Претендирали са да бъдат признати за собственици на реалната част с площ от 1414 кв. м, щрихована върху скицата (на л. 13 от делото на РС) от имот с кадастрален идентификатор ***, която реална част била идентична със заличен като кадастрален обект имот с ИД ***, включително и за собственици на намиращата се в тази процесна част жилищна сграда и ответникът да бъде осъден да им предаде владението на реалната част и на сградата. По приложената към исковата молба скица, очертанието на претендираната реална част от 1414 кв. м. попада в имоти по КК ПИ 5777 и ПИ 5778, като в хода на производството, ищците са посочили този факт. С новия доклад по делото, окръжният съд е приел, че е сезиран с иск за собственост за реални части както от ПИ 5777, така и от ПИ 5778, с обща площ на реалните части от 1414 кв. м.

Индивидуализацията на спорния имот по действащ план е въпрос за редовността на исковата молба, за която съдът следи служебно. В случай, че окръжният съд констатира такъв порок, той следва да даде указания и срок на страната за поправянето му, а едва при неотстраняване на порока – прекратява производството (чл.129 ГПК). Противоречието между заявените в исковата молба обстоятелства и петитума също представлява нередовност на исковата молба и подлежи на поправяне след указания и срок от съда и по реда на чл.

129 ГПК. Такова противоречие в случая е било налице, предвид от една страна твърденията на ищците в исковата молба, че имотът им със стар идентификатор *** е урегулиран понастоящем, заедно с още два имота в УПИ III - 1585, 5346 и 5347 от кв. 176 по плана на кв.“Изгрев“, отразен в КК като ПИ ***, с план по чл. 16, ал.1 ЗУТ, одобрен със заповед № Г-2/10.01.2023 г. на гл. архитект на община Варна, и от друга претенцията им за предаване на реални части от него – от ПИ *** (а и от ПИ ***, съгласно посочването (без съответно уточнение с изложени обстоятелства и искане) по скицата към исковата им молба). Освен това, ищците допълнително са навели твърдения с настоящата частна жалба и са представили доказателства, че заповед № Г-2/10.01.2023 г. на гл. архитект на община Варна, с която на осн. чл. 124а, ал. 2, ал. 5 от ЗУТ, чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, е бил одобрен ПУП - ПРЗ за: I/ УПИ IX-1585 “за паркинг“, кв. 123 и 2/ УПИ 111-1585, 5346, 5347 “за жил. стр. кв. 176, по плана на ж.к. “Изгрев“, гр.

Варна, понастоящем е отменена с решение № 10964/25.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1003/2024 г. по описа на Административен съд – 3

Варна и не представлява окончателно влязъл в сила административен акт и в този смисъл са поддържали, че не е налице влязла в сила първа регулация по чл. 16 от ЗУТ за имота им. При това положение и без да са изяснени твърденията на ищците и съответствието им с отправеното до съда искане, преценката на окръжния съд за липсата на правен интерес от търсената защита за реална част от урегулиран с план по чл. 16 ЗУТ имот, е незаконосъобразна.

Предвид изложеното, определението на окръжния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4952/12.11.2024 г., постановено по гр. дело № 1604/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото и ВРЪЩА гр. дело № 1604/2024 година по описа на Окръжен съд-Варна на окръжния съд за продължаване на производството по него.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4